*

ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ - КОЙ С КОГО И ЗАЩО

|
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ - КОЙ С КОГО И ЗАЩО

Най-сетне някаква относителна яснота в неимоверно забатачените президентски избори: представеното вчера социологическо изследване на “Алфа Рисърч”.

От него става видно, че кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев изпреварва с цели 15% червения кандидат Ивайло Калфин и с повече от 20% “независимата” Меглена Кунева. Ако изборите бяха днес, те биха имали съответно 38,5%, 23,5% и 18,4% от гласовете.

Очевидно това е тройката, за която си струва да се говори – и бъдещият президент не може да бъде някой друг – освен един от тях. И това е резултат, който в някаква степен размагьосва предизборната интрига, прави я плоска и прозирна: резултатите за кандидата на Герб и сбора от резултатите на двете леви кандидатури – явната и потайната – са почти изравнени, с лек превес за последните. Остава да видим как ще изиграят картите си, за да се реализира лелеяният от комунистическите шамани ефект на балотажа, при който всички трябва да са срещу ГЕРБ.

Останалите са на светлинни години от тези резултати. Волен Сидеров и Румен Христов например имат по 4%: резултат, който директно ги хвърля в миманса. И който показва нагледно колко скъпо се плаща политическия конформизъм в несъществуващата вече Синя коалиция: нали според Мартин Димитров победата на Румен Христов не подлежеше на съмнения; нали самият кандидат очакваше подкрепата на един милион (!) избиратели.

Прочее жалко за парите, прахосани за билбордове покрай любимите на Б.Б. магистрали, рекламиращи новата “широка” дясна коалиция ОДС – толкова широка, че в нея има място и за Евгений Бакърджиев, и за Любен Дилов – син. Още по-жалко обаче за реалните демократи, за автентичните десни, хората с гражданско мислене и самочувствие – те просто няма за кого да гласуват. В буквалния смисъл на думата.

Изследването на “Алфа Рисърч” не е без значение –защото тази агенция си е позволявала най-малко волности през годините – и е бъркала най-рядко в сравнение с всички останали. Това не е Медиана, нито пък е манипулативния център на разните Кънчовци, Андрей Райчевци и прочее голф-олигарси. На базата на тези резултати наистина могат да се правят прогнози и изводи, които биха помогнали на избирателите да се ориентират в доволно сложната предизборна ситуация.

А тя – нека го кажем веднага – никак не е розова. На първо място няма нищо вярно в твърдението, че от самата кампания зависи как ще се подреди водещата тройка – разлики като настоящата не се преодоляват с добро поведание пред избирателите в оставащите броени седмици. Подредбата може да се преобърне само с тежки гафове и скандали – и трябва да кажем, че поне по отношение на водещата фигура подобни опити има – при това уникални дори и за българската предизборна практика.

Уникални – защото шефът на предизборния щаб бламира собствения си кандидат – и защото този “приятелски огън” бе подхванат с такава стръв от противника, че няма как да се изключи хипотезата той да е бил очакван и предварително режисиран. Тъпите комуняги обаче преиграха с подвикванията “Росене, кажи си!” – колкото и да сме свикнали с корупцията, просто няма как вината да се прехвърли от искащия подкупа върху този, който е отказал да го даде. Макар че политическите усилия за това бяха наистина впечатляващи.

Според “Алфа рисърч” обаче компроматния сценарий не е постигнал целите си: 64% от избирателите приписват вината за корупционния скандал на Цветанов, а не на Плевнелиев; съвсем отделен въпрос е дали и доколко склонността към премълчаване на последния е съвместима с отговорностите на поста, за който се кандидатира.

Той би бил най-вероятния фаворит в така създадената ситуация, ако не беше един фактор, който в повечето избори досега се е оказвал решаващ – факторът ДПС. Движението не издигна кандидат, въпреки че се беше регистрирало за президентските избори – и социолозите регистрират огромен процент техни избиратели, които още не са решили за кого да гласуват. Много естествено, че не са решили – защото не е решил Доган. Или по-скоро не е обявил своето решение, защото пазарлъкът за неговите гласове продължава – и мизата трябва да се вдигне, докъдето може.

Първоначалните сигнали са за подкрепа на Ивайло Калфин – но лично аз съм убеден, че те се пускат по-скоро за заблуда на противника. С гласовете на ДПС Калфин лесно ще отиде на балотаж, само че на втория тур ще изгуби изборите – и то ще ги изгуби с драматичен резултат.

Ако обаче Доган подкрепи Кунева и тя смогне да додрапа до балотажа, то зад нейната кандидатура много по-лесно биха се обединили всички останали – включително червените, включително и злополучните лидери от ОДС (някои от тях, като Софиянски например, и без това първоначално се канеха да подкрепят именно нея). Така формулата “всички срещу ГЕРБ” може да се окаже печеливша – и да породи матрицата за една широка коалиция, възможна след следващите парламентарни избори.

И тук трябва да отбележим най-важното: при ниска изборна активност тежестта на ДПС нараства. Добре е това да го знаят отиващите за гъби – със своето негласуване те всъщност гласуват в полза на ДПС. Тъкмо с гласовете на Доган бе избран Георги Първанов – но този избор стана възможен и защото една немалка част от сините избиратели отказаха да гласуват за Петър Стоянов. Те сигурно са имали своите реални основания – но и резултатът със сигурност е надхвърлил техните очаквания: Държавна сигурност начело на държавата, големи шлемове и неописуема девалвация на най-висшата представителна институция в държавата.
Дано и този път не допуснем подобна грешка. Няма да скрия, че ни предстои труден избор. Бъдещето обаче изисква да го направим, а не да се скрием от него.

Със съжаление трябва да призная, че Румен Христов няма как да получи моя глас – и причината не е в това, че гласовете за него ще бъдат хвърлени на вятъра. По-скоро бих гласувал за Светльо от Хиподил – ала ясно съзнавам, че това е шаржова кандидатура с по-скоро символичен смисъл.

Но със сигурност мога да кажа едно: няма да гласувам заедно с ДПС. И причината за това не е някакъв национализъм или верска нетърпимост. Причината е по-скоро в нетърпимостта към политическото търгашество.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца