*

ПЛьОРНИШОНЩИНА 4 - врачанската култура умира права

|

За врачани “народопсихологията” не е наука и се оправдават с нея за всякакви проблеми - супер клиширано, без да си признават, че звучи доста логично. Не се дразнят ни най-малко дори с неща, свързани с нещастията и смъртта, с хубавото и лошото , с щастието и живота. Повечето врачани са отчайващо негативни, по исторически и психологически причини… Например некролозите, плакатите, съобщенията, по стени, дървета, съоръжения - са типично врачански обичай – в нито една друга държава не лепят стикери с образите на умрелите, фирмените съобщения, политическите плакати (освен в Италия, където това се прави на специално табло до църквата) навсякъде. Освен некролозите, врачани имат и доста други обичаи, свързани с умрелите, като ходене на гробища с ядене, черпене, поливане на вино и разни други там дето не ги знам много-много, ама друго си е да видиш на некролога до опечалените телефонния номер на ремонтаджиите на покриви, или народния будител до плаката на чалга певица... Любовта на традиционната врачанска култура към некролозите и обсесията, към певачките и сеирджиите, с бобо, лебо и у... - все обичаи е тясно свързана с приемането на живота като мъка или сеир, с безнадеждността, с подчертаването на лошата му страна. Това пък е свързано със завистта и музовирлъка, със старанието да не се показваш много радостен и много културен за да не вземе някой да ти завиди, да те "урочаса" или "прокълне" (между другото не съм чувал в друга култура освен врачанската да може всеки човек да урочасва и кълне – в другите култури това е функция само на вещици, шамани и т.н.). Този поглед особено на по-възрастните врачани е изключително дразнещ за хора, които искат да останат и да живеят във Враца. Лошото е, че се прехвърли и на по-младите. Разни клефари, суеци, приоданци ми обясняват, че “заради тази безнадежност положението у Враца е трагично“, че във Враца хората гладуват, било “глад и мизерия“… Но същото личи и от множество световни социологически проучвания, според които Северозападните българи са едни от най-нещастните хора на планетата – те са по-недоволни от живота си и по-голям процент не виждат перспектива за подобряването му отколкото в Нигерия, Бурунди и Гватемала примерно, където хората фактически живеят много по-зле и въпреки, че икономическата криза се отрази доста слабо на страната ни (в сравнение с други страни). На пръв поглед това отношение е лесно обяснимо като се има пред вид кога са живели българите през поколенията – войни, глад, комунизъм, преход към ... красний…., но само на пръв поглед. Не всички хора са така. Когато спасяваха американците при тяхното наводнение след урагана "Катрина" преди няколко години, което им бе отнесло къщи, коли, всякаква собственост, те благодаряха на бога, че са живи и се усмихваха пред камерите. А когато на една баба по-миналата година разливите на Скът й отнесоха лехата с чушки от двора, тя започна да плаче и да се вайка по телевизията “Ех, да ме беше прибрал и мене, господи, мъка, мъка…“. За една леха чушки… И така градовете и селата на Врачанско са облепени от некролози. Не че умират повече хора отколкото на други места, но некролозите биват преиздавани - 3 месеца, 6 месеца, една година, до безброй възспоминания. Всеки път с най-хубавата снимка на умрелия, избрана от негов роднина. Но все пак умрел. А младите хора изчезващи от града ни имат голям проблем с приемането на тази наша типично врачанска традиция.

Като излязат от бащиния си дом, все умрели хора ги гледат от дървета, фасади и стълбове. Докато стигнат до срещата, където се срещат, се оплитат в мисли за живота и смъртта.

Ако решат да отидат да пият една бира у някой (едно време му викахме купон) се вцепеняват от наличието на хиляди некролози още на входа на блока, а на вратата и на фасадата на кооперацията където живее баща ми са много. При това хората не са живяли дори в тази кооперация, но некролог се слага. И то често.

Смъртта е на много преден план във Враца. Дори ковчега се слага пред входове на жилища, което трябва да известява на останалите - "тук някой тъкмо умря".

И не само за врачани е зловещо? За гостите на града е кошмарно. Така врачани и гости на Враца са постоянно конфронтирани със смъртта и сеира. Където и да отидат из забележителностите на града ги гледат лица на умрели хора и чалгари. Туристическото послание към тях е - "хора свиквайте с врачанската простотия".

И не само това във Враца не е в ред? За врачани и гости на града е направо перверзно мрачно да гледат по цял ден некролози, депримиращи ги до краен предел. И не само това - във Враца никога не е правен дендрологичен анализ на градската флора. Изсичат се много здрави дървета с цел "да не пречат на жиците на енергото", или по мъдрото желание на някой пишман бизнесмен. Кастрене не съществува, има само хоризонтално рязане като как го практикуват циганите. В последствие, след като здравите дървета заминат се изсичат значителна част от изсъхналите дървета и клони дори без да се свалят некролозите и плакатите от тях.

Ако беше изготвен предварителен дендрологичен анализ на растителността във Враца щеше да се установи, че преобладават самонастанили се и нетрайни видове - липа, бяла акция, гледичия, черен бъз и паразитен бръшлян обхванал по голямата част от дърветата. Дори когато човек сади домати и краставици, ПЪРВО разчиства терена от старите и изсъхнали насаждения и тогава прави лехи и сади разсада.

Но във Враца е традиция да се доказва, че никой закон не е в състояние да въздейства така възпиращо на човека, както насаждането на чувство на вина и срам. Затова някои врачани нямат срам и не чувстват вина, че отнемат човешката свобода -на щастието, на мисълта, словото и действието, на екологията . Само една малка, но за сметка на това гръмогласна армия от "пльорнишони", самопровъзгласили се за морални съдници от последна инстанция мрънкат,  че за всичко това е виновен кмета или гостите на града. Всеки, който си позволи дори да помисли нещо, което е на повече от милиметър от вярванията им, бива "обвинен" и заставен да изпитва срам и вина за мислите си, но не и пльорнишоните. Постепенно врачани спряха да мислят изобщо, престанаха да действат според убежденията си. Но кои са тези пльорнишони, които могат да накарат мислещото врачанско същество да се превърне постепенно в блееща овца? Едно време това бяха комунистите. Днес това са пак комунистите, лапачите от обществените поръчки и най-вече журналистите. Същите онези пльорнишони, които преди години не спираха да обясняват на врачани колко красив свят се градеше тук. След като лъжата им рухна и всички видяха отвратителното си лице, белязано от мизерията и моралната разруха, те бързо започнаха да пеят други песни - кметът им е виновен за всичко. Запяха песните на политкоректността, недискриминацията, на традиционни автентични врачански ценности, природата! Червените им очила с които наблюдават заобикалящия ги свят не избледняват от времето! Всеки, който възрази на врачанския пльорнишон, бива безпощадно заливан с тонове вина и срам - защото те се смятат за първоистанционния - НАРОД. Всеки, който си позволи да следва изконни врачански културни ценности, бива наричан безкултурен. Всеки, който си позволи да нарече истината с думата за нея, бива обявяван за лъжец. Но врачани точно за това са живи - защото всички човеци преди тях са избирали, подбирали и правели само онези неща, които не са несъвместими със собствения им живот. Истината - "врачанската култура не умира права". И поради това умът им не е залинял, за да може днес да разпознае пльорнишона насреща, привикнал да игнорира народопсихологичната си култура, създавайки си илюзия за безбрежно поле от рози.

 

Илиян НИСТОРОВ

икономист


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар