*

ПЪРВАТА ГОДИНА НА ПЛЕВНЕЛИЕВ: ТРУДНИТЕ ИЗБОРИ

|
ПЪРВАТА ГОДИНА НА ПЛЕВНЕЛИЕВ: ТРУДНИТЕ ИЗБОРИ

Първият терористичен атентат в България, първият национален референдум и то за спорния енергиен проект АЕЦ "Белене", прецедентът "Марковска", твърдата позиция за Македония. Това са част от предизвикателствата през първата година от мандата на президента Росен Плевнелиев. На 19 януари миналата година той и вицепрезидентът Маргарита Попова положиха клетва пред Народното събрание, а на 22 януари встъпиха в длъжност на "Дондуков" 2.

Макар според наблюдателите Плевнелиев за една година да не успя съвсем да излезе от сянката на управляващата партия и премиера Бойко Борисов, президентът все пак започна да изгражда нов облик на институцията и да налага свой стил в политиката. С намесата си в ключови моменти ревизира и решения на правителството и на парламента.

Възловият момент

Най-запомнящ се сред трудните решения остава казусът "Марковска". На ръба на конституцията и с риск за последствията, Плевнелиев осуети встъпването в длъжност като конституционен съдия на Венета Марковска, заради съмнения в моралните ѝ качества. На критиките, че създава прецедент и на практика налага вето на решение на Народното събрание, каквото не му е позволено от основния закон, президентът отговори, че "конституцията не е само правила, абзаци и запетаи". Мотивира хода си с това, че кандидатурата на Марковска не е срещнала обществена подкрепа.

И макар постъпката му при казуса "Марковска" да бе аплодирана от всички, указът му в почти последния работен ден за 2012 г. за новия главен прокурор Сотир Цацаров разочарова всички, които имат отношение към проблемите в съдебната система. Над избора на Цацаров винаги ще тегне сянката на процедурата и особено нейния финал с изслушването и гласуването във Висшия съдебен съвет. Едва по-късно президентът мотивира решението си, но защити и процедурата, вместо да остане само оценката му за новия главен прокурор и очакванията към него. Дали решението е било въпрос на предварителни уговорки (в съдебните среди и дори медиите Цацаров беше сочен като бъдещ главен прокурор месеци преди самия избор) сигурно ще остане скрито зад кулисите.

Друга възлова намеса на президента, която остана сякаш встрани от тв камерите, е за проекта АЕЦ "Белене". Той винаги е отстоявал позицията, че важни са националните приоритети, сред които са енергийната ефективност и диверсификация, а АЕЦ "Белене" не решава нито един от тях. Плевнелиев подкрепи решението на правителството от март миналата година да се откаже от проекта и остана изненадан от появата на съмнителни чуждестранни инвеститори през септември, точно докато беше на посещение в САЩ.

Държавният глава напомни на правителството публично, че сме в процедура по произвеждане на национален референдум по темата (тогава течеше проверката на 770 хил. подписа на Инициативния комитет на БСП), че има решение на Народното събрание, което подкрепя отказа на правителството от проекта и преди допитването всякакви упражнения по темата са излишни. Под негово давление, след консултации с парламентарните сили, беше променен и въпросът на референдума и от него отпадна АЕЦ "Белене".

Твърда позиция към Скопие

Първата година от мандата на Плевнелиев ще се запомни и с това, че България зае ясна позиция срещу това Македония да започне преговори с Европейския съюз, докато не изпълни критериите на споразумението за асоцииране за добросъседските отношения. Президентът постави въпрос още през октомври при посещението у нас на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, а впоследствие и ЕС се съобрази с мнението на София (и Атина) и отложи старта на преговорите със Скопие.

След точно 6 месеца на "Дондуков" 2, през юли миналата година Плевнелиев, а и цялата държава и общественост, бяха изправени пред ужаса на терора. Първият терористичен атентат в България, при който загинаха българин и граждани на Израел,и досега е изпитание за спецслужбите. Очаква се информация за разследването по него в началото на февруари, когато темата ще бъде обсъдена на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. В интервю за "Капитал", публикувано в петък вечер, президентът заявява, че няма да посочим виновен за атентата в Бургас, без да имаме доказателства.

Приятелски огън

Единственият представител на правителството, с който Плевнелиев открито се конфронтира, беше вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Първите искри прехвърчаха в разгара на лятото покрай промените в съдебната система и дисциплинарното уволнение на съдия Мирослава Тодорова, когато президентът се обяви срещу персоналните нападки на Цветанов. В разгара на друг съдебен скандал - с провалената клетва на Венета Марковска, Цветанов нападна държавния глава като омаловажи ролята му при обновяването на висшите постове в съдебната власт и заяви, че длъжността президент е само протоколна. И дори вкара темата за процедура по импийчмънт, който опозицията е можела да започне след като Плевнелиев с постъпката си ревизира решение на парламента. След тази реакция на Цветанов последва среща на президента и премиера и напрежението беше туширано. Засега.

Един от истинските трудните моменти за Плевнелиев, според хора от екипа му, е първото заседание на КСНС, на който се обсъждаше пакетът закони за спецслужбите. В продължение на четири часа държавният глава е изслушал позицията на управляващите, опозицията и на заинтересованите - самите служби, които години наред са под шапката на президента без изяснен статут и закони, по които да работят. Трудно е бил постигнат консенсус, но все пак президентът е успял да убеди всички да подкрепят декларация, в която да се поставят срокове за приемане на законодателството - до края на април 2013 г.

Наскоро на президента му се наложи да устои на натиск тъкмо от шефовете на разузнавателните звена - цивилното и военното, заради промяната в закона за досиетата, която дава възможност за чисто минало да се проверяват и шефовете на отдели и в НРС и военното разузнаване. Президентът беше посъветван от екипа си да наложи вето, същото поискаха в становище до него службите, но в крайна сметка той пусна закона.

Един от 40-те приоритета при встъпването му в длъжност беше тъкмо срещу сътрудниците на бившата Държавна сигурност, като се ангажира да не назначава агенти за посланици и в екипа си. Отстоя позицията си, макар че трима дипломати - Андрей Караславов, Георги Димитров и Златин Тръпков, водеха дела във Върховния административен съд и осъдиха Външно министерство за отзоваването им.

Плевнелиев изпълни обещанието си и и пое риска в екипа си да включи млади хора, необременени от модела на близкото и по-далечното минало. Заедно се опитаха да променят традиционните модели в президентската институция, с които бяхме свикнали, в това число и с новогодишното му изявление. Опитът му да разчупи стереотипа на президентската новогодишна реч, като бъде в по-непринудена обстановка и отправя човешки пожелания, беше помрачен и ще се запомни от нелепия гаф със снимката от Колорадо.

Първата година от мандата на държавния глава беше по-скоро спокойна, без много запомнящи се стъпки, но и без тежки грешки. Втората може да го изправи пред по-сериозни изпитания, ако се сбъднат прогнозите за сложни консултации за съставяне на кабинет след парламентарните избори или пък ако му се наложи да съставя служебно правителство.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez