*

НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ ПОЛУЧАВА 5000 ЕКСПОНАТА, ОПАЗЕНИ ОТ КОНТРАБАНДА

|
НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ ПОЛУЧАВА 5000 ЕКСПОНАТА, ОПАЗЕНИ ОТ КОНТРАБАНДА

На официална церемония в Националния исторически музей министърът на културата Вежди Рашидов  предаде спасените 5000 броя археологически и нумизматични културни ценности на ръководството на НИМ.

Ценностите ще обогатят експозицията на музея, а част от тях могат да участват и в изложби в страната и чужбина, предаде БГНЕС, пише Новини БГ.

Със заповед на министъра на финансите Симеон Дянков, след приключване на делата в Окръжен съд – Видин, на министър Рашидов бяха предоставени 5000 броя движими културни ценности, които са конфискувани на граничен пункт Връшка чука при опит да бъдат изнесени за аукциони в чужбина.

Културните ценности са заловени от служители от звено „КИЦ“ към ГДБОП – МВР и от Областна дирекция на МВР – Видин. Експертизата е изготвена от специалисти от НИМ и НАИМ – БАН.

Това бяха едни от най-значимите и важни дела в годините на прехода в областта на културно-историческото наследство.

Освен сребърните римски солници, които вече бяха заведени във фонда на НИМ през май тази година, заловената пратка съдържа ценни археологически и нумизматични движими културни ценности, голяма част от които произхождат от археологически обекти на територията на Република България – антични и средновековни селища и некрополи.

Сред тях има ценни римски и средновековни монети, някои от които са част от колективни находки:

Колективна находка от късноримската епоха, съдържаща 2376 отлично запазени бронзови монети на римските императори Диоклециан (284-305 г.), Максимиан Херкулий (285-305 г.), Максимиан Галерий (292-311 г.), Максимин ІІ Даза (305-313 г.), Лициний І (308-324 г.) и Константин І (306-337 г.).

Колективна находка, съдържаща 93 много добре запазени бронзови ранновизантийски монети на Юстиниан І (527-565 г.), Тиберий ІІ Константин (572-582 г.), Маврикий Тиберий (582-602 г.).

НИМ получава и златна римска монета – солид на император Юлиан ІІ Апостат като август (361-363 г.), сечена в монетарницата на Сирмиум, която е обслужвала балканските римски провинции.

Сред близо 600-те археологически и етнографски предмети, които постъпват в НИМ особен интерес предизвикват няколко групи предмети.

Това са 5 бр. бронзови кухи брадви, тип „келт“ и 9 бр. бронзови сърпове, датиращи от къснобронзовата епоха (средата – втората половина на ІІ хил. пр.Хр.).

Те вероятно са част от колективна находка, заровена в земята като съкровище, подобно на известните досега находки от подобни предмети, откривани главно в Североизточна България.

Освен като свидетелство за развитието на бронзовата металургия през ІІ хил. пр.Хр., те са особено интересни с функцията си на разменни средства (домонетни форми) през тази отдалечена епоха.

Сред по-късните материали интересни са бронзовите апликации за конска амуниция от VІІ – VІ в.пр.Хр., които се откриват сравнително рядко по българските земи.

Интерес заслужават и групата накити от златни, сребърни и бронзови накити от римската епоха и Средновековието – висулки-брадвички, украсени с фигури на птица и геометрични орнаменти, златна обеца, бронзови и сребърни пръстени.

Сред редките екземпляри от римската епоха е и сребърният пръстен с гравирани растителни орнаменти и магически символи, както и бронзовите пръстени с геми от полускъпоценен камък, на които са изобразени грозд и съд, щит и копие.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВИДИН"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez