*

НАСТОЛНО ЧЕТИВО ЗА СЕВЕРО-МАКЕДОНЦИ

|
НАСТОЛНО ЧЕТИВО ЗА СЕВЕРО-МАКЕДОНЦИ

Всички национални катастрофи, които България преживя, са заради , най - романтичната й част -  Македония      
    Д-р Валентин Янев, Граждански Комитет – Западни покрайнини                                                                                 
    " И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни..."                                                                                                                                                            (Йоан, 8:32)

Дойде денят за да се осветлят исторически събития определили съдбата на милиони българи живеещи на кръстопътният Балкански полуостров. Великите Европейски Сили от времето на втората половина на 19 век водени от своите хегемонистични интереси възстановиха държави и прекроиха граници, които раздробиха българското племе в пет държави. Процесът на изтласкване на „болният човек във Европа”- Отоманската империя, от последните и Европейски територии бива съпроводен с контролирано навлизане на две други империи, а именно Австро-Унгарската и Руската такива. Първата империя слиза на Юг в посока Солун и  първоначално установява административен контрол над областта Босна и Херцеговина. Втората империя се доближава до Проливите чрез  признаването и като зона на влияние на новосъздаденото Княжество България. Това административно-териториално преразпределение преминава през  връщане на току що освободени български земи на Румънското кралство, Сръбската държава и току що победената Отоманска империя. Македонските българи отново попадат под турското господство. Така нововъзникналата българска държава е обречена на десетилетни борби за национално обединение. Това става чрез поредица от войни, които тя в крайна сметка губи поради съдбовната предопределеност да воюва срещу враждебни Коалиции подкрепяни при това от почти всички Европейски Сили. България преживява най-болезнено загубата на Македония и македонските българи. Но не по-малка е драмата и със загубата на тракийските българи и Тракия. Все пак трябва да знаем, че всичките национални катастрофи, които преживяваме, са заради Македония. Сто четиридесет и две години имаме насилствено откъсване и разделение на българите в Царството от тези в Македония. Това териториално, политическо, културно, религиозно и психологическо разделение. То е подкрепено от сръбски асимилационни процеси придружени от насъскване и противопоставяне на македонските българи на останалите такива на  Полуострова. 

Отродяването е факт!

Сегашният момент е исторически! За първи път след около 150 години съществува възможност за припознаването ни като един народ, при това без да се допуска значима външна намеса /изключвайки Сърбия и Русия/. За първи път България е в благоприятна позиция. Не съществува информационен монопол. Жителите на Република Северна Македония могат да ползуват съвсем свободно информационни масиви, както в различни български архиви, така и подобни намиращи в други европейски страни ползувайки който и да било европейски език. 

Моментът за изясняването на фундаментални въпроси на нашите отношения се обуславя от задължителното предварително решаване на всякакви проблеми между страна кандидат за ЕС и други такива, които вече са членки на Европейският Съюз. Както България беше принудена да реши всички спорни моменти в отношенията си със своите съседи, така и Северна Македония трябва да направи същото. Тук няма някакво по-специално отношение към нея.

 
Какво се случваше през последните години, които предшестваха влизането на Република Северна Македония в НАТО и на входа и за Европейският Съюз. Западните ни съседи бяха принудени първо да изчистят споровете си по отношение древната история касаеща тях и Гърция. Това нещо се случи и гръцкото вето падна. Проблемът между Република Северна Македония и Република България е, че узаконяването на какъвто и да е македонски идентитет не може да стане по-друг начин освен единствено на основата на антибългаризма с присвояване на огромни масиви от българска история и недопустими фалшификации свързани с исторически личности.  Това поведение на македонските политици и държавници беше предварително обречено на провал. Това е своеобразен капан от който няма излизане чрез хитруване и шикалкавене. 

Две са така наречените „червени линии”, които са обявени и яростно защитавани от македонски историци, политици и държавници.

I. Няма да правим компромис с македонския си идентитет. Ние сме македонци и македонска нация.
II. Няма да правим компромис с македонския си език. Той е самобитен и не произхожда от българския език.
Нека се „доближим” до „червените им линии” и с помощта само на обективен исторически инструментариум да ги разгледаме.

Македонският идентитет

До 1878 година идентитетът на поробеното население в Мизия, Тракия и Македония е един и той е български. Ще изтъкнем само един фундаментален факт в потвърждение на това твърдение. Борбите за църковна независимост и създаване на самостоятелна българска черква започват през втората половина на XIX век и се оглавяват и водят най-силно от македонските българи и българите живеещи в Моравско. Така е създадена Екзархията. Организираното и проведено от Султана допитване до християнското население живеещо в пределите на Мизия, Тракия и Македония показва категоричното му предпочитание да бъде обслужвано в черковно-религиозно отношение от новосъздадената Българска Екзархия. Така  и по този начин то се определя като българско по национално съзнание. Изключение правят гръцките селища и власите и цинцарите живеещи в българските земи, които предпочитат покровителството на Цариградската Патриаршия. Други многобройни примери просто не е нужно да привеждаме. След освобождаването на България от Турско робство с последващото раздробяване на българското племе в няколко държави се създават политически и културни предпоставки за отродяването на македонските българи от останалите. Създаването на македонски идентитет на населението във Вардарска Македония не е вътрешна работа на македонските българи, а външна „инженерия” най-вече осъществявано по инициатива и под контрола на Сърбия. През последния месец чета анализи  на сравнително млади български историци завършили висшето си историческо образование в западно-европейски университети и продължаващи да работят там по различни културно-исторически проекти. Тези историци „наливат вода в мелницата” на Република Северна Македония приемайки, че България трябва да се примири с факта за естественото формиране на македонска нация, която вече е факт и ние като модерна държава и либерално общество трябва да приемем това като обективно състояние на нещата. 

Още през 1830-1833година започва процес на отцепване на части от западното българско землище и присъединяването им към младата сръбска държава. Първо потеглят Поречко и Тимошко. След това при свършека на освободителната война 1877-1878 и последвалия Берлински Конгрес на Сърбия е подарено практически цялото Българско Поморавие включващо Пирот, Ниш, Лесковац, Враня и околностите. 

Трябва да се знае грозния исторически факт, че ние загубихме Моравските българи, които бяха успешно асимилирани от държавната сръбска машина в течение на столетие. Успешно беше променен техния идентитет и им беше насаден нов такъв сръбски.

Следващ пример в това отношение е наглият процес на повлияване националното самосъзнание на българските шопи или наречени още торлаци, които живеят покрай българо-сръбската граница от  полите на Стара планина на север до Босилеградското краище на юг. Наглостта стига до там, че се правят опити да се повлияе на торлаците-шопи живеещи на българска държавна територия. Изпращани са сръбски емисари под формата на етнографи да изучават и събират информация за традициите им, фолклор, народни песни, обичаи и прочие. Въпросът, който задължително са задавали при тези свои проучвания в България е бил: 

„А вие повече българи ли се чувствате или сърби?” 

Това показва истинския характер на псевдо етнографските им проучвания. Стига се до там, че на сцената на местния театър в Цариброд се играе пиеса от български автор преведена на „шопски език”! Така по сценария приложен във Вардарска Македония официална Сърбия работи вече с българските шопи. Внушава им се, че те в крайна сметка са пошопени сърби!
Да видим какво става в съседна Гърция. Там в районите на  Беломорска Македония и Западна Тракия и в южните склонове на Родопите живеят около 40 000 чисти българи. Те изповядват  исляма и говорят на съхранени родопски диалекти един чист, старинен български език. Ние си ги наричаме в България помаци. Каква е официалната политика на гръцките власти спрямо тях. От една страна  се работи в посока пълно откъсване от българският им корен. Показателно за това е създаването на „Граматика на помашкия език” и „Гръцко-помашки речник”. Голям е страха всред гърците щом така упорито се стараят да разродят помаците в Гърция от техните близки и роднини останали в България. А в пределите на Западна Тракия, гърците стигат до там, че се съгласяват да протича една турцизация на религиозна и езикова основа само и само помаците в този район да забравят, че са българи. Ето как се поменя националния идендитет в съседна Гърция и упорито се преследва пълната дебългаризация на останалите живи все още около 40 000 българи мюсюлмани.

Защо България трябва да си мълчи и да преглъща откъсването на нови масиви етническо българско население и безмълвно да наблюдава как то

бива дебългаризирано и неговото национално съзнание бива преформатирано

 в сръбско, македонско, помашко-гръцко, помашко-турско?

От нас в България се иска да направим компромис по отношение на Република Северна Македония. Да приемем сегашността такава, каквато е. Тоест да приемем, че хората във Вардарска Македония желаят да си създадат друго национално самосъзнание различно от българското. 

Добре – „Да бъде” както често казва Апостол Павел в проповедите си. Но, тук има едно голямо НО. Щом като ще си формират македонците свое македонско съзнание нека да стъпят върху истинската автентична история, историческите факти и документи. Ние в България не трябва да отстъпваме от тази пък „червена линия”. Историческите факти са толкова многобройни, че могат да им се предоставят десетки томове исторически материали. Аз ще се задоволя да отбележа само няколко фундаментални исторически събития, организации и личности.

Кои са македонските царе? Ние нашите ханове и царе си знаем и то описани в Ромейските хроники. По отношение на цар Самуил и потомците му съществува знаменития „Битолски надпис”, намиращ се и до сега в историческия музей в Битоля, съхранен върху плоча от стара крепостна стена.

nadpis.jpg

Ето и неговия превод направен от българския езиковед Йордан Заимов:

"През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."

Тук не е необходимо да се прилага какъвто и да е коментар. Фактите говорят сами за себе си.

Ще приложа още неоспорим исторически факт свързан с митичната организация ВМРО. Дата на създаване 23 октомври 1893 година. Място на създаване е град Солун. Учредители: Даме Груев, Д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Батанджиев. Първият устав използва за  образец Устава на „Българският Революционен Комитет” по „Записките” на Захари Стоянов. Първоначалните цели са били „пряко присъединяване към България или поне пълна политическа автономия на Македония и Одринско”. Имената с които се сдобива тази революционна военна организация са както следва:

БМОРК- БЪЛГАРСКИ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ
ТМОРО- ТАЙНА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ
ВМОРО- ВЪТРЕШНА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ
ВМРО- ВЪТРЕШНА МАКЕДОНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

sazdateli_bmoro.jpg

Създателите на Български Македоно-Одрински революционни комитети: Д-р Христо Татарчев, Даме Груев, Христо Батанджиев, Иван Хаджиниколов, Петър Поп-Арсов, Андон Димитров

По време на десетилетните си борби и въстания тази организация по един категоричен начин е заявявала, че се бори за освобождението на македонските българи, и останалите етноси живеещи в Македония: албанци,власи, цинцари, евреи, цигани, гърци, турци.

Автономният принцип на уреждане на Македонският въпрос след постигане на едно крайно освобождение е почивал на разбирането, че интересите на Великите Европейски Сили няма да позволят пряко съединение с България така, както това се случи вече веднъж по време на СЪЕДИНЕНИЕТО през 1885 година. Съществували са различни идеи за това как да се осъществи тази автономия на свободна Македония.

• Автономна държава независима от останалите Балкански държави.
• Обединена и освободена Македония с автономия под контрола на обществото на народите.
• Автономна Македония под контрола на една отделна Велика Сила.
• Автономна Македония като равноправна федеративна единица в рамките на Югославската Федерация с последващо политическо обособяване в самостоятелна  държава на македонските българи и други народности.
• Автономна Македония като част на една Обща Балканска Федерация на всички народности населяващи Балканският полуостров.

Ето го принципа на автономността разработен от различни македонски водачи в различни периоди от съществуването на ВМРО. Общото е, че никой от тях не е поставял под съмнение съществуването на македонските българи. Никой от тях не е залагал на картата на антибългаризма.

Следващ фундаменталин исторически въпрос 

е „фашизмът в България”. 

Това е много важен момент, защото на негова основа се разработва яростен антибългаризъм.

Била ли е България фашистка държава и имало ли е фашистка окупация на Македония?

Структурноопределящи елементи на  фашизма: /Fascismo; fascio; сноп/

-Еднопартийна система на управление.
-Липса на Парламент и парламентарен политически живот.
-Политическа идеология стъпваща върху тоталитаризъм, национализъм  доведен до шовинизъм, милитаризъм, расизъм като държавна идеология.
-Тотален контрол от страна на единствената партия върху всички обществени дейности в държавата:профсъюзна,културна, образователна, научна и др.

Царство България категорично не отговаря на гореизброените критерии за фашизъм. 

В страната имаме действаща монархическа институция  начело на която стои монарх Цар Борис III.

Имаме действащ Парламент на мажоритарен принцип. Партиите настина са забранени но от Политическият кръг ЗВЕНО и Военният Съюз, които не са фашистки организации. Царят само приема този политически акт за даденост. Народното Събрание  и парламентарният живот продължават обаче да  съществуват както казахме вече на чисто мажоритарен принцип. Нямаме съществуващ политически лидер-водач по типа на Бенито Мусолини или Адолф Хитлер, който да изземе реалната политическа власт игнорирайки монархическата институция. Цар Борис III управлява със съдействието и участието на съществуващият тогава политически елит. Около понятието български фашизъм в Македонската историография 

са изфабрикувани комплекс от исторически лъжи,

че сме осъществили фашистка окупация и сме изпратили  евреите от завладените земи в  концлагерите в Германия. Да, било е окупация на земи, за които България винаги е претендирала, че са част от  етническото и землище и хората там са част от българския етнос. Българската административна власт не е притежавала пълномощия позволяващи и да  предотврати изпращането на македонските и гръцки евреи в концентрационните лагери. Нещо повече, една неуспешна защита на местните евреи би могла да обрече на депортация и българските такива при пряк сблъсък с германските нацисти. Дипломацията винаги е била въпрос на компромиси. Въпросът е къде са били хилядите гръцки, Титови и македонски партизани не успели да предотвратят депортирането на местните евреи в Германия чрез „всенародната” си партизанска борба митологизирана и героизирана десетилетия след края на Втората Световна Война? Защо при марионетното управление на генерал Милан Недич, Белград  е обявен за пръв град в Европа свободен от евреи? Документалните видеоматериали от посрещането на българските войски в Македония са налични и сега и всеки може да се увери в характера на посрещането им от местните македонски българи. Защо македонските историчари не обявят за фашистка държава Съветският Съюз? Та в качеството си на съюзник на хитлеристка Германия чрез сключения Пакт Рибентроп-Моллотов, болшевишка Русия окупира източна Полша без там да има поне един етнически руснак. Но македонските историчари гузно мълчат за това и с охота изливат помия срещу България и българската армия. Между впрочем същата тази армия, която в крайна сметка допринесе за освобождението им от същинска германска окупация, давайки хиляди жертви по полетата на Македония и бивша Югославия.

Цар Борис III категорично отказва на 40 000 български евреи в концентрационните лагери.

Цар Борис III не допуска участие на българска армия на източния фронт. България никога не обявява война на Съветският Съюз.
Цар Борис III запазва дипломатически отношения със Съветския Съюз по време на цялата война и посредничи в отношенията между Германия и СССР.

Това ни дава основание да отхвърлим категорично, че България е била фашистка държава, провеждала е фашистка окупация и народа и е живял в условия на фашизъм.

Македонската историография, образование и държавна политика е в голям дълг и вина спрямо нашата държава и трябва незабавно да опровергаят тази голяма историческа несправедливост в учебниците и паметниците посеяни из територията им.

Следващият изключително важен и премълчаван исторически факт в новата македонска история 

е масовата разправа с част от македонския интелектуален и политически  елит

след края на II Световна война. Известен е като така наречения „ Кървав Божич” и в най-тесен смисъл на думата обхваща времето на 6-9 януари 1945 година, когато са избити хиляди македонски българи в цяла Македония по инициатива на Титовите главорези и с участието на местните еничари. Всъщност процеса на гонения, репресии и физическо унищожение на неизвестно голям брой хора македонски българи продължава по-дълго време  от месец декември 1944 година до януари 1945 г. Терорът е както идеологически, така и на антибългарска основа. По предварително изготвени списъци са зверски избити интелектуалци с българско национално самосъзнание, местни българи сътрудничили и взели участие в административната власт и управление по време на българската окупация, македонски комунисти от крилото на Методи Шатаров известен с българското си национално самосъзнание, македонски българи известни с дейността си като дейци на ВМРО. Една част са убити без съд и присъда, а други в скалъпени съдебни процеси без възможност да се защитят.

Така започва създаването на македонският идентитет през труповете и реки от кръв на хиляди  македонски българи.
Този информационен дефицит трябва веднага да бъде преодолян в учебните помагала на учениците в Република Северна Македония.

Ето така, като се представят по този наистина обективен начин важни исторически, събития, факти и личности на подрастващото поколение хора във Вардарска Македония ще се създадат обективни предпоставки за ненасилствено и неманипулирано изграждане на национално самосъзнание и идентитет. Аз лично бих приел всяко тяхно решение, включително и желанието им да се определят като напълно различни от нас, но не на базата на див антибългаризъм.
Толкоз по тази „червена линия”.

Да видим сега какво става на 

другата „червена линия”- македонският език

Мен не ме притеснява факта, че понастоящем в Република Сверена Македония се говори вече език по-различен от българският. Той е изпълнен с много сърбизми. Това е факт и аз го приемам като такъв.

Въпросът е какви са корените на македонският език? Това е част от историята и е важно.

Аз не съм езиковед но разполагам с исторически достоверни проучвания извършени от български професори преподаватели в Софийският университет в далечната 1916 година. Тогава, по време на I световна война България разгромява почти самостоятелно Сърбия и, ще използвам без притеснение термина освобождава земите на Македония и Моравско. В държавата е създадена организация за формиране на своеобразна експедиция от учени предимно преподаватели в СУ, която да обиколи новоосвободените земи и да проучи цялостното състояние на тези земи и населението живеещо там в стопански,  демографски, етнически, културен и всякакъв друг аспект. През месеците юли-август на 1916 година за тези земи заминават наши изтъкнати учени професори с европейска известност като професорите Васил Златарски, Богдан Филов, Любомир Милетич, Атанас Иширков, Беню Цонев, Михаил Арнаудов и други. Ще Ви представя заключенията в докладите на двама от тях, а именно проф. Михаил Арнаудов и проф. Беню Цонев.

Пътешествие из Западна Македония

Проф. Михаил Арнаудов български фолклорист, литературен историк, етнограф, член на БАН, на Украинската академия на науките, Литературна академия- „Петьофи”, доктор Хонорис кауза на университетите в Хайделберг и Мюнстер.

Мисията си извърших в течение на пет седмици (9 юли-14 август 1916), като пътувах без всяко прекъсване и без всяка почивка, за да се завърна по-рано в София, гдето ме чакаше друга неотложна работа. Районът, който обходих, може да се ограничи с точките: Скопие, Качаник, Призрен, вододела на Вардар и Радика, вододела на Вардар и Велика, и Суха гора. Предпочетох да тегля по-големи географски рамки на моите проучвания, за да бъда по-изчерпателен в наблюденията си, тъй като тъкмо за този край, особено за Тетовската долина и за торбешите отвъд Шар, нямахме никакви подробни сведения. Благодарение на по-продължителното си пребиваване в долината на горни Вардар аз схванах говорни и битови разлики, които инак при бързо пътуване и спиране само в главните селища се изплъзват от наблюдението...........Въпреки частични влияния от страна на сръбския език в някои най-северни села на Тетовската долина езикът на тази местност е изобщо чиста българска реч, така че без всяко научно основание той се сматря от някои за смесен, преходен разговор, срещу който стояла липсата на определено национално съзнание. Заемки в отделни случаи не накърняват принадлежността на един говор към определен език, както и самобитните му отклонения не могат да се сматрят като признак на отчуждаване от голямото и прастаро езиково единство. Обхождайки всички по-главни селища на Тетовския край, аз се убедих, че онова, което от строго научно гледище може да се сматря сръбско влияние, се ограничава и по случай в езика, и по географски район в твърде тесни рамки. Колкото се отнася до границите, в които се ширят известни сърбизми, те не минуват предела на Подгор, включват значи само селата на север от Тетово в подножието на Шар. При това повече сърбизми преобладават само в селата Брезно, Беловище, Одри, Вратница, Старо село и Рогачево, тъкмо там, гдето вирее и сръбската пропаганда от 30 години насам.

Научно пътешествие из Поморавия и Македония

Проф.д-р Беню Цонев български езиковед-славист, специалист по история на българския език, диалектолог, палеограф. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет.

”При пътуването си през новите земи имах за главна цел да изуча съотношението на българските говори един към други, а особено ме интересуваше да установя докъде се простира тъй нареченото косовско-моравско наречие и какво е отношението му към сръбския език. За тая цел посетих доста много градове и села на Поморавия и Македония, като се държах повече о крайните околии, за да установя съприкосновението на българските говори с инородни елементи........ Говорите в Македония, макар да са твърде разнообразни, са пак много по-чисти от сръбски примеси, отколкото са косовско-моравските говори. С изключение на северномакедонските у-говори по Кумановско, Кратовско и Кривопаланско, които съставят част от косовско-моравското наречие, всички други македонски говори носят напълно български отлики.......... Друго нещо ново за мене беше, че и зад границите на Македония, т.е. зад Шар планина, има още българско население, чийто говор за чудо е запазен по-чист български, отколкото е в крайните македонски околии, а именно — в Призренско и в съща Албания има големи групи села (аз си отбелязах до 60 села!) с помашко население, което е запазило още стар изговор на Ѫ като Ъ,.......... За българското самосъзнание на Македония, за нейния чисто български колорит няма защо и да говоря; това си го знаем всички българи, знаех си го и аз, но пак трябва да призная, че в туй отношение допълних моите сведения с някои данни, които усилват още повече българщината на македонците, констатирах именно, че македонските българи успели да наложат своя език на всички други народности в земята си, та и власи, и турци, и албанци в Македония говорят български! Туй показва, от една страна, че българите в Македония представляват голямо мнозинство по отношение към другите народности, но, от друга страна, то е доказателство за силния национален дух на българите в тоя край. Македония си е следователно и по език, и по дух чисто българска страна и заслужава напълно жертвите, що е дала и дава още България за нейното освобождение.”

Представените заключения са направени в резултат на сериозна работа на терен, професионални проучвания и обосновани заключения вследствие извършените изследвания. Двамата български професори са доказани авторитети в съответните области и признати в европейските научни среди.

Така са стояли нещата през далечната 1916 година във Вардарска Македония. Такъв език са говорили хората и такива са се чувствали- македонски българи!

Нека това също да се знае и да не  крие от младото поколение в Република Северна Македония. Ако хората живеещи сега там желаят говоримият им език все повече да се отдалечава от българския и най-накрая да няма нищо общо с него нека вървят по този път. Ние не можем да им забраним.

Ще завърша с написаното от един велик българин-Будител, Духовник, Светия, автор на „История Славянобългарска” Отец Паисий Хилендарски”

„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?"

П.П. Пожелавам на хората във Вардарска Македония рано или късно да станат част от Европейския Съюз. Тяхното естествено място е там, където сме и ние вече. Жалко, че с налудничавия си прочит на общата ни история предизвикват в нас, българите, чувства на съжаление, омерзение и погнуса. Загубих желанието си да осъществя мечтите си като видя Охрид и Охридското езеро, като се кача на чутовния Каймакчалан, като се насладя на Преспанското езеро и  обходя града на легендарните македонски водачи –Щип и Ново село.

 


ОЩЕ ОТ "БЛОГ НА РЕДАКТОРА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez