*

ПО-ДОБРЕ ДЕМОКРАЦИЯ СЪС СКАНДАЛИ, ОТКОЛКОТО С ДОГОВОРКИ ПОД МАСАТА

|
ПО-ДОБРЕ ДЕМОКРАЦИЯ СЪС СКАНДАЛИ, ОТКОЛКОТО С ДОГОВОРКИ ПОД МАСАТА

Александър Александров
Сега

Не само съдебната власт, а кандидатите за всички постове в държавата трябва да бъдат подлагани на пълна имотна, финансова и морална дисекция

Полезни или вредни са скандалите за демокрацията? В задочен спор по този въпрос покрай избора на главен прокурор и нов член на Конституционния съд влязоха премиерът Бойко Борисов и бившият президент Георги Първанов. Според Борисов кризата в КС е положителен факт, тъй като е проява на демокрация.

"Ако ви питам преди 4-5 години кои са конституционните съдии и как се избираха - не знаете. И аз не знам. Просто защото не се избираха с дискусия. А пък сега кандидатите се изслушват, има дискусия, чуват се медиите и всички подадени сигнали. И ако има достатъчно данни за конфликт на интереси или не е достатъчно компетентен съответният кандидат, се отстранява и се търси друг. Това е демокрацията", обясни Борисов. И добави, че няма нищо против всеки кандидат да се подлага на всякакви проверки.

"Криза имаше по време на Тройната коалиция. Тогава в Конституционния съд се назначаваха без никакъв конкурс и без никакво изслушване. Съветниците на Първанов станаха шефове на прокуратурата и съда без абсолютно никаква дискусия", смята премиерът.

Логично на обратната позиция е Първанов. Той припомня, че не е имало такъв скандал "в тези над 20 г. съществуване на Конституционния съд" и че се надявал институцията "да не се товари с повече негативизъм". От думите му стана ясно, че предпочита всичко да продължи да минава тихо, без спорове, под сурдинка, с общо разбирателство, без никакъв медиен или граждански контрол... Защото така се пази "авторитетът" на институциите. Кавичките не са случайни - в редки случаи можем изобщо да говорим за авторитет на съдебните институции. Или на хората, които биваха избирани там.

Затова не може да се отрече, че този път премиерът е прав. Друг е въпросът, че ГЕРБ трябваше да започне да прилага този подход от самото начало. Тогава може би нямаше да бъдат избрани доста спорни кандидатури като Владимира Янева и Георги Колев, чийто основен коз бе, че са приятели на вътрешния министър Цветан Цветанов. Първата стана председател на Софийски градски съд, а вторият е шеф на Върховния административен съд. И двете назначения бяха отбелязани в мониторинговите доклади на ЕК, включително и с намек за непрозрачност.

Не може да се отрече, че

практиката не е изобретение на ГЕРБ

През последните 20 години заради споразумения под масата цели системи, включително и съдебната, се превърнаха в блато. Оплетоха се в роднински, приятелски, бизнес, шуробаджанашки паяжини... На високи постове бяха издигани хора, за които бе публична тайна, че са далеч от всякакви морални критерии.

Колко от бившите и настоящите шефове на съдилища, прокурори, членове на КС могат да издържат тестовете, на които бяха подложени Венета Марковска и Галя Гугушева? И колко далеч по-компрометирани от тях не само продължават да правораздават, но и се издигат в йерархията? Въпреки всички сигнали, необясними решения, странни заеми, светкавично забогатяване от наследства и дарения...

Та ако погледнете имотните декларации на магистратите, ще се убедите, че те направо са си сбъркали професията - трябвало да е станат брокери на недвижими имоти или финансови консултанти. Защото колцина са онези, които могат да постигнат толкова изгодни цени на покупка или продажба, които могат да вземат огромни заеми с ниски лихви от банки или просто да разполагат с приятели, които да им услужат с впечатляващи суми в труден момент.

За първи път покрай скандалите за Конституционния съд, а сега - и покрай избора на нов главен прокурор,

бе направен пробив в системата

Първо, стана кристално ясно, че е трудно, почти невъзможно, да се намери кандидат, който да има авторитет и да издържи и бегла проверка на имотно състояние, без да възникнат основателни съмнения за действията му през годините. За високи нравствени качества изобщо няма да говорим.

Второ, видя се, че дългогодишната омерта в съдебната система е направила много от нейните членове доста небрежни или самоуверени - освен че е изключителна рядкост да намериш кандидат за висш пост, който да не е милионер, повечето дори не са си направили труда да "опаковат" законово всички свои дарения, заеми, имоти... А роднините им се събуждат милионери и без да продават ябълки. И няма да е трудно те да попаднат под ударите на закона, ако данъчните и прокуратурата просто си свършат работата.

Трето, магистратите очевидно живеят с убеждението, че за тях законите не важат - ако ги спрат за нарушение на пътя, ще уредят въпроса със зам.-министър на МВР, ако забравят да декларират конфликт на интереси, ще задействат някоя политическа протекция от човек, чието дело са решили по "правилния" начин...

И защо да не е така, след като МВР е готово да търси автор на сигнал за корупция, вместо да разследва има ли изобщо корупция. А политиците откровено изтъкват като положително качество на един съдия факта, че той е "уреждал" всякакви техни проблеми. Четвърто, демонстрирана бе порочността на роднинската мрежа, която почти всеки магистрат със солиден стаж гради около себе си - обикновено има роднина адвокат, роднина нотариус, роднина прокурор, роднина съдия... И шансът едно дело да попадне при роднина не е изключение, а правило. А решението, което се взема, никога не е изненадващо. Засега ВСС не проявява особен ентусиазъм да разследва тези притеснителни факти. За какъв "авторитет" изобщо на съдебната власт да говорим!

Всичко това изскочи покрай скандалите само около двама кандидати. А представяте ли си какво ще се случи, ако всеки кандидат за някакъв пост в съдебната система (а и не само там) бъде подложен на подобен тест?! Затова практиката трябва да бъде не само адмирирана.

Тя трябва да стане единствено възможната и да се разшири - към парламента и към правителството например. Дори и за определен период от време някои институции да останат в непълен състав заради невъзможността да бъде намерен човек с чисти ръце. Защото авторитет не се гради със замитане на проблемите под килима и с договорки под масата. Историята на прехода в България е категорично доказателство за това.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez