*

ОЩЕ ДРЪНКАТ НА УМРЯЛО ОСТАТЪЦИТЕ ОТ "ХИМКО", БИЛ ЩЯЛ ДА ПОЧВА ДА РАБОТИ

|
ОЩЕ ДРЪНКАТ НА УМРЯЛО ОСТАТЪЦИТЕ ОТ "ХИМКО", БИЛ ЩЯЛ ДА ПОЧВА ДА РАБОТИ

Около първата заварка по „Южен поток“, апетитите към неработещия от 10 години торов гигант „Химко“-Враца са нараснали, издаде източник от левицата. Предстоят тежки преговори, като не е изключено в проекта да участва и голямо българско държавно дружество, съобщава „Стандарт“.
За продажбата на обявения в несъстоятелност торов завод заговориха публично най-върлите политически врагове още през април. Полъхът от надежда от преди изборите, че предприятието ще заработи отново, тогава раздвижи замрялата от месеци продажба на акции на фондовата борса. Точно от май са и последните сделки, макар и за жълти стотинки.

През септември новият губернатор Венцислав Василев хвърли бомбата при посещението на премиера Пламен Орешарски в града. Той му връчи папка със стратегията за развитието на областта. В нея приоритет е рестартът на „Химко“. „Има инвеститор, но нека го запазим в тайна, за да не го изплашим“, лаконично пресече медийния интерес министър- председателят. Оттогава любопитството към мистериозния предприемач се подхранва на порции както от местната власт, така и от средите на управляващите. Този път обаче фондовата борса не реагира.

Прогнозата е комбинатът частично да заработи и да даде хляб на 500 души край инсталациите. И на още 350-400 по обслужване на дружеството. Най-актуалната оферта е за възобновяване на производството с капацитет 105 хиляди тона амоняк и 180 хиляди тона карбамид. Сериозни намерения предявил преди време арабски инвеститор, разкри губернаторът. Но компанията се оказала гнила и го отрязали от министерството.

Заради провалилите се десетки опити фалиралото дружество да бъде продадено оптимистите във Враца стават все по-малко.

Източването на отличника на врачанската индустрия започна още през 1997 г. Тогава заводът бе сложен на тезгяха за приватизация за 100,2 млн. долара. Две години по-късно обаче 57% от капитала на дружеството е продаден за 1 млн. стари лева на „Ай Би И транс ъф Ню Йорк“. Собственикът на фирмата - украинецът Юрий Литвиненко, наследява и дългове от 102 млн. лева, срещу него започват дела и той е заключен в нюйоркски затвор. Междувременно и българската държава го осъди. Юрий Литвиненко дължи 30 млн. лв. заради неизпълнен приватизационен договор. Претенциите на големите кредитори „Булгаргаз“, НЕК и НОИ са за 86 млн. лв.

През 2000 г. пък е разстрелян пред офиса на фирмата в столицата Димитър Дацов - един от шефовете на завода. След няколко полукриминални прехвърляния на собствеността заводът спира, а през 2005 г. е обявен в несъстоятелност.

След дълги съдебни саги новообразуваното дружество „Ново Химко“ получава правото да реализира оздравителна програма. Малко преди да изтече 5-годишният гратисен период обаче, следва нов трансфер - „Химко“ става собственост на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. Но само на хартия. Той нито инвестира, нито покрива дълговете. Те остават и заводът за втори път е във фалит от края на миналата година.

Според последния финансов отчет в Търговския регистър на неработещия от години завод активите му са за 149 млн. лв., а задълженията - за 212 млн. лв. От АПСК са се възползвали от промените в закона и са наложили запор върху част от активите заради иска от 30 млн. лв. към първия купувач.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez