*

ОТКРОВЕНИЯТ ПРОЧИТ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

|
ОТКРОВЕНИЯТ ПРОЧИТ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Дойче Веле

Осмислянето на историята е задължителен елемент в учебната програма. Защо обаче този тъй важен урок отсъства от българските училища, пита Еми Барух по повод 69-та годишнина от спасението на българските евреи.

Три седмици делят ежегодното траурно шествие в памет на генерал Луков (определено от европейските наблюдатели като “публична пропаганда на расизъм, антисемитизъм и неонацистки идеи”) от възпоменателната церемония пред паметната плоча до Народното събрание, с която се отбелязва 69-та годишнина от спасението на българските евреи.

И двете събития се случват в столицата като разликата в мащабите е смазваща в полза на последователите на генерала, ръководил фашистката организация на българските легионери.

Различна е и средната възраст на двете групи. Идеите на Луков печелят поддръжници сред младите. Каузата на Димитър Пешев остава затворена в известното клише за толерантността на българите.

Преработването на миналото е мисия на възпитателите ни

Какво се е случило през последните двайсет и няколко години? Чии потомци са младежите, строени под черните знамена, които определят себе си като националисти и смятат, че термините расист, нацист и ксенофоб са кухи думи? Защо днешният Ден на спасението на българските евреи е сведен до формално поднасяне на цветя с протоколен характер?

Има различни обяснения. Ще се спра само на едно от тях. През всичките тези години, когато се учехме на демокрация и на капитализъм, когато покривахме критерии, затваряхме глави и се опитвахме да наваксваме пропуснатото, все не оставаше време и желание да говорим за ценностите на едно модерно общество, за такива неща като почтеност, толерантност и морал.

Да възпитаваш беше демоде. Какво се случва в човешкото общежитие в годините на прехода интересуваше само социалните антрополози.

В този контекст откровеният прочит на нашата история не се състоя. Нито най-забележителните нейни страници, нито най-срамните моменти от миналото бяха осмислени. В това число и спасението на българските евреи. А това е знаменателен епизод, в който има и драматизъм, и величие; и възход, и падение. Но нито възходът, нито падението бяха разказани просто, човешки, убедително и аргументирано.

Оставена “за външна употреба”, темата престана да вълнува и не послужи като призма, през която например българските ученици можеха да разглеждат българската история и историята на Европа по време на Втората световна война и да проследят заедно със своите връстници от Франция, Германия, Румъния, Дания и още десетки други страни пътя на милиони хора до газовите камери. Може би тогава те щяха да разберат, че думите нацист, расист, фашист и ксенофоб не са кухи думи.

Спасяването на българските евреи е знаменателен епизод. В него има и драматизъм, и величие, и падение...

Този урок отсъства от програмата

Осмислянето на историята, задължението да помним, преработването на миналото е мисия на възпитателите, политическа задача, основа за адекватно поведение на съвременния човек в демократичното общество, задължителен елемент в учебната програма. Този урок не може да бъде оставен за часовете по “свободно избираема” подготовка... Този урок отсъства от българските училища.

През 1998 година по инициатива на бившия шведски премиер Першон, се създаде Международна работна група за сътрудничество, обучение, възпоменание и изследване на Холокоста. Основната цел на организацията е разпространяване на знания за Холокоста сред подрастващите и създаване на специални образователни програми в училищата.

В този престижен форум към настоящия момент членуват 31 държави. България, неизвестно защо, не е сред тях.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца