*

НЕПРИЛИЧНИЯТ ТАНЦ НА ВЛАСТИТЕ С МЕДИИТЕ

|
НЕПРИЛИЧНИЯТ ТАНЦ НА ВЛАСТИТЕ С МЕДИИТЕ

Дойче Веле

Натискът на политиците над медии предизвиква шумни скандали в света, които нерядко завършват с оставки. В България пък медиите ухажват своите политици почти интимно, а това се приема за нормално. Защо ли? Коментар на Георги Папакочев:

Новата година не започна добре за германския президент Кристиян Вулф. Под натиска на пресата и общественото мнение той трябваше да признае от телевизионния екран, че обаждането му до главния редактор на в."Билд" за предотвратяване на публикация за взет изгодно жилищен заем е било "груба грешка", за която трябваше да поднесе своите извинения.

По този повод шефът на борда на Международния прес институт /IPI/ във Виена Карл-Ойген Еберле в специална декларация по случая заяви: "Всеки, който се опитва чрез използването на личен контакт с главен редактор да дава насоки за работата на новинарите, заплашва безпристрастността и независимостта на журналистите. Един президент би трябвало да признава и уважава всичко това".

Медиен гулаш и лондонски боби-та

Още по-зле следпразнично тръгнаха нещата с новата унгарска конституция. Освен редицата недемократични промени в нея, министър-председателят Виктор Орбан и неговата управляваща партия Фидес наложиха и строг контрол над държавните медии, довел до масови уволнения, принудително пенсиониране на „непослушни” журналисти и затваряне на единственото останало опозиционно радио в страната. Това предизвика недоволство и масови протести сред унгарците.

Тежки упреци тези дни понесе и лондонската полиция. В доклад свързан с незаконните практики на вестникарската империя на Мърдок парламентарната експертка Елизабет Филкин посъветва британските "боби"-та да прекратят близките си отношения с медиите и ги предупреди да се пазят от "флиртуващи журналисти", които се опитвали да ги напиват, за да получат интересни истории. Филкин цитира и сведения за полицаи, които си позволявали да дават информация /представете си!/ на журналисти срещу заплащане, а други били просто "омаяни" от тръпката, че разговарят с репортер/к/и.

Танци по никое време

Всичко това изглежда като розов захарен памук на фона на медийната ситуация в България, където подобни събития отдавна предизвикват единствено иронична усмивка, докато повечето образни, ефирни и печатни представителки на „четвъртата власт” с изгарящо нетърпение очакват поредната покана за танц с най-влиятелните фигури от управлението.

Вече трета година конфликти или разногласия между двойките на публичния дансинг напълно липсват и всекидневно от телевизора, радиото или по страниците на печата се демонстрират синхронизираните окончателно стъпки на танцьорите и техните еротични чупки в кръста. Естествено има и по-слаби, обикновено млади, изпълнители или участници с несъвършено още чувство за ритъм, но те стават все по-малко и по-незначителни. Просто българската традиция е такава - на политическия дансинг управляващите винаги да се радват на сговорчиви и дащни медийни партньори.

И по комунистическо време, когато единствените държавни телевизия и радио, подобно на изкъсо контролираните малобройни вестници и списания, потропваха страхливото хорце с Първия държавен и партиен ръководител, и след 1989-та, когато телевизията вървеше „винаги с победителите”, а медийните танцьори все пак следваше да бъдат "нахранени", та до днес, когато иначе отруденият премиер сутрин успява да обиколи всички възможни и невъзможни тв-студиа, а после пред някоя ремонтирана детска градина или пътна отсечка да завърти в шеметен словесен валс пред камери и микрофони щастливото ято репортерки с грейнали очи. Които културологът Александър Кьосев още през 2004 година в свое есе нарече ласкаво „Момиченца”...

Огледалце, огледалце...

Видно е, че неприличните танци между медии и власт обикновено са своеобразен вертикален израз на хоризонтално желание, а то рано или късно, не може да не създаде своите плодове. Още през 2006 година американският посланик в София Джон Байърли докладва на началниците си отвъд океана: "Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи".

Три години по-късно, през 2009-та, неговата колежка Нанси Макълдауни, предава от София: "Българските медии са силно манипулирани и все повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи, за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват". Сегашният американски посланик Джеймс Уорлик от своя страна споделя публично почти на ухо: „Както един бивш високопоставен български служител ми каза, консолидирането на медиите в България е "мръсна симбиоза" между медиите, бизнес интересите и правителствения контрол над публичната информация".

Танци до зори!

В докладите на Държавния департамент на САЩ и на правозащитната организация "Репортери без граници" постоянно се говори за тревожната липса на пари и морал в българските медии, а директорът на европейския клон на организацията Оливие Базил отбеляза миналото лято в София:

"Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители."

Което показва, че всъщност "купонът" просто продължава. И "мръсните" танци също! Както когато неотдавна централен български всекидневник задъхан от щастие информира в хрониката си: „Премиерът дойде на гости в редакцията на "Х" за да поздрави новата главна редакторка "Y". Той бе посрещнат от президента на Издателския борд "Z". В коридора премиерът видя своя фотография отпреди 10 години и възкликна: "Я, колко съм бил млад!".

След което вероятно e гръмнала музиката и долепените двойки отново влюбено са се понесли във вихъра на танца...


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца