*

ОДИТ НА ЕВРОПЕЙСКОТО НИ ОБЪРКВАНЕ

|
ОДИТ НА ЕВРОПЕЙСКОТО НИ ОБЪРКВАНЕ

Владимир Шопов

www.reduta.bg



Заклинанията и мисленето в стил „некои съображения” са двете основни лица на отношението ни към повечето европейски въпроси. По този начин влязохме в ЕС, по този начин продължаваме да си седим в него. Очевидно никой не се притеснява от това състояние на нещата, защото няма и наченки на промяна.



В последно време удобна храна за всичко това са лесните, „на един бутон разстояние” тези, които могат да бъдат изтеглени автоматично и без много мисъл от международни издания като британския „Дейли мейл”, който пък е пословичен с нежеланието си да напише материал за ЕС без да направи поне 3-4 фактологически грешки. Разбира се, те се правят по начин, който позволява най-лесното приплъзване в негативната интерпретативна тоналност на британската „долна средна класа”.



Не че някой тук се замисля особено защо нашето разбиране за европейските неща трябва да бъде на една и съща честота с нея.



Клишетата са кислорода на дипломатическата реторика, но не би трябвало да са в основата на анализа под нея. В България вече започваме да се задушаваме от тях и не просто защото нямаме индивидуално въображение и способност за по-многопластово разбиране, а защото нямаме културната и институционална инфраструктура, която го позволява.



Кризата в еврозоната постоянно ни захранва с примери. Най-модерното клише е „Европа на две скорости”, което напълно е иззело дискусията на по-съществените елементи на случващото се.



Реалността е, че Европа във всеки един момент се движи на няколко скорости, а интеграционната динамика от поне две десетилетия идва именно през различни „коалиции на желаещите”, които после издърпват останалите (когато и ако те желаят и съумеят да отговорят на изискванията). И никога досега в крайна сметка ядрата не са затваряли необратимо входната врата (примери, самата еврозона, Шенген, Прюм, европейския патент и т.н.).



Жанрът „некои съображения” също работи с пълна сила. С. Дянков обяви с гордост очаквана покана към България да се присъедини към планирания нов фискален пакт на финансово отговорните държави. Ако обаче имаше кой в ефир да му обърне внимание, че друг елемент от това съгласие ще бъде данъчната хармонизация сигурно щеше да замълчи в леко объркване, най-малко защото финансовото министерство, плътно подкрепяно макар и задкулисно от БНБ, прекара последната година в тиха истерия по темата за запазване на ниските данъчни ставки. На въпроса бе придадена такава едноизмерност, че цялата европейска тема изведнъж се сви до тази велика битка срещу пълзящия социалистически ЕС. Зад кадър патосът срещу Пакта Евро плюс и стабилизационния механизъм е такъв, че на практика почти никой не желае да коментира и обяснява официално.



Но понеже в българската администрация няма едно място, където да се съберат и анализират гледните точки и картината на това, което се случва да се сглоби следващите вълни от решения на кризата ще бъдат някакъв римейк на всичко това.



Медийната среда улеснява тази ситуация. За участниците в нея Европа стана интересна, когато се появиха оперативните програми, а запълването им с персонал с манталитет на прохождащ кулоарен репортер няма как да осигури смислена картина върху европейската и световната политика.



По правило мълчанието се редува с пристъпи на информационна треска, която идва когато нещо случайно ги накара да се вгледат в теми и планове, които отдавна се обсъждат свободно и подробно на други места. От елементарния човешки опит знаем, че когато почти си проспал нещо стряскането в „12 без 5” е придружено с паника и объркване. Това се случва и в момента. Но все пак, рано или късно отново задрямваш.



Развитието на икономическото управление на съюза през идните години и потока от предложения за нови норми и институции е чудесна възможност да започнем да мислим по различен начин.



Дипленето на стратегии на маса е познато любимо занимание в България, но то няма да ни направи грамотни играчи в съюза. Имаме нужда от подробно вглеждане в детайлите, в конкретните предложения, потенциалните губещи и т.н. И понеже сме в нещо като моментна публична превъзбуда по европейски теми нека да започнем с последните две предложения от миналата седмица на ЕК относно по-големия контрол върху националните бюджети на страните от еврозоната, наказателните процедури, контрола върху държавите със спасителни планове.


Обща времева рамка за бюджети с ясни дати. Ползи? Вреди? Кой печели, кой губи? Мнението на бизнеса?
Създаване на незавимиси национални фискални съвети. Полезно или не?
Засилен контрол върху страни със спасителни планове и де факто пряко управление, докато не върнат 75% от получените средства. Честно? Полезно? Желано?



Списъкът е дълъг, но само ако се научим да мислим и говорим за членството по този начин имаме шанс да го използваме. Останалото са теории на чаша кафе, истерии, вопли, внезапни откриватели на Европа, изцъклени погледи и много, твърде много безмислен шум.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца