*

ОПИТОМЯВАНЕТО НА БОРИСОВ

|
ОПИТОМЯВАНЕТО НА БОРИСОВ

Явор Дачков
www.glasove.com
Предлагам ви още една версия за отминалите избори, която може би трябва да се изследва внимателно. Оставям настрана фалшификациите и подмяната на вота, която коментирах в миналия брой, и която задължително трябва да присъства като тема в българските медии в следващите месеци. Говоря за следната версия, за която си давам сметка, че може да звучи пожелателно: след последните избори пролича ясно протестният вот срещу личността на Бойко Борисов. За първи път ясно се усети, че чашата на търпението прелива и 10-годишното квазивенозно преливане на Борисовия образ през медиите стига до своя предел.



Пръв за това даде сигнал самият Бойко Борисов, който се колеба до 12 без 5 дали да се кандидатира за президент. Отказа се в последния момент, ама наистина в най-последния момент. На следващия ден се разбра, че охраната на НСО е била пратена да вземе костюм на извикания по спешност Плевнелиев, за да бъде представен той като кандидата на ГЕРБ.



Борисов ще си остане с едно безспорно качество в историята и то е изключителният му политически инстинкт. Досега той не му изневеряваше в продължение на десет години, не му изневери и този път.

Борисов усети, че има сериозна вероятност да не бъде избран за президент и се дръпна от тази възможност в последната секунда. Като същински Индиана Джоунс, който се претъркулва под падащата стена и дори успява да си вземе шапката. Никой от вас не трябва да има съмнение, че ако Бойко Борисов бе сигурен, че ще бъде избран за президент, щеше да се кандидатира.



Искам да кажа, че първият ясен знак за вълната "анти-Бойко" бе дадена от самия Бойко. Той не пожела да изпита силата й и да се сблъска лично с нейната мощ. Второто основание за моята теза идва пак от решение на Бойко Борисов, решението да избере Росен Плевнелиев за кандидат-президент. "Росен", както го нарича самият Борисов, е антропологически и ментален антипод на Бойко, както пък журналистите наричат премиера.



Ако Плевнелиев беше лидер на БСП, щеше да отнесе точно толкова подигравки на тема "мека китка" от Борисов, колкото днес ги отнася Станишев. Борисов го играе мачо, който е пълен с чувства и дори е ларж в изразяването на емоциите си. Плевнелиев е пресметлив и стиснат откъм емоционалност, а физически дори напомня повече на Първанов, отколкото на своя патрон.



Въпреки това новоизбраният президент не е лишен от симпатично европеидно излъчване, а засега това май му е единственото предимство пред Първанов. Той би могъл да обере одобрението не само на червени, но и на сини бабички. Излъчването му няма нищо общо с излъчването на Бойко Борисов. Плевнелиев се вписа идеално в компанията на другите двама основни претенденти за президентския пост – Калфин и Кунева, за които гласува опозицията на ГЕРБ. Неговият политически профил се доближава много повече до техния, отколкото до гербаджийския.



Бих се осмелил да кажа, че на тези избори Борисов избра него, за да скрие себе си. Мина му през ума, че нацията няма да го понесе за представително лице.



Това не е новина, защото такава е цялата политика на ГЕРБ, която идва от раздвоението на нейния лидер. Той е бил шофьор и бодигард както на комунистическия диктатор Живков, така и на монарха Симеон Сакскобургготски. В политиката си брилянтно съчетава на пропагандно ниво несъвместими идеологии и политически практики: говори срещу агентите на ДС в дипломацията и поверява вътрешната сигурност на агенти на ДС, че дори им дава да организират избори. Обича да парадира със слагаческата си позиция към Брюксел и тихомълком реализира всички руски проекти в България.



Той показа двойнственото си лице и на тези избори. Изкара под прожекторите прошарения Плевнелиев с неговите мили легенди за германския успех и в същото време пусна обръснатия Цветанов да урежда изборите по мутренски.



Третото основание за моята теза е най-баналното и се гради върху цифрите. Сумарно протестният вот беше много по-голям от този за ГЕРБ, а фактът, че беше разпилян, не го прави по-малко протестен. Лек студен и отрезвителен душ пусна и самият американски посланик, най-безкритичният фен на това правителство. Той каза, че оттук нататък ГЕРБ няма никакви оправдания и трябва да се захваща с реформите. Не вярвам, че Джеймс Уорлик сам си вярва на тези пожелания.



Ако Борисов беше реформатор, а неговото управление бе организирано около кауза, това щеше да проличи на стотния ден от идването му на власт. Американският посланик дава неизпълними съвети. Той каза на Бойко Борисов да се промени и да стане такъв, какъвто не е. Обратното на това, за което всички досега, включително и Уорлик, са го харесвали. Все едно родителите на нехранимайко абитуриент да му кажат в една прекрасна зимна вечер, че трябва да се стегне и да си вземе матурите.



И Уорлик, и всички ние знаем, че Борисов няма да започне никакви реформи. Че икономиката е зле най-вече заради собственото му управление дотук, но ще става и още по-зле заради международното положение. Че след две години той ще бъде последният фактор в тази държава, с който влиятелните хора в нея ще се съобразяват.



Борисов прекрасно знае, че от естествен и талантлив популист, какъвто е по рождение, не може да се преобрази за една нощ в модерен реформатор от източноевропейски тип. Плочата с магистралите приключи, онази за борбата с престъпността и корупцията отдавна е счупена, а от днес до лятото на 2013 г. ще има само къде по-силни, къде по-слаби протести и искания, както и нерешими политически казуси като въпроса с БДЖ.



Както вече казах, инстинктът на Борисов проработи и той избра далеч по-трудния вариант за безопасно изтегляне от властта. По-лесния наглед, но много рисков беше да стане президент. Сега ще му се наложи да влиза в сложни схеми и отношения, без със сигурност да знае дали изходът е подсигурен. Имам предвид изхода от властта.



Безпощадната истина за онези, които се пристрастяват към нея, е, че той винаги е сигурен, макар понякога да свети само с приглушена светлина. Кадафи и Берлускони минаха през този изход, та какво остава за български доморасляк като Бойко Борисов. За него започва по-неприятната и трудна част от изкачването на Еверест – слизането.



Сега ми идва на ум и още едно доказателство за неговия залез – начинът, по който БСП само маркираха искане за касация на изборите. Те не поискаха да настъпят педала до край и да форсират напрежение, въпреки че президентското място им беше откраднато. 100-годишните доказани професионалисти в българската политика, от които Борисов се е учил на инстинкти, знаят много добре, че Харизмата отстъпва място на Омерзението, а скоро на негово място ще дойде Гневът. Тогава, както би казал Мечо Пух, от онзи страшен и голям Бойко Борисов ще остане един малък и опитомен генерал за всякакви коалиционни употреби.



Коментарът е публикуван във вестник "Галерия".


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца