*

ПАРДЮ СРЕЩУ БАРЕКОВ: ДВА СВЯТА, ЕДИНИЯТ Е ЖАЛЪК

|
ПАРДЮ СРЕЩУ БАРЕКОВ: ДВА СВЯТА, ЕДИНИЯТ Е ЖАЛЪК

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg

Предлагам Ви две диаметрално противоположни гледни точки за демокрацията и свободното слово у нас, макар двете тези да не са равностойни по тежест от гледна точка на изразителите на двете мнения.

Прочетете най-напред какво заявява бившият посланик на САЩ в София Джеймс Пардю за мръсния бизнес и сливането му с властта чрез медиите в България. Сравнете оценките му с публикувания вчера коментар на Николай Бареков , който олицетворява всичко онова, за което говори Пардю.

Изборът на кого да вярвате е ваш. ( ivo.bg)

ДЕМОКРАРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ
Медиапул
Мръсна симбиоза между медии, бизнес и управление
Джеймс Пардю, Sofia Echo

Последните президентски и местни избори бяха крачка назад за демокрацията в България. Провеждането на изборната кампания в тази страна членка на НАТО и ЕС, показа тревожен упадък на свободата и независимостта на печатните и електронни медии и политическо сплашване до нива, невиждани от десетилетия.

Партия ГЕРБ на министър -председателя Бойко Борисов спечели президентството и повечето кметски места във важните градове и села в страната, включително столицата София. Резултатът консолидира политическата власт в България още повече. Партията на Борисов вече доминираше българския парламент и правителството.

Българските печатни и електронни медии имаха своята сенчеста страна след края на комунизма, но ситуацията днес извежда корупцията и политическото влияние в медиите до нива, които отнемат всякакво доверие в обективността или независимостта на основните им материали.

„Плащането за отразяване” е бизнес моделът за повечето основни медии в България по време на избори. Редакционната политика на много от националните ежедневници днес е да се заплаща за медийно отразяване по време на политическата кампания – не за реклама, а за новини и анализи. Ако някой предизборен щаб желае да има благоприятни новинарски публикации, авторски коментари или положителни статии за своите кандидати или желае медията да критикува опонента, това зависи само от заплащането. Кандидати, които не желаят да плащат или не могат да плащат за отразяване в медиите, просто получават съвсем слабо или никакво отразяване.

Еднакво виновна е и телевизията. Кандидатите могат да си закупят обикновена политическа реклама. Въпреки това, обикновено е много по-продуктивно да се купят новини, интервюта или платени излъчвания, отколкото обективни репортажи. По правило тези, които плащат на телевизиите, получават положително отразяване на пресконференции и други новинарски програми.

Докато вестниците в САЩ и в други страни се закриват или се консолидират, броят на вестниците в Българя остава постоянен. Това, което се променя, е собствеността. Основни западни медийни инвеститори се оттеглят от българския пазар и собствеността преминава в български инвеститори, малко заинтересовани за журналистическата етика. Вместо това медиите са се превърнали в средство за подмазване на правителството, за да печелят изгодни договори или финансиране от медийните бюджети на министерствата.

Преобладаващата практика на българските медии днес е те да бъдат използвани за бизнес и политическо влияние, а не за да се предоставя обективно отразяване на политически събития или критичен поглед, който да държи властта отговорна пред хората. Както сподели с мен бивш висш представител на властта, консолидацията на медиите в България е „мръсна симбиоза” между медия, бизнес интереси и управлението на контрола на публичната информация.

Експанзията на таблоидите в България е друго скорошно явление. Но вместо папарашки снимки на личности от развлекателния бранш и слухове за знаменитости, тези издания публикуват постоянни, непотвърдени скандали и мръсни персонални атаки срещу кандидати и политически фигури. И отново парите и влиянието определят кой ще бъде мишена на скандалите.

Политическото сплашване и страх са също във възход в България. В този район твърдите политически сигнали не са едва доловими. Назначаването на министъра на вътрешните работи да води политическата кампания на управляващата партия ГЕРБ в България е по някакъв начин равносилно на това, американският президент Обама да назначи директорите на ЦРУ и ФБР да ръководят неговата кампания по преизбирането му. В частни разговори българите в страната говорят за политическо сплашване и за страха да се изкажеш опозиционно за сегашното управление.

Неотдавна българите гласуваха за поредния лидер, който да избави страната от корупцията, неадекватното правосъдие и проникващото влияние на организираната престъпност, което спъва развитието на страната. Правителството на Борисов дойде на власт с такива обещания. Досега правителството се справи добре с натрупването на власт. Кога и дали управляващата партия ще изпълни своите ангажименти към българите, не е ясно.

За по-нататъшното развитие на демокрацията в България е нужна сериозна доза светлина -политическа прозрачност.

Настрани от медийната етика, българите поне трябва да бъдат уведомявани за купени публикации и във всеки случай, в който се пуска материал, в който се засяга политиката, да се посочва ясно кой плаща.

