*

ПОВЕЧЕ ЕВРОПА ЗНАЧИ ПО-МАЛКО БРЮКСЕЛ

|
ПОВЕЧЕ ЕВРОПА ЗНАЧИ ПО-МАЛКО БРЮКСЕЛ

Статия на Борислав Цеков във в.”Стандарт”:

Финансовата криза разтресе не само икономиката, но и самата политическа конструкция на Европейския съюз. Пропука се фанфарно прогласената идея за Европейски съединени щати, за единен политически субект с наднационално правителство, дипломация и администрация. Това беше изненадващо за мнозина привърженици на федералната концепция за Европа, получила силен тласък с Лисабонския договор. И очаквано за онези, които разбират, че изграждането на обща европейска идентичност и намаляването на ролята на националните държави е твърде илюзорно в контекста на историческите, социалните, икономическите и културните различия, дисбаланси и даже противоречия. Сред грохота на кризата, с немска маршова стъпка и под звуците на френски шансон, се заговори за „Европа на две скорости“, за засилена интеграция на държавите от еврозоната. Бон и Париж се споразумяха онзи ден за нов договор за ЕС, с който да се сложат фискални юзди на проблемните държави. Чуха се и гласове за отделна система от органи в еврозоната и даже за право на съда в Люксембург да ревизира националните бюджети.
Великобритания традиционно вдигна жълт картон на аспирациите за съсредоточаване на повече власт в Брюксел. А френско-германското споразумение засега се сведе най-общо до автоматични санкции при нарушаване на правилото за 3-процентен бюджетен дефицит, създаване на постоянен спасителен фонд още догодина, а не чак през 2013 г. и ежемесечни срещи на върха на държавите от еврозоната. Приемането на тези мерки най-вероятно ще има положителни последствия за финансовата стабилност.

Но в политически план кризата нанесе силен удар по големия европейски проект. Ако планираните промени задълбочат вътрешното разделение в ЕС, идеята за единна Европа ще се трансформира в две Европи и един слаб съюз. За да не се случи това, наред с натиска за реформи на националните правителства кризата трябва да отпуши и воля за реформи, повече прозрачност и отчетност на самите европейски институции. Европа се нуждае от дебюрократизация. Или казано на брюкселски – от бюджетна оптимизация. Коланът трябва да затегнат първо еврочиновниците. Кризата трябва да реже не само от администрацията в отделните държави, но и от европейската. Защото от Брюксел над цяла Европа е пуснала пипала гигантска наднационална бюрокрация, издържана от европейските данъкоплатци. Не слушайте обясненията на Европейската комисия, че служителите на ЕС били малко повече от 30 000 души. Независими граждански структури изчисляват, че брюкселското чиновничество възлиза на повече от 120 000 души. На европейска хранилка са експерти и консултанти от всякакъв калибър, зачислени из прословутата „комитология“ на ЕС – неизброими работни групи, комитети, подкомитети и техни обслужващи звена. Армията от бели якички начело с европейските комисари тъне в охолство и привилегии на гърба на европейските граждани. Членовете на Европейската комисия, назначавани не от гражданите, а от силните на деня след кулоарни сделки и паркетни обещания, имат заплати, режийни, обезщетения и привилегии на практика до живот, на които би завидял даже американският президент, когото гражданите пряко избират.

Кризата трябва да стане повод да се сложи край и на харченето на купища пари за удовлетворяване на национални капризи и исторически атавизми. Като например бутафорното месечно преселение на Европейския парламент от Брюксел в Страсбург, което струва на европейските граждани по 230 милиона евро годишно. Франция от години пречи да се прекрати това разхищение въпреки неудобствата и липсата на подходящи комуникации с малкото елзаско градче. Адис Абеба има повече преки самолетни връзки с европейските столици, отколкото Страсбург. Историческата символика на френско-германското помирение, която носи Страсбург, е достатъчно зачетена с установяването там на най-старата общоевропейска организация – Съвета на Европа.Европейският парламент трябва да има единно седалище, а не да бъде заложник на френските амбиции и на комуналните нужди на един малък град, на който данъкоплатците от цяла Европа дават поминък. Добре е Франция, която днес размахва пръст на финансово недисциплинираните държави, да предложи и такава промяна на европейския договор. Или поне да започне да плаща тези 230 милиона от джоба си. Сериозна бюджетна тесла трябва да удари и представителствата на комисията на отделните държави, щедрите еврофондове за рекламни кампании, лъскави издания и помпозни прояви. Еретично е, но все някога трябва се прекрати вавилонската какофония с преводи на 27 езика, за които сумарно ЕС харчи около 1 милиард евро годишно. В крайна сметка няма по-международен език от английския. Вероятно всичко това звучи екстравагантно. Но до вчера така изглеждаха и прогнозите за крах на еврото. Бъдещото на ЕС зависи от способността на съюза да се децентрализира и демократизира, а не от съсредоточаването на все повече власт и бюрокрация в Европейската комисия. Въобще, повече Европа означава по-малко Брюксел.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца