*

НОВИ ДАННИ ЗА БЕЗОБРАЗНИЯ ГРАБЕЖ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЛАТО В ЧЕЛОПЕЧ И КРУМОВГРАД

|
НОВИ ДАННИ ЗА БЕЗОБРАЗНИЯ ГРАБЕЖ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЛАТО В ЧЕЛОПЕЧ И КРУМОВГРАД

Ирландците от „Наван” декларилали заплата от 5000 паунда на миньор, докато нашите работници взимали по 500 лева! В продължение на години България не е взела дори 1 грам злато от мината в „Челопеч”. Канадците прилапаха и находището в Момчиловград срещу инвестиция от само 40 000 долара! На 1-ви август любимото ни правителството начело с премиерът – генерал Бойко Борисов буквално подари на канадската компания “Дънди прешъс метълс” или по-точно на тяхна дъщерна фирма „Болкан Минерал енд Майнинг” още едно българско златно находище, този път в Момчиловград.

Безобразния грабеж на българските златни находища продължава с пълна сила, като съвсем скоро, към вече падналите под канадско робство градове Челопеч и Крумовград ще се присъединят още 12 злощастни обекта.

На 1-ви август любимото ни правителството начело с премиерът – генерал Бойко Борисов буквално подари на канадската компания “Дънди прешъс метълс” или по-точно на тяхна дъщерна фирма „Болкан Минерал енд Майнинг” още едно българско златно находище, този път в Момчиловград. Забележете поредния шокиращ факт! Канадците обещали, че ще направят инвестиции в размер на 40 000 долара или приблизително 60 000 лева.

Сума, крайно недостатъчна за да си закупи днес един българин и двустаен апартамент в столицата. Нима след такива новини все още съществуват наивници, които могат да твърдят, че в родината нещата не стават по “втория начин”?!

Скандалното разграбване, на и без това скромната ни от към залежи и подземни богатства държавица върви с пълна сила. Започнало преди 15-тина години, днес неща в тази посока вече са в своя апогей.

Преди да стъпят у нас специалистите по недвижими имоти от “Дънди”, златното ни находище в Челопеч бе приятелски преотстъпено на концесия на друга чужда компания, този път от Ирландия с названието “Наван”. На човек може да му се стори буквално смешно използването на думата концесия, когато у нас така наречените концесионни такси или въобще не се спазват или възлизат на такива суми, че е направо тъжно да бъдат упоменавани.

Днес вече е абсолютно ясно, че по времето на ирландците от “Наван” в Челопеч от златното находище в държавната хазна не е влязъл нито грам от тоновете златни залежи! В същото време е всеизвестно, че находището ни там е най-голямото в Европа. По последни оценки ефективните залежи под земята били около 50 милиона тона!

Заради неефективната им експлоатация обаче сега там могат да се добият едва 20 милиона тона. Същевременно обаче още 2000-та година един куп български специалисти алармираха държавата и редица международни агенции и организации, че ирландците изнасят напълно безконтролно благородни метали на поразия, а санкции срещу тях просто липсват. Купувачът съвсем спокойно си добива нашето злато и го изнася за Канада, тъй като там бил единственият завод, който можел да преработва ценния метал. Изясни се още, че при транспортирането на един тон от благородния метал, се губели по 40 долара, а отделно канадската страна получавала още 140 долара, тъй като златото ни съдържало голямо количество арсен.
Истината е, че “Наван” навремето купува 75% от активите на “Челопеч” АД за тройно по-ниско от предварителната оценка! За мините са платени едва 5 милиона долара! Още по скандална картинката става, като добавим към всичко това и факта, че докрая на своето съществуване и обявяване на умишлен фалит, дружеството официално не регистрира никаква печалба!

Безобразието на тези чужди инвеститори, достига такива невиждани за скромна България размери, че след като извличат милиони долари в злато и други благородни метали, след като взимат находището почти без пари, след като не плащат на държавата ни нито лев, наглите ирландци дори обявяват в някои от книжата си, че заплащали на българските миньори заплати в размер от по 5 000 паунда!

Нещо, мисля че е напълно излишно да подчертавам, напълно нереално и невярно. По това време почти всички служители в рудника са взимали заплати между 500 и 1000 лева. Накратко. Само за няколко години бизнесмените от “Наван” идват у нас, завъртат схемата си, стават милионери, фалират и изчезват от страната. Ако с това несгодите на бедната ни родина приключваха щеше да бъде добре, но уви, както се казва в една популярна в последно време реклама – “най-добро предстояло”!

Активите на ирландската “Наван” и концесията в най-голямото у нас и в Европа златно находище, това в Челопеч много скоро се закупени от канадската компания “Дънди прешъс метълс”. Както казва народа – “от трън та на глог”.

Още със самото си стъпване на канадците в Челопеч за всички става ясно, че старата игра ще бъде играна на ново, този път дори дори с още по-големи загуби за България.

Защото по това време вече и на най-големите критикари на националния интерес е ясно, че извличането на златото от находището в Челопеч от чужда, небългарска компания, би било най-голямата кражба в историята на страната ни.

По данни от първия геоложки доклад на Комитета по геология от 1967 г. запасите на находището са оценени на 1,100 млрд. тона руда. През 1977 година по неизвестни причини те са коригирани на 57 милиона тона и продължават да бъдат намалявани вследствие добива – от 1954 г. до 1995 г. се добиват по 8,6 млн. тона руда със златно съдържание 2,9 гр/тон и чисто злато 24,8 тона. Впоследствие и Министерството на околната среда взима своето участие и официално добивът е сведен до 34 тона, а откакто находището се експлоатира от “Челопеч Майнинг” ЕАД, дъщерна фирма на канадската компания “Дънди прешъс металс” (ДПМ)- до 30 млн. тона през 2007 година. Едва ли е нужно да се обясняват причините за всичкото това непрестанно намаляване в официалните цифри на добив на хранилището. Повече от очевидно е, особено в по нова време, че услужливи държавни чиновници по настояване на добрите чужди инвеститори, умишлено са манипулирали официалните цифри с цел да намалят и съответната цена която би трябвало да платят евентуалните бъдещи инвеститори. Така се стига до 1990 година, когато е дадена първата концесия на смесеното българо -ирландско дружество, в което държавата е имала около 30% участие. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с ДПМ, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато, сребро и мед.
През 2003 г. обаче министърът от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява смешната такса от 1,5% на трагичните вече 0, 75%. Така царят харизва най-голямото находище в България на една никому неизвестна канадската фирма. Стигаме до 2008 г., когато кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания “Дънди прешъс металс”, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява едва 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става цели 8%! Един безспорен успех на това правителство, който просто трябва да бъде признат. Главната причина за това драстично повишаване на концесионна такса са десетките протести на учените геолози по това време. Така очакваната печалба само от злато и мед вече е 5, 735 млрд. долара.

Изненадващо обаче, същото това правителство изведнъж обявява, че за целия срок на договора България ще получи 70 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара!

За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от ДПМ – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара. Но към 12 март 2007 г. “Дънди” се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 5813 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.
През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7, 5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
Ако прибавим към печалбата и останалите основни компоненти в находището – цинк, олово, живак, германий и сяра, то тя ще достигне 13,143 млрдлв. При това положение таксата пада на 5, 35%. Би трябвало обаче към нея да се прибавят и добивите от допълнителните метали и елементи – селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий и платина.
Тогава общата печалба ще скочи на 19,867 млрд. лв. Но това не е всичко.

От същата нищожна такса “Дънди” си удържа пари за превоза на концентрата първо до Намибия, а сега и до Канада. Излиза, че хем ни грабят, хем ни карат да си плащаме за техния грабеж. Така само за няколко години наглите канадци задминават по цинизъм на грабежа всички предходни техни конкуренти.

През 2007 г. у нас все пак е внесено оборудване за отделяне на арсена от златото, но и до момента тази инсталацията не е монтирана. И няма признаци това въобще да бъде сторено. Би следвало българската държава да държи отговорни за това ДПМ, но неизвестно кой чиновник очевидно си затваря очите, защото никой не е глобен. Повече от ясно е, че от “Дънди” нямат никакъв интерес от този монтаж и просто няма да го направят! Още повече, че както стана ясно, към момента в държавата няма нито един, повтарям нито един орган който да осъществява някакъв вид контрол или мониторинг върху дейността на канадците в златните находищата у нас! Нито административен, нито технически, нито финансов, нито екологичен контрол!

Истината е, че находището в Челопеч и това в Крумовград могат да докарат милиарди лева печалба на бедната ни родина. Също така истината е, че това никога няма да стане, защото в последните 4 кабинета у нас винаги се намират добри хора, които да продадт държавния интерес срещу няколко хиляди евро.

Това е факт и всички знаем за него. Затова милиардите ще отидат в компанията “Дънди”, а не в държавната хазна. А би трябвало подобно огромно находище да принадлежи на народа, в чийто земи е открито. Уви, това обаче няма да стане.

Васил Петев


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez