ПРОЦЕДУРАТА Е ПРОЗРАЧНА, ИЗБОРЪТ НЕ ТРЯБВА ДА Е ПРОФОРМА

Интервю на Емил Георгиев, член на УС на ИМП за БНТ:
Смятаме, че в три насоки трябва да се концентрира изслушването на кандидатите за ВСС. Това каза пред БНТ Емил Георгиев, член на УС на Института за Модерна политика в разговор за предстоящото изслушване в парламента на кандидатите за членове на ВСС.

Насоките са кадровата политика на ВСС, включително дисциплинарните наказания, изборът на главен прокурор. Независимостта на съдебната власт и комуникацията с ЕК. Очевидно е, че в този механизъм за сътрудничество има проблеми с комуникацията. Това, което се прави в България очевидно не стига толкова бързо до ЕК или се губим в превода някъде. Важен е въпросът за съдебната статистика, нещо, което липсва в България на практика, особено в наказателната политика, това пречи за създаването на трайни управленски решения. Тя се води два пъти годишно, но тя не е всеобхватна, каквато трябва да бъде за нуждите на правораздаването. Това е специален въпрос, но за професионалистите, които ще управляват съдебната власт смятаме, че това е от изключително значение.

Това изслушване, което утре ще се състои ще даде легитимност на избраните членове на ВСС, нещо, което липсваше и е важно да се утвърждава парламентарна квота на ВСС, защото това са представителите на гражданското общество. Чрез политическите сили в парламента се осъществява гражданския контрол над съдебната власт, заяви Емил Георгиев. Той посочи, че главната цел е да се проведе изслушването така, че да не бъде само проформа, да не бъде една парлама.

За Мирослава Тодорова, Георгиев каза, че ако може трябва да се отложат на това изслушване оценки на личности и институции. „Наистина това да има забавени дела е недопустимо във всяко едно отношение. Трябва да се отговори принципно на този въпрос как няма да се допускат повече такива работи. А конкретният казус за Тодорова според мен не му е мястото в едно такова изслушване за ВСС“, добави Георгиев.

„Важното е да се създаде добрият прецедент, добрият пример за бъдещето, да се получи резултатът, който обществото очаква, да видим интегритета на тези хора, които участват във ВСС и обществото да си създаде представа за това дали в този орган ще работят едни хора, които ще имат неговото доверие“, поясни Георгиев. „Утре не трябва да се минава в многотемие, а да се концентрират питанията върху това как ще се премахнат недъзите на съдебната власт“, коментира още Емил Георгиев.

Виж по-долу пълна стенограма от предаването „Денят започва на БНТ“ с участието на Емил Георгиев:

Водещ: Очаква ни една много интересна тема, една много интересна дискусия надявам се. Тя е свързана с предстоящия избор на новите членове на Висшия съдебен съвет, на нов ВСС. Знаете това е правителството на съдебната власт в България. Обръщаме му толкова много внимание, защото този избор е изключително важен за България. Знаете съдебната власт в последно време е критикувана както тук вътре у нас, така и от нашите евроатлантически партньори. Изборът на този ВСС предизвиква сериозен интерес дори от чуждите посланици. За първи път се правят доста сериозни крачки към прозрачността на този избор. Утре, всъщност днес няколко неправителствени организации организират публично изслушване на част от кандидатите, които ще бъдат избирани от своите колеги, магистратите от професионалната квота на ВСС. Утре пък в парламента ще бъдат изслушани номинираните от различните политически партии. Сега, за да си говорим за това дали процедурата за избор на нов ВСС е прозрачна, сме поканили Емил Георгиев от Института за модерна политика, както и Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. Добро утро, господа. Вие всъщност сте представители на две неправителствени организации, които обаче някак си малко се разминаха в оценките си относно прозрачността на избора. Институтът за модерна политика, доколкото си спомням, определи процедурата като безпрецедентно прозрачна. Нали така?
Емил Георгиев: Да, в условията на България е така. За първи път се случва нещо толкова публично, с предварително известени правила, с възможност за участие на гражданското общество, на други представители на съдебната власт, които не могат да вземат директно участие в избора. Така че смятаме, че са спазени критериите както на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, така и добрите практики в други части на света. И трябва да се поздрави парламента с пожелание тази практика да се разшири и към другите контролни и регулаторни органи, които парламентът избира.
Водещ: Г-н Иванов, вие като че ли имахте някакви забележки към прозрачността в този случай.
Христо Иванов: Рано е да се говори дали процедурата е прозрачна или не, трябва да се види как тя ще протече. Има едни добри правила, които впрочем бяха изработени от неправителствения сектор и бяха приети от парламента. Правилата са добри, както каза г-н Георгиев, те отговарят на световните стандарти в това отношение. Сега предстои да видим как ще бъдат приложени. Както и Европейската комисия в своите доклади отбелязва многократно, не е въпросът просто да имаме правила, въпросът е как ще ги приложим, дали достатъчно сериозно ще се отнесем към техните цели. Цел на тази процедура, която пак казвам неправителственият сектор разработи и предложи на Министерството на правосъдието, е да гарантира, че ще бъдат избрани най-добрите по обективни критерии, че ще бъдат прекъснати и осветлени всички зависимости, които по-късно биха могли да се превърнат в корупционни фактори. Сега предстои изслушването, кулминация на тази процедура, предстои да видим дали парламентът наистина ще се погрижи да избере най-добрите професионалисти, с най-чисти биографии, дали ще зададе всички въпроси към тях.
Водещ: Всъщност точно с изслушването възникнаха някои различия между неправителствени организации. Четири неправителствени организации изпратиха доста сериозен брой въпроси към кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Всъщност над 100, 108 въпроса, ако не се лъжа, сред които както общи, така и конкретни, към конкретните личности. Всъщност вчера или онзи ден, ако не се лъжа, председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова каза, че е против всичките тези въпроси да бъдат зададени. И Институтът за модерна политика в общи линии споделя подобно мнение.
Емил Георгиев: Физически е невъзможно да се случи това с тези 108 въпроса, освен това има и други въпроси, нашият институт също изпрати такива. Ние смятаме, че в три насоки трябва да се концентрира изслушването. На първо място това е кадровата политика на ВСС, включително дисциплинарните наказания и повишаването в ранг на съдиите, изборът, разбира се, на съдии и други магистрати. Знаем, предишният ВСС се компрометира в това отношение с редица роднински назначения, и по-предишният също. Изборът, разбира се, на главен прокурор, в тази връзка. Независимостта на съдебната власт и комуникацията с ЕК. Защото очевидно е, че в този механизъм за сътрудничество има проблеми в комуникацията. Това, което се прави в България, може би не достатъчно бързо достига до ЕК. Обратно, това, което комисията иска, някак си много сложно се превежда на български и се губим в превода. И един въпрос, който е много, на пръв поглед може да се стори несъществен, но е изключително важен, това е съдебната статистика, нещо, което липсва в България на практика. Особено в наказателната политика това пречи за създаването на едни трайни управленски решения
Водещ: Какво значи съдебна статистика, г-н Георгиев? За това колко дела са били прекратени?
Емил Георгиев: Значи, тя се води, разбира се, два пъти годишно има инвентаризации в съдилищата и се води такава статистика, но тя не е всеобемаща и всеобхватна, такава, каквато трябва да бъде за нуждите на правораздаването. Това е един специален въпрос, разбира се, и може би рано сутрин не е хубаво да навлизаме в дълбочините му, но за професионалистите, които ще управляват съдебната власт, смятам, че това е от изключително значение. И тук иска да изтъкна нещо много важно, че това изслушване, което утре ще се състои в парламента, всъщност ще даде легитимност на избраните членове на ВСС, нещо, което липсваше така или иначе досега и е много важно да се утвърждава именно тази парламентарна квота във ВСС. Защото тази част от него ще бъде изслушвана утре, кандидатите за тази част. Защото това са представителите в крайна сметка на гражданското общество. Чрез политическите сили в парламента, чрез народните представители всъщност се осъществява гражданският контрол върху съдебната власт и се пречи на нейното капсулиране.
Водещ: Като казвате граждански контрол, г-н Георгиев, според вас нормално ли е да се пресяват въпроси към кандидатите, за което настоя Институт за модерна политика? Това достатъчно добър граждански контрол ли е, при положение че част от въпросите ще бъдат отстранени? Възникват съмнения, че отстранени неудобните въпроси към определени кандидати.
Емил Георгиев: Вижте, дайте по повод на това, че скоро нашата държава ще навърши 1300 и кусур години, да зададем 1300 въпроса. Защо да са 108? Не можем ли да зададем 1300 въпроса, можем. Не можем да ги зададем, а и не можем да получим смислени отговори. Това е, няма нищо страшно.
Водещ: Вие сте против, защото чисто технически това ще доведе до утежнение на процедурата.
Емил Георгиев: Не сме против. Ако могат да ги зададат народните представители и ако могат кандидатите да отговорят, нищо лошо няма. Само че има опасност да бъде разводнена темата. Нали това е главната цел, да се проведе прослушването, изслушването да се проведе така, че да не бъде само проформа, да не бъде една парлама.
Водещ: Г-н Иванов, разводняват ли темата 108 въпроса към 17 кандидати?
Христо Иванов: Вижте, ще почна от въпроса за физическата възможност. Аз искам да похваля правната комисия, която показа една гъвкавост и не са хвана за своите правила, когато дойде становището на Института за модерна политика, то беше подадено след крайния срок за подаване на становища. Въпреки това правна комисия…
Водещ: Те казаха, че и вашите въпроси бяха подадени след края, на 4 септември.
Христо Иванов: Нека да поясня. Първо, моята организация не е подкрепяла тези въпроси. Второ, въпросите са внесени на 3 септември, отразени са на сайта на 4 септември, на 4 септември бяха обявени публично позициите на института, който представлява г-н Георгиев и бяха отразени на сайта на 5-и. При все това, това беше един ден след крайния срок, аз мисля, че това е правилно. Не бива, когато има някакъв формален краен срок, представител на гражданското общество да не му се позволява да каже становището си, то да бъде взето предвид. По същия начин и особено за да не се създава впечатление, че се чуват само тези мнения, които са в угода на парламента. Няма никакъв проблем да се прояви процедурна гъвкавост. Парламентът сам е решил, комисията сама реши, че ще провежда изслушванията в течение на един ден. Ако въпросите са важни и ние наистина искаме да осъществим граждански контрол, аз впрочем имах такъв диалог с госпожа Фидосова още при приемането на тези въпроси. Не е реалистично да очакваме хората, които пет години ще администрират съдебната власт, да отговарят за 20 минути на всички натрупани въпроси. Защото съдебната власт е в много критично положение, България е под наблюдение от ЕК за нея, нашият суверенитет на практика е ограничен заради състоянието на съдебната ни власт. Нашето членство в ЕС е ограничено заради състоянието на съдебната власт. Можем ли ние да очакваме хората, от които зависи в следващите пет години това положение да се преодолее или да започне да се преодолява, да дадат отговор на всички въпроси към тях и към техните биографии в течение на 20 минути. Естествено, че ще има 108 въпроса, и повече дори. Аз не намирам основание за тази ирония 1300 можем ли да зададем, можем да зададем 1300, разбира се, натрупвани са въпроси с течение на години, на които не са получавани отговори.
Емил Георгиев: Вие сте прав.
Христо Иванов: Това, че за първи път се прави такова изслушване след 20 години, ами естествено, всички тези хора идват с биографии. Нещо повече, всички проблеми в съдебната система имат много дълги биографии. Ние не можем да задаваме общи въпроси. На мен ми хареса един от вашите въпроси, сблъскали ли сте се с морална дилема, някаква, каквато и да било. Ами в тези въпроси всъщност се съдържат конкретните морални дилеми, с които са се сблъсквали всеки от тези хора или те са станали публични. Конкретни факти, не абстрактни въпроси. Ние като общество трябва да можем да проведем един честен разговор за съдебната система, за биографиите на тези хора, за биографиите на проблемите в съдебната система през конкретни факти и аз не мога да разбера защо се притесняваме, че тези хора няма да могат да отговорят на тези въпроси, нека да им имаме доверие.
Емил Георгиев: Вие сте прав за гъвкавостта и ние сме дали в нашето становище това предложение да има писмени отговори, да не остане неотговорен въпрос. Важното е обаче да се получи добро изслушване утре, за да се създаде един положителен прецедент най-накрая тая практика парламентарна да се разшири. Ако нашите предложения, от миналата година още направени, как да се извършва изборът на ВСС чрез промяна на правилника, чрез създаване на адхок комисии с една по-дълга във времето процедура, може би всички тези въпроси щяха да бъдат решени. За съжаление народните представители не възприеха нашите предложения да променят правилника си, тръгнаха да променят законите. Няма лошо. Но въпросът е тази практика да се случи. Нека да се съсредоточим върху важното, върху същественото, а това, което търпи отлагане, да бъде даден писмен отговор.
Водещ: Г-н Георгиев, извинете, г-н Георгиев, важно ли е според вас отношението на магистратите към казуси като този с Мирослава Тодорова? Споменавате в едно ваше становище, изпратено до правната комисия в парламента, че предлагате въпроси, които са свързани оценки на личности и на институции да бъдат отложени, но този казус пък от друга, той фигурира в доклада на ЕК.
Емил Георгиев: Той фигурира в общия въпрос за кадровата политика на ВСС, за избора и повишаване на магистрати и за налагане на наказания и даване на поощрения. Така че ако се сведе до една дискусия ад хоминем, нещата няма да се получат добре. Значи, там е много сериозен проблем, дайте да не се връщаме към него, защото…
Водещ: Не че няма проблем, а че е твърде сериозен, за да бъде обсъждан в рамките на едно такова изслушване.
Емил Георгиев: Да, разбира се, той трябва да бъде принципно разрешен, а не въз основа на това, че едно лице е пострадало или не от тази ситуация. Това да има забавени дела с ненаписани мотиви с години наред е недопустимо във всяко едно отношение. И тук отговорността е изключително голяма на административните ръководители на съдилищата, в които работят такива магистрати. Аз казах, има два пъти годишни инвентаризации на делата, съдът се занимава само с това да проверява на какъв етап е достигнал процесът, и да не видят, че има такива драстични случаи, значи това е много широк и много комплексен въпрос. Трябва да се отговори принципно как ще бъде решен, как няма да се допускат такива случаи повече. А конкретният казус той си има включително и политическите измерения, според мен не му е мястото в едно такова изслушване.
Христо Иванов: Наистина интересно е, че Европейската комисия не го свърза с кариерната политика, а каза, че казусът със съдия Тодорова повдига въпроса за независимостта на съдебната система. Това, както и вие казахте, изключително важен казус, той не е просто казусът на един конкретен съдия. Става дума за председателя на най-голямата съдийска организация, на организацията на съдиите, който беше уволнен по политически мотиви. Европейската комисия в своя доклад го коментира, а комисията, Международната комисия на юристите, орган на Организацията на обединените нации, го коментира. Как можем да очакваме, че ще бъде избран нов ВСС, който няма да бъде попитан за, както и вие казахте, принципните положения, които се съдържат в този казус?
Водещ: Няма ли наистина да стане твърде разводнена дискусията.
Емил Георгиев: Не е политически мотив забавянето на дела. Дайте, вижте, несъмнено са свързани и кадровата политика, и независимостта на съдебната власт, несъмнено са свързани. И ако някой е въздействал върху членовете на Съдебния съвет с политически цели, използвайки обаче едни сериозни нарушения в работата на този магистрат, ние какво да кажем по въпроса? Дали е политическо, или то в крайна сметка си има своите причини това наказание? Пак казвам, важното е да се създаде добрият прецедент, добрият примерно за бъдещето, разбира се, да се получи този резултат, който обществото очаква, целият ни резултат, да видим интегритета на тези хора, които кандидатстват за членове на ВСС от парламентарната квота, с позицията, която да заемат, този интегритет и в обществото да се създаде представа за това дали в този орган много важен на държавата ще работят едни хора, които ще имат легитимност, ще имат неговото доверие.
Водещ: Разбрах ви. Г-н Иванов, според вас, хайде не според вас, да ви помоля да коментирате думите на Искра Фидосова, която намекна, че част от въпросите на тези неправителствени организации няма да бъдат зададени, и то по усмотрение на правната комисия. Това ще опорочи ли по някакъв начин избора, или смятате, че е допустимо?
Христо Иванов: Вижте, правната комисия трябва да покаже, че наистина сериозно иска да зададе всички съществени въпроси. Не е абстрактно, не е, кажете по принцип за съдебната статистика. Има там група сред кандидатите, група бивши инспектората. Инспекторатът е много критикуван за това, че когато работи с тази статистика, той не отчита реалната натовареност на съдиите. Това е съвсем конкретен проблем, който трябва да бъде поставен съвсем конкретно през личния опит на тези хора. Ако ние видим, че правната комисия наистина работи за това да осигури, защото прозрачност не означава просто да осигурим превод на английски на едно упражнение по прилагане на едни абстрактни правила, на едни абстрактни въпроси. Доколкото бъдат задавани конкретни въпроси и ние видим, че комисията прави всичко възможно да изясни всички важни въпроси от биографиите на тези хора, техните възгледи по централните проблеми, тогава тя е в правото си да прави селекция, разбира се. И аз подкрепям това, което е предложено от колегите, това е добра идея, ако някакви въпроси не остане място за тях, те трябва да бъдат отговорени писмено. Но пак казвам, ние тук за 20 минути няма да можем да стигнем по един сравнително конкретен и отделен въпрос до съгласие, очакваме тези хора, 17 души за по 20 минути да ни разкажат как ще администрират съдебната система за следващите пет години. Не е сериозно това.
Водещ: Но пък, от друга страна, не е ли прав г-н Георгиев, че твърде много въпроси разводняват дискусията. Ако започнете да питате един човек и да го разпитвате, т.е. един час, а пък другият, както каза госпожа Фидосова, да му отнемете само 5 минути се получава някакъв вид неравноставеност.
Христо Иванов: Затова, доколкото разбирам, колегите са формулирали голямата част от въпросите с общи въпроси.
Водещ: Всъщност горе долу процентът е 50:50, 60:48 са, ако не се лъжа.
Христо Иванов: Не съм ги броил така, но така или иначе съществен елемент, т.е. че ще има едни общи въпроси, които ще бъдат зададени на всеки един кандидат, ще осигури именно този баланс. Освен това комисията отново трябва да прецени това нещо. Да не говорим, че има хора, които имат биографии в съдебната система, са били там по високи постове последните 20 години, има хора, които са били депутати, естествено, че ще има много повече въпроси към тях. В крайна сметка тук всеки човек се преценява на база на своя конкретен опит, на база на своята конкретен профил. И един профил, така да се каже, има много повече ревелантни неща от друг профил. Това е напълно нормално и някак си на мен ми се вижда несериозно да мерим въпросите към единия и към другия и това да ни бъде водещ критерий.
Водещ: Добре, разбрах ви. Към по-интересните хора с по-интересна биография има повече въпроси, което според вас е логично. Ще ви помоля, господа, накрая съвсем накратичко, защото трябва да отстъпим на новините, с по две думи, какво очаквате всъщност от избора на новия ВСС?
Христо Иванов: Честен разговор, честен разговор за реалните проблеми на съдебната система.
Водещ: Ще се случи ли този честен разговор?
Христо Иванов: Честен разговор за реалните политически механизми за влияние.
Водещ: Ще го има ли?
Христо Иванов: Ако бъдат задени тези въпроси, ако бъдат зададени всички въпроси с желание да се осветлят скритите механизми на влияние върху съдебната система, за които говорят и Европейската комисия, и Венецианската комисия, поредица от международни органи говорят за това. България не може да продължава да си затваря очите за реалностите и да се крием зад някакви общи формулировки.
Водещ: Г-н Георгиев.
Емил Георгиев: Отваряне на съдебната власт към гражданското общество на първо място. И аз пак повтарям, парламентарната квота се явява този граждански контрол върху съдебната власт и не е притеснително, че има бивши депутати. Така че ние ще дадем оценка, разбира се, след като приключи процедурата, но е важно, че тя започва, че има такива правила и мен ми се струва, че утре действително не трябва да се минава в многотемие, а да се концентрират питанията върху това как ще се премахнат недъзите на съдебната власт. Защото е несериозно да търсим отговорност за тях от хора, които в крайна сметка може и да са били част от нея, но не са били част от ВСС, повечето от тях, от бившите ВСС имам предвид.
Водещ: Добре. Процедурата по изслушване на бъдещите членове на ВСС започва от днес с изслушване, организирано от неправителствени организации, утре продължава с изслушване в парламента. И така още няколко дни. Надяваме се само че процедурата наистина ще бъде прозрачна.

Напиши коментар