Изобличаването на политическото сплашване ще изисква сериозен мониторинг от страна на международните организации заедно с подобряване на местното законодателство.

Множество компетентни, честни журналисти живеят и работят в България, но те са обезсърчени и са в капана на система, която е корумпирана от големи пари и политическо сплашване. Когато свободната и обективна преса се колебае и политическото сплашване става норма в система, заразена от сериозна организирана престъпност и корупция и липсата на адекватно правораздаване, демокрацията е губещата.

* Статията на бившия американски посланик е публикувана в сайта Sofia echo

КАКВО НИ ДОНЕСЕ 10 НОЕМВРИ
Николай Бареков

Десети ноември вече е все по-историческа дата, отколкото някакъв знак в живота на българина. Причината е, че хората в масовата си част нямат усещането, че животът им се е променил кой знае с какво и с колко през последните 20 години. Има обаче важни неща, случили се след 10 ноември, които си струва да отбележим.

За първи път в новата история на България ние успяваме да изградим демокрация в пълния смисъл на думата. И съществена част от тази демокрация са разделението на властите, както е по дефиниция, и медийният плурализъм. Въпреки клишето, че медиите в България не са свободни и с цензура, фактът е един: в България има свобода на словото. Медиите са единствената институция, която съумя да изгради през годините свои вътрешни правила и е някакъв гарант за хората, че демокрацията е неизбежна и няма връщане назад. Точно медиите могат да бъдат отбелязани като голямата заслуга на българската демокрация заедно с новата българска Конституция.

Разбира се, трябва да отбележим и приватизацията, и разделянето на народа на социални прослойки, случило се по един съвсем нов начин. От това обаче не всички са доволни. Напротив. Доволна е една много малка част от обществото – тази, която успя да премине в един по-горен клас. А по-голямата част от хората, естествено, не смятат, че случилото се е справедливо.

Има много недоволни от случилото се след демокрацията. Част от тях обвиняват демокрацията за личните си несполуки през последните 20 години. Други смятат, че тази свобода даде възможност на едни хора да участват в разпределението на държавната пара, а на други – да гледат отстрани. Голяма част изпитват нескрита, искрена носталгия по миналото. В нея се усеща и носталгията по младостта.

Не всички имаха равни възможности. Едни получиха безпрепятствен достъп до държавните ресурси и ги направиха частни чрез партията майка БКП и Държавна сигурност. А другите останаха встрани.

Много упорито се натрапва и една друга дума – преход. Това е едно от големите клишета в живота на българина. Преход от какво и към какво? Той продължи няколко години. До момента, в който не беше извършена приватизацията. Ако погледнем прехода като преминаване от комунизъм до демократично общество – преходът е завършил още през 91-ва година с приемането на новата Конституция. Ако подходим чисто научно към термина „преход“, може да заключим, че той свърши заедно с мандата на Иван Костов. Но оттогава минаха 10 години, а ние все още продължаваме да използваме прехода като оправдание за собствените ни несгоди.

Победата на ГЕРБ на президентските избори е ясен знак, че преходът е преминал. Хората делегираха доверие на едно правителство по средата на мандата му с убеждението и емоцията, че не искат да наказват поредния политик във властта. Народът отказа да хвърли вината за всичко върху една политическа партия. Тази победа може да се обясни и с това, че политическата класа в България не съумява вече дълги години да излъчи каквато и да е алтернатива на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Дори напротив, нещата стават все по-критични за останалите.

Това, което се опита да се представи като партия алтернатива, в ролята на БСП и някакво дясно, е изцяло неуспешно и доста удобно за управляващите. Защото БСП не успя да подмени компрометираните си фигури, това не направиха и представителите на дясното. Левицата и десните са толкова белязани от корупцията и непочтеността в политиката, че противопоставянето на изборите вече няма да е ляво срещу дясно, а на Борисов срещу корумпираните.

Той е във властта вече 10 години, от които шест на отговорни изпълнителни постове – като кмет на София и премиер на страната. За цялото това време той не успя да се сдобие с имиджа на корумпиран политик и показа, че е едно ново явление в българската политика. В кметското кресло той пое щафетата от Стефан Софиянски – емблема на корупцията в българската политика. Борисов успя да излезе чист оттам, нещо като антипод на Софиянски.

Като премиер на страната Борисов наследи трима тотално корумпирани управляващи преди него – Станишев, Сакскобургготски и Иван Костов. И вече две години не е получил техния етикет. Това означава, че неговите опоненти са му напълно удобни. Така си обяснявам неговата победа и тази победа трябва да бъде много ясно предупреждение за старите политици, че тяхното време на политическата сцена е изтекло. Търсят се нови физиономии. Българите искат вече да живеят в бъдещето, а не в миналото.

Статията е публикувана в сайта „Всеки ден“


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца