*

ОБРАТНАТА СТРАНА НА МЕДАЛА/ДЕТО ГО НЯМА

|
ОБРАТНАТА СТРАНА НА МЕДАЛА/ДЕТО ГО НЯМА

Михаил Вешим
Стършел

Знаете ли тоя виц: В Унгария решили да направят Министерство на морския флот. "Ама ние нямаме море!" - възразил един депутат. "А в България защо имат Министерство на спорта?" - репликирал го друг.

Да, нямаме спорт, но имаме министерство начело със Свилен Нейков. Над него - премиер, който не само рита футбол и играе тенис, а е и запалянко. И смята спорта за висша човешка дейност.

Изживява се като приятел и личен треньор на всеки от спортистите ни. Прегръща ги, тупа ги по рамото - както навремето Тодор Живков - дава ги за пример на нацията. Даже прави великото умозаключение, че спортът възпитава...

И президентът ни е фен - върви точно по стъпките на предишния, Първанко-запалянко. Дето се разходи до Пекин на държавни разноски по време на миналата олимпиада, за да вика за нашите. Толкова бурно подкрепяше Станка Златева, че благодарение на тази висша държавна подкрепа тя загуби с туш от китайката.

Сега в Лондон новият ни президент спази традицията - пак отиде на държавна сметка, пак вика екзалтирано и пак последваха загуби - и Станка падна с туш, и волейболистите изпуснаха медала.

Държавни глави на доста по-богати страни не бяха сред публиката. Владимир Путин го нямаше в залата по време на волейбола България-Русия. Барак Обама не дойде да вика за баскетболния "дрийм тийм" на Щатите. И кралят Хуан Карлос не подкрепяше испанците на финала.

Между другото, Хуан Карлос понесе доста упреци за един лов на слонове на държавни разноски в Африка - тогава си счупи крак и всичко това струвало над 30 хиляди евро на испанския данъкоплатец.

А колко излезе присъствието на президента Плевнелиев и придружаващите го на олимпиадата в Лондон? За първото му посещение при откриването, научихме, че е по покана на Кралицата*. А второто кой го плати? То е ясно - всички ние.

Но ще ни кажат ли от президенството колко ни струваше да чуем от устата на държавния си глава, че "ние, българите, сме добри и в колективните спортове, не само в индивидуалните..." След това откритие последваха две загуби в колективния волейбол.

Бойко Борисов също прескочи до Лондон, но на делово посещение. Разговаря с премиера Камерън и след срещата почна да го нарича фамилиарно Дейвид. Това е единственият резултат от посещението - а, можело двамата да си организират и среща по тенис, защото и Дейвид играел тая игра.

Та колкото постигнахме на олимпиадата в спорта, толкова - и в политиката. Въпреки това видяхме нещо, което не бяхме виждали от Живково време - спортисти и ръководители да благодарят за грижите на правителството и лично на Бойко Борисов. Той винаги намирал пари за българския спорт...

Такава благодарност изказа към премиера и коментаторът Сашо Йовков от екрана на БНТ в края на неуспешния за България волейболен мач с Италия. Сякаш министър-председателят е дал един милион от личните си пари, за да играят волейболистите ни на олимпиада.

Ако финансисти теглят чертата и пресметнат разходите, ще се окаже че тия два медала от Лондон - бронзов и сребърен, на нас, данъкоплатците, ни излизат златни. Дори обсипани с диаманти.

И съвсем резонен е въпросът: докога премиерът ще занимава българския народ със спортните си пристрастия? От неговите уста чуваме само как търси спонсори на футболни отбори, как намира пари за спортни зали и за елитните ни спортисти.

Все едно няма други неща - здравеопазване, образование, култура - по-важни от волейбола, футбола и борбата? Не спортът ще възпита нацията - да си припомним колко "възпитани" бяха спортистите от ВИС, СИК и "Мултигруп" - борците Васил и Георги Илиеви, братята Маргини, Димата Руснака и Илия Павлов...

Налага се да повтарям азбучни истини, които неведнъж са казвани: че българският народ няма да стане по-щастлив със златни медали, а с по-висок стандарт на живот.

Това важи не само за нас, но и за други народи... Казах на една англичанка, живееща в България, че техните спортисти добре са се представили в Лондон. А тя ми отвърна, че не се интересува от спорт... И не гледа олимпиадата - за нея това са неоправдани разходи. Сестра й живеела в Лондон в общинско жилище и заради олимпиадата й вдигнали наема... "Защо обикновeните хора като сестра ми трябва да плащат за някакви медали?" - попита англичанката.

А ние, българите, няма ли да попитаме?

* Бел.ред. Кафене.нет - Бъдете сигурни, че кралицата не е платила билетите на всички държавни глави, поканени в Лондон. Ако го направи, трябва да фалира заедно с Форин офис.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez