*

НА 14 МАРТ 1883 г. СВЕТЪТ ГУБИ КАРЛ МАРКС НА 64 г./видео/

|

На 14 март 1883 г. умира великият немски философ, социолог, икономист и обществен деец Карл Маркс. Човекът, разбунил цялото човечество, инициатор и организатор на Първия интернационал, заспива кротко в креслото си и никога не се събужда. Голямата му брада създава илюзия, че смъртта го е застигнала чак в дълбока старост, а той е едва на 64 г.
Маркс произхожда от семейство на немски евреи. Баща му е адвокат по професия в град Трир, приема протестантството още преди Карл да се роди. Карл завършва гимназия на 17-годишна възраст. Изучава юридически науки в Бон и в Берлин, но впоследствие се увлича от история и философия. Защитава дисертация по философия в Йенския университет.

Като по-млад Маркс изучава философията на Хегел, но след това става критик на Хегеловата философия за държавата. Причината за промяна е възгледът на Хегел, че първоначалната, “първичната реалност” е “идеална”. Маркс е поддръжник на идеята, че първоосновата (първичното, реалното) е чисто материална. Неговата социална философия (диалектически и исторически материализъм) е свързана с действителните, основни източници на живота на народа, а не с идеалите на интелектуалците.

Маркс продължава, завършва и обединява три главни идейни течения на ХІХ век: немската класическа философия, класическата английска политическа икономия и френския утопичен социализъм.

Неговите изследвания сформират във философията диалектическия и историческия материализъм, в икономиката – теорията за принадената стойност, в политиката – теория на класовата борба. Тези направления стават основа на социалистическото и комунистическото движение и идеологията, получила названието „марксизъм”.

Дори противници на Маркс признават неговата изключителна последователност и цялостност на възгледите, даващи в съвкупност съвременния материализъм и научен социализъм.

Маркс е известен като последователен критик на капитализма. Възгледът му за историята като резултат от класовата борба, в която капиталисти и пролетариат са антагонистични сили, е основно положение в марксизма. Това е обобщено още от младия Маркс в Комунистическия манифест (1848): „Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“. Единствено класовите борби на промишления пролетарият в САЩ и в Западна Европа са довели до намаляване на продължителността на работния ден и до подобряване на условията за труд.

Крайъгълен камък в икономическата теория на Маркс е законът за принадената стойност като мотив на работодателя да организира и осъществява производствения процес. Той логично доказва, че трудът създава стойност, но сам по себе си не е стока и не притежава стойност. Работникът предлага на капиталиста работната си сила като стока срещу определена цена, необходима за нейното възпроизводство.

Всяка обществено-икономическа формация в човешката история има начало и край. Капитализмът, според Маркс, ще отмре заради собствените си противоречия, а пролетариатът ще извърши революционна смяна на обществения строй. Но това ще стане едва когато капитализмът изчерпи своите възможности и неговите производствени отношения станат тесни за развитие на производителните сили.

Затова премахването на частната собственост върху средствата за производство ще е първата стъпка към новия световен строй. Според Маркс частната собственост ще отмре от само себе си, когато съвкупният обществен продукт започне да надхвърля „разумните потребности” – именно свръхпроизводството ще направи безпредметна частната собственост като източник на богатство. Самото богатство във вид на капитал ще се обезсмисли.

Резултатът ще е нова система на устройване на обществото – едно комунистическо общество, когато частната собственост няма да съществува и където личността ще бъде икономически независима, а хората ще започнат да правят това, за което са най-добре пригодни.

Според Маркс между социализма и комунизма стои цяла епоха, а в една епоха, както е известно, може има няколко обществено-икономически формации. Във всеки случай след началния период на диктатура на пролетариата ще следва стадий, в който държавното управление, с неговите закони и служители, ще отмре с времето в хода на промените. Маркс обаче категорично свързва комунизма с обществена собственост върху средствата за производство, а не с държавната, която се отъждествява с тоталния държавно-монополистичен капитализъм. (Именно такъв беше псевдосоциализмът в СССР и в България.)

Уместно е да се каже, че Маркс формулира и още един малко известен и почти некоментиран закон за развитие на човешката цивилизация – законът за ускоряване на обществено-икономическото развитие. Основа за този процес става поетапното „впрягане” във възпроизводствения процес на животинска, водна и вятърна сила, енергията на парата. И ако първобитнообщинният строй е продължил примерно 20 хил. години, робовладелческият – 5 хил. години, феодалният – 1500 години, то продължителността на капитализма следва да е далеч по-малка. Но той прогнозира възможността пролетариатът да завземе властта в една отделно взета страна и то сред най-развитите. Към тях не може да бъде причислена нито Русия с нейния 56-годишен капитализъм (в 1861 г. е ликвидирано феодалното крепостничество), нито България с 66-годишен начален капитализъм.

Карл Маркс ясно дефинира, че начинът на производство включва производителните сили и производствените отношения. Той извежда на преден план социалната природа на икономиката, като не изследва самото производство (т.е. средствата на труда и технологиите), а отношенията между хората в процеса на производството, размяната и разпределението на обществения продукт. „Когато икономическата субструктура се променя, то това оказва влияние на социалната суперструктура.“

И ако правим аналогия на теорията на Маркс с нашата неотдавнашна политикоикономическа практика, то следва да се констатира, че при „съветския” тип социализъм всъщност бяха запазени капиталистическите стоково-парични отношения и работната сила продължаваше да е стока, като само бяха променени до степен на деформация социализираните разпределителни отношения. Всъщност капитализмът не беше заменен от друг икономически строй.

Държавата се доказва като не добър стопанин на основните средства за производство, тъй като нейният раздут бюрократичен апарат не е материално заинтересован от увеличаване и разнообразяване на производството. Поради тази причина през 1921 г. в СССР е възприета НЕП (нова икономическа политика), с което се възстановява до известна степен частната собственост в някои сектори на икономиката и по-специално в земеделието.

За да обясни НЕП, Ленин казва "Не сме достатъчно цивилизовани за социализма" и пояснява, че това е за продължителен период от време. Ленин е имал предвид факта, че по онова време Русия е главно селскостопанска държава с много малко градско население и слабо развита индустрия. Тя не е покривала икономическите критерии, които са нужни за изграждане на социализма. Основите структуроопределящи елементи на индустрията - големите заводи, производителите на въглища, желязо, електричество и т.н. - остават собственост на държавата. Намалени са търговските ограничения и се правят опити да бъдат намерени контрагенти в чужбина. НЕП обаче е изоставена от Йосиф Сталин, който я замества с първия петгодишен план и въвежда планираната централизирана икономика.

В основата на най-гигантския икономически експеримент (СССР и социалистическата общност) стои преди всичко лошият прочит на Маркс. А на Запад продължават да го четат с цел да откриват недостатъците на капитализма и да го осъвременяват.

Ганчо КАМЕНАРСКИ
kamenarskig@abv.bg


ОЩЕ ОТ "С/ЪС/ КОМЕНТАР"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez