*

ПОМЪЛЧАХМЕ СЛЕЩУ МЪЛЧАНИЕТО, ЗА ДА НИ ЧУЯТ ГЛУХИТЕ УПРАВНИЦИ

|
ПОМЪЛЧАХМЕ СЛЕЩУ МЪЛЧАНИЕТО, ЗА ДА НИ ЧУЯТ ГЛУХИТЕ УПРАВНИЦИ

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

Случи се така, че традиционното (вече трета поредна година) припомняне на датата 9 ноември съвпадна с националния траур в България.

Според една дописка в интернет, на призива на групата „За демонтиране на паметника на съветската армия” са откликнали стотина души, дошли да помълчат срещу мълчанието…

„Стотина души се събраха по повод 23 години от падането на Желязната завеса
от iNews.bg | 09.11.2012 |

Около стотина души се събраха тази вечер около Паметника на съветската армия, за да почетат жертвите на 45-годишния тоталитарен комунистически режим, чието начало беше сложено със съветската окупация на България през септември 1944 г.

За трета поредна година Гражданска инициатива ЗА демонтиране на Паметника на съветската армия организира събитие по повод 23 години от събарянето на Берлинската стена.

“Докато имаме в центъра на София паметник, изразяваш благодарност на съветската армия от името на целия български народ, нашите събития винаги ще бъдат под наслов “НАШАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА”, посочват организаторите.

Присъстващите на бдението бяха запалили множество свещи в знак на почит освен към жертвите на комунизма, така и към пожертваните духовност, свобода, светлото в човешкия дух.

Сред събралите се личаха имената на журналиста Иво Инджев, политика Мартин Заимов и др.”

Славимир Генчев допълва картината в своя блог:

“Въпреки неблагоприятната обстановка (ако мога така меко да се изразя във връзка с обявения ден на национален траур по повод кончината на патриарх Максим) планираното и надлежно разрешено от местната власт ежегодно събитие на Гражданската инициатива “ЗА демонтиране на Паметника на съветската армия” – едновременно празник и протест – се състоя.

Съобразено с изискванията за ден на траур, разбира се, то премина мълчаливо, без политически речи, послания и песни. Но все пак – от сърце и със свещи, като израз на стремежа и желанието за светлина и в памет на хилядите жертви на комунистическия режим след 9.9. 1944 г.

Нещата изглеждат наистина двусмислени. Защото не е ли повод за национален траур и фактът, че докато цяла Европа празнува по случай разрушаването на Берлинската стена, ние тук се събираме пред стърчащия в центъра на София грозен, заплашителен, неуместен паметник на чужда окупационна армия, донесла ни най-страшното зло – болшевизма, който – вече ясно се вижда – съсипваше и невъзвратимо продължава да унищожава България? Вероятно територия с това име ще има и в бъдеще, но без българи…

Твърде глупаво ще бъде сега да се говори за “тримата големи”, за поделянето на Европа между победителите, за фашизЪма, за партизанското движение и други “авторитетни” дежурни историчарски мантри и заклинания. В края на краищата комунизмът можеше и да няма този чудовищно пагубен вид, какъвто ни се сервира на нас, българите, за да ни съсипе и като народ, и като общество, и като държава. И то не заради лошите американци или демокрацията, а заради продължаващото повсеместно нагло господство на червените цивилни деструктивни “строители” на съвременна България.

Темата е дъвкана и предъвквана многократно и нямам намерение да повтарям стотиците аргументи в полза на инициативата на групата, която преди три години хвърли камък в блатото на посткомунизма и по този начин предизвика ответната реакция на привържениците на съветското паметно присъствие (не руско, забележете, а съветско); защитата му от страна на националните предатели още веднъж показа и доказа и на нашето общество, и на цял свят, че в България съществуват среди, които с всички сили и средства бранят статуквото и своята светая светих.

Ето как лъсна ужасяващата истина за многочислеността на Петата колона у нас, за която България е просто Троянският кон на Русия в Европа и която въпреки членството си в НАТО и ЕС все още се гърчи в капана на руските политически, икономически и финансови интереси.

Има обаче и нещо друго: паметникът изглежда напълно запуснат и някак обречен на капризите на времето (в “климатичен” смисъл). Имам чувството, че са го прежалили. И наистина – за какво им е, ако се осъществят проектите “Южен поток” и АЕЦ “Белене”?

На тях такива паметници им трябват – от тях ще смучат кръвта на следващите поколения, доколкото ще ги има. И съм сигурен, че ако решат да се простят с каменното чудовище по заповед “отгоре”, първи ще хукнат да го съборят; дори няма да пуснат да припарят до него инициаторите с обвинението, че от инициативната група са искали само да го преместят, докато те са дошли да го разрушат…

И за да не бъдат новините все лоши, ще завърша този кратък репортаж със съобщението, че отскоро Групата “ЗА демонтиране на Паметника на съветската армия” е пълноправен член на Европейската платформа за памет и съвест с президент Гьоран Линдблад, който през март т.г. бе гост на нашата страна. От Европейската платформа за памет и съвест поискаха съд за комунистическите престъпници в България.”

Ето за каква международна организация, част от която „Групата за демонтиране на паметника на съветската армия” вече е, става дума:

Platform of European Memory and Conscience | Platform of European Memory and Conscience official site

www.memoryandconscience.eu

Platform Members
• Berlin-Hohenschönhausen Memorial
• Center for Research on the Liberation Movement
• Estonian Institute of Historical Memory
• Foundation History of Totalitarian Regimes and their Victims
• Genocide and Resistance Research Centre of Lithuania
• Hannah Arendt Center – Sofia
• Hannah Arendt Society
• Institute for the Investigation of Communist Crimes and the Memory of the Romanian Exile
• Institute for the Study of Totalitarian Regimes
• Institute of National Remembrance
• International Association of Former Political Prisoners and Victims of Communism
• Jan Langos Foundation
• Koknese Foundation
• Meetingpoint Music Messiaen
• Mejlis of the Crimean Tatar People
• Memory (Paměť)
• Prague Academic Club 48
• Saxon Memorial Foundation for the Remembrance of Victims of Political Tyranny
• Secretariat of The International Commission for the Evaluation of the Crimes of the Nazi and Soviet Occupation Regimes in Lithuania
• Security Services Archive
• Study Centre for National Reconciliation
• The Federal Commissioner for the Records of the State Security Service of the former GDR
• The Institute for Information on the Crimes of Communism
• The Memorial to the Victims of Communism and to the Anticommunist Resistance
• The Occupation Museum Association of Latvia
• The Occupation of Latvia Research Society
• The Public Foundation for the Research of Central and East European History and Society – House of Terror Museum
• Unitas Foundation
• Warsaw Rising Museum

Присъединяване на българската група към тази организация е отговор на надменността на руския посланик Юрий Исаков, който с господарско самочувствие на разпоредител в българските дела ни определи като „маргинали”.

Накрая, в очакване на евентуални медийни (или други?) реакции, да споделя още една интересна подробност, освен съвпадането на националния траур и международното признание на българските инициатори за премахване на фундаменталния символ на съветската окупация от центъра на българската столица.

Това беше първото, между много подобни събития, организирано от нашата „група граждани” (както във в. „Работническо дело наричаха” т.н. неформали, позволяващи си в НРБ да имат публично изразено различно мнение от Партията и нейната държава), което привлече много телевизионни камери и фотоапарати. Подозрението ми е, че някои от тях бяха привлечени от очакванията за скандал във връзка с протест, организиран в ден на траур.

Авторът на тези редове даде доста обширни интервюта (по мерките на новинарските емисии) за Канал 1 на БНТ и за телевизия „Европа”. С риск да прозвучи като лош вкус, ще обобщя казаното от мен, за да може да бъде направено сравнение с онова, което евентуално се появи в ефира (ако изобщо това се случи).

Наблегнах на личното си мнение, че за мен е важно да бъде забелязан и отбелязан не само неадекватният на историческата истина „прочит” на съветската символика, но и нещо още по-важно: нашата търпимост към лъжата, която е в основата на всичките ни беди, свързвани от самите нас с политиката, но някак „неосъзнато”.

Казах, впрочем също, че не можем да се учудваме на масовото невежество относно истината за съветската окупация, след като самият министър-председател Бойко Борисов не знае, че СССР е обявил война на България (на 5 септември 1944 г.) и дори твърди обратното - че България (която всъщност поддържа дипломатически отношения с Москва до последния миг на окупацията) била обявила война на СССР. Ако това мое „разкритие” (за което съм писал вече във връзка с изявлението на Борисов от 8 май в х-л „Шератон” на международен форум) се появи в националния ефир, ще го смятам за пробив в солидарното мълчание спрямо невежеството на „силния човек” на върха на държавата ни.

Мълчание, впрочем, което, твърде показателно, се дочува и от редовете на БСП, която имаше свои представители на този форум, но се направи, че не „забеляза” гафа на Борисов, защото й е удобно заблудените маси да вярват на лъжата за България като инициатор на война срещу СССР.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez