*

НЕПОПУЛЯРНО: ПОУКИТЕ ОТ ГРЪЦКИЯ ПОПУЛИЗЪМ

|
НЕПОПУЛЯРНО: ПОУКИТЕ ОТ ГРЪЦКИЯ ПОПУЛИЗЪМ

Евгений Тодоров
http://evgenitodorov.blog.bg/

Ако „купуването и продаването на гласове е престъпление”, както ни проглушиха ушите цял месец, каква присъда трябва да получат тези политици, които си купуват гласове и даже не плащат за това?

Те просто лъжат. Или послъгват. И злоупотребяват с вярата на хората.

Най-лошото обаче идва, когато политиците изпълняват обещанията си. Става дума за онези обещания, от които се възползват едни за сметка на други.

Ние имаме редкия шанс да бъдем свидетели на престъпни политики – трябва само да се огледаме и да извлечем поуки.

На запад от нас една държава се разпадна пред очите ни и десетки хиляди невинни граждани бяха убити във времето на една националистическа еуфория.

Сега на юг от нас една държава бере душа след „социална политика”, която е наша мечта.

Няма какво да се лъжем – единици са световните политици, които мислят искрено за добруването на своя народ. Останалите просто си купуват гласове за следващите избори с пари от държавния бюджет. Тоест, вземат пари от една група от собственото население, а в случая с Гърция и пари на чуждо население¸ раздават ги на гласоподавателите, за да се задържат във властта. Защото тази власт им носи много повече социални облаги на тях лично, отколкото на възнаградения електорат.

Само че опозицията просто надцаква – и обещава повече.

И така Гърция стигна до днешното положение – когато може не само да фалира, но и да повлече европейската икономика надолу.

Извличаме ли поуките?

Дълги години Гърция беше за нас нещо като комунизма – светлото бъдеще, към което се стремим.

Колко пъти бе задаван магическият въпрос – как така Гърция, която през 1939 е била толкова назад, сега е толкова напред?

Отговорът беше прост – ами защото избра западния начин на живот.

След като от 20 години ходим, когато си поискаме, в Гърция, и виждаме, че там не се скъсват от работа, но живеят несравнимо по-добре, нашата южна съседка наистина стана наша мечта.

За съществуването на този светъл пример започнахме да помагаме с каквото можем – главно с ратаи, слугини и проститутки. Мечтаейки един ден и ние да станем чорбаджии със слугини и евтини проститутки около нас. И най-вече да получаваме 700 евро пенсия.
Трябва да признаем, че завиждахме и за други неща на гърците – най-вече за куража.

Ех, как мъжки протестираха гърците срещу НАТО и американските бази? И на нас – или поне на половин България, и се искаше да каже „Янки, гоу хоум”, ама не й стискаше.
Бяхме уверени, че ако излезем на площадите като гърците и правителството ще ни даде техните заплати и пенсии. Плюс 13-тата и 14-та заплата.

В последното предаване от рубриката на ПОТВ „НЕПОПОПУЛЯРНО ” финансовият анализатор Светозар Гледачев коментира гръцкия популизъм, който в крайна сметка доведе държавата до ръба на пропастта.

Някои неща знаехме, други – научихме. Например – един машинист там взема 7000 евро заплата. Което не могат да си позволят даже машинистите в далеч по-проспериращите европейски страни.

Лека полека започна да се очертава една картина, която започва да прилича на това, което се случва у нас. И ние както гърците, макар и несравнимо по-бедни, не искаме да направим реформи – в БДЖ , в БАН, в МВР и т.н.

На фона на тяхната криза става все по-ясно, че друг път нямаме – освен пътя на непопулярните реформи. Но предпочитаме да ги отложим. Поне докато и ние се възползваме от някои благини на статуквото.

Закъснялата и престъпна приватизация може би ни струва няколко годишни бюджета, ама на кой ли му пука.

Тези дни стана ясно, че от „Булгартабак” са се източвали по 100 милиона на година. За десетина години – 1 милиард. А помните ли с какви прекрасни аргументи се задържаше държавната собственост?

Колко ни струваше агонията на „Кремиковци”?

И т.н.

Колкото и да е ясно, че отлагането, което уж се прави от социална загриженост, всъщност загробва цялата държава.

И в критични моменти на сцената винаги се появяват профсъюзите, които започват да се грижат за „хората”. Всъщност те не предлагат никакъв изход, ползата от тяхната загриженост е най-вече да запазят мястото си в йерархията на властта и преразпределението.

В предаването се включиха зрители, които са работили в Гърция.И разказаха неща, които също са поучителни.

Мечтата на гърка е да се докопа до държавна работа. Стигне ли до бюджетната заплата той става непоклатим – и така кара до пенсия. Добре обгрижван и защитен. С никаква връзка между резултати от труда и възнаграждение.

Това не е ли мечта и на всеки българин?

Кефим се на гръцките протести, но дали се питаме кой всъщност протестира – тези, които създават продукта в тази държава и пълнят бюджета, или тези, които потребяват готовите пари?

И отново да се попитаме – какви са поуките?

Зрители разказаха и интересни истории – за огромния интерес на гърците и специално на гъркините към хазарта. След като едно семейство е осигурено финансово и жената няма нужда да работи, след като може да си позволи слугиня, какво остава – кафенета и хазарт.

Една зрителка разказа, че не е издържала и при 1200 евро заплата. Била работили като прислужница при богата баба. Нямала никакви проблеми освен един – бабата била толкова привързана към хазарта, че я карала по цели нощи да играят на „вързано”.

Всъщност, дали не трябва да се включим в играта и да се хванем на бас „на вързано” – че ако продължаваме и ние с популизма, нищо добро не ни чака?


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца