*

ПОМНИТЕ ЛИ, ЧЕ ВСЕМОГЪЩИЯ БРУС ОБЕЩА 2 000 ЛЕВА ЗАПЛАТА?

|
ПОМНИТЕ ЛИ, ЧЕ ВСЕМОГЪЩИЯ БРУС ОБЕЩА 2 000 ЛЕВА ЗАПЛАТА?

Време е всички, които преди две години възпяваха Борисов, най-после да кажат дали още му вярват

Диян Божидаров
Сега

Децата обичат приказки, а народите са като деца. Ако в демокрациите властта произтича от народа, то болната власт е функция на нездрав народ.

В България от доста време се прожектира приказка. Дълга, омайна, без край, но за щастие на народопсихолозите - с начало. Започва на 13 юни 1959 г. в Банкя, където в репресирано от комунистите семейство се ражда Всемогъщия.

Наричам го така, защото това определение е толкова безсмислено, колкото всякакви опити да бъде характеризиран Бойко Борисов. Ако бях сценарист, щях да го нарека Всемогъщия Брус,

ако бях учен от ЦЕРН - Хигс бозон

Няма да се спирам на сюжетите в приказката, цветните картинки, омайните напеви. Тя бе добре измислена, опакована и продадена. Само ще кажа, че откакто Бойко Борисов влезе в политиката, денят е бременен с мъдрост, сила, светлина и общочовешка доброта.

Помните ли интервюто преди година, в което обясни, че обича българите? А другото, по-старо, в което каза, че ако хората спрат да го обичат, ще се откаже от политиката? Отнесете ги към днешната действителност.

Всичко е любов, сменят се позите. В приказките винаги има щастливо очакване за победата на доброто. Но в нашата все не стигаме до там, тъй като са налице прекалено много виновници. Злодеи, вещери, дракони.

В началото бяха виновни чекмеджетата на тройната коалиция, после лош министър или депутат, трактори в ареста и на улицата, отскоро и неблагодарният народ. Но има и още един караконджул, който заедно със съдебната система неизменно служи за универсално оправдание на премиера.

Това е кризата. Тя е обективен факт. Но обективните факти, смесени с лъжи, водят до най-съвършените манипулации. Затова нека поговорим малко за кризата в контекста на нашата приказка.

Светът влезе в нея някъде в края на 2008 г. Първо бе ипотечна, после финансова, повлече производство и доходи. В глобалната икономика пренасянето й бе лесно предвидимо. По същото време ГЕРБ пишеше предизборна програма, в която обещаваше 1500 - 2000 лв. средна заплата, плосък данък при 1000 лв. необлагаем минимум, 15% ДДС. Не помните ли?

ГЕРБ спечели парламентарните избори в средата на 2009 г. Кризата бе в разгара си. Борисов хулеше тройната коалиция, че му оставила опоскан бюджет.

Кризата не е внезапно природно бедствие,

тя е дълъг процес с икономически, политически и социални фактори. И ако световният елит я забърка мащабно, за нашия не бива да има извинение, че я задълбочи локално.

Сетете се за 2010 г. Припомнете си милионите левове държавни задължения към бизнеса, неплатени от финансовия министър Дянков в името балансирания бюджет. Малко ли експерти му говореха тогава, че ако не се разплати, действа прокризисно.

Плащането не е проблем при малък бюджетен дефицит. Днес, в истинската приказка, България си живее с бюджетен дефицит, забравяйки за мантрите в измислената.

Нека поговорим не за световната конспирация. Не за Папандреу, Първанов и Доган, а за качеството на "матряла" в самата партия ГЕРБ.

Кой е крив на финансовия министър, че две поредни години не може да си сметне бюджета? Че помощ в най-добрия случай може да получи от Менда Стоянова, която е шеф на бюджетната комисия в парламента. Че над тях е Борисов, доктор в противопожарното дело? А това е мозъчният управленски тръст на България.

Кой е виновен, че министър Дянков обеща пари на зърнопроизводителите при прогноза за растеж, която месец по-късно се оказа друг? Кой трябваше да прояви познания и далновидност - той или те? Говорим за качества, а и отговорност. Добрите управници не вървят след проблемите, те ги предотвратяват. Електоратът не ги избира, за да се оправдават.

Меркел казала, че светът преживявал най-тежката депресия след Втората световна война, трудно било, затова ние следвало да затегнем коланите, мълчим и благодарим (по Борисов). А когато преди президентския вот ГЕРБ обещаваше по-високи пенсии, бе различно, нали?

Борисов не само се натисна да управлява държава, за която от първия ден знаеше, че вече е в криза. Той сътвори серия от лъжи, за да успее. Задълбочи кризата. Сега, когато социалното недоволство и проблемите в ЕС го затискат допълнително, това не е несправедливост. Това е възмездие.

Плащаме всички

Но така е в истинските приказки. А в лъжовните Всемогъщия гони лоши съдии, закони (които за две години трябваше да станат добри), опоненти, протестиращи, световни хали и чудовища.

Не казвам, че народът е виновен. Казвам, че болестите, наслоени през прехода, се задълбочават и е време всички, които преди две години възпяваха Борисов, най-после да си направят равносметка - той лекарство ли беше?


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца