*

МУЗИКАНТ КЪЩА ХРАНИ, НО НЕ БОГАТЕЕ

|

- Свирим, откакто се помним, от деца. Бащите на трима от нас са били в селската музика, а Вировската музика я има повече от век.
С тази вековна традиция, която са запазили и до днес, се гордеят шепата музиканти, поддържащи все още високите тонове на прочутата и преди, и сега вировска музика. Петима се събират, въпреки усилната работа, която имат по дворове и ниви, за да засвирят на празния площад, ей така, за кеф. В такива случаи подхващат това, което най им е на сърце, северняшките хора и припеви. Чакат ги за освещаването на къща, която един от вировчани е смогнал по кризата да си купи и спретне, въпреки беднотията. Ще му свирят, за радост на съселяните си. Някога, в малкото врачанско селце е имало три-четири музики, коя от коя по-добри, които са се състезавали помежду си. Началото е поставил един музикант чех, след това идва учителят по музика дядо Любомир, колосът на българската музика Дико Илиев е сформирал и учил музикантите на своите си най-български ритми.

-Свирили сме на приеми, свирили сме на сцената на Националния дворец на културата, печелили сме там все първите места, къде ли не сме прошетали - споделя ръководителят на на състава, кларнетистът Васил Петров.
- Наследили сме го от бащите си, познават ни от Видин до София, имали сме свободата да свирим навсякъде - разказва той и се тюхка, че инструментите им, свирките както се шегуват, са много, много стари. Не са загубили надеждата, че един политик, който им е обещал нови инструменти, ще го направи, някога. На 64 години, свирил в Гвардейския оркестър, бил е дори концерт майстор, завършил в Благоевград музика, преди години Васил се прибрал във Вировско, за да продължи делото на баща си, който е ръководил някога първата музика. Сега се готвят да свирят по изборните събрания, вече имат няколко оферти за участия в митинги. Не отказват, свирят на всички партии, имат си тарифа, ходят и свирят.
- На някои Интернационала, на други доскоро "Щуми Марица" и "Времето е наше". Не се оплакват да са завлечени от някоя местна партийна централа за предишни участия, е, някои се пазарели да минат по-тънко. Един кандидат за политически пост дори им обещал по десет кубика дърва, за да му свирят в кампанията, чакат ги вече години.

В групата сега има трима духачи и двама тъпанджии. На малкото барабанче е 66 годишният Тодор Петров. И флигорнистът Петър Славейков, най-младият от групата на 49 години е с музикална заксваска. Иван Минчев е на 69 години, но умело изстръгва най- хубавите мелодии от баритона. Това, както споделя, за него е целият му живот. Той е доайенът по години в оркестъра, който при нужда стига до деветима музикант. Свири и в Градската музика във Враца. Бащата на Георги Павлов, Иван, е ръководил по спомените на съселяните му най-добрата музика. Сега, бившият майстор текстилец от "Вратица" е част от основната група.

Вировско има след последното преброяване 270 жители. За първи път в историята си, в селото избори няма да има. Така, както го няма вече училището и интерната, който е бил сред най-добрите в региона, закрити преди петнадесет години. Освен малкото магазинче на Иван Ценов, селкоопът стои празен, запуснат. Но Вировско има славата на селото с най-много биволи. Биволи, които най-известният вировчанин, Цвятко Йорданов е увековечил в своите творби. Именно той е направил и паметник на Вировската музика, но кога ще бъде поставен, не се знае. А Вировската музика е свирила на много представителни делегации, дори в присъствието на Тодор Живков, музицирали са на столична сцена под диригентството на голямата Росица Баталова. В репертоара им има над 200 неща, като се почне от прочутите северняшки хора, стари градски мелодии, танга и валсове, популярни мелодии, съвременна музика, та стигнеш до залповите тонове на Горан Брегович. Свирят и кючеци, макар, че като хора на възраст вече, се учудват, как младите не могат едно танго да изтанцуват, а кючеците въртят с часове.

Кметът на Вировско, Нанко Тодоров, ветеринарен доктор по професия, който пое поста преди две години се похвали с това, че в част от изоставения интернат са обновили детската градина, в която има 18 деца, откриха наскоро и хубав скромен паметник на загиналите мъже от селото във войните от миналия век. Около 20 малчугана пътуват до средищното училище в съседното Тишевица. Мъчно му е, че базата при тях е била къде, къде по-добра. В селото преди години предприемач изкупил близо тридесетина къщи, харесани и пожелани от английски семейства. Избрали Вировско заради климата и спокойствието. Но явно кризата е ударила и жителите на Острова яко, защото засега, след направен на някои чудесен ремонт, постоянно тук живеят само Патрик и Кейти. Друго младо семейство от страната на кралицата идва само през лятото с децата си, подготвена е да посрещне новите си чуждоземни собственици си още един селски дом.

Музикантите се шегуват, че кризата и тях ги е ударила здравата. Ето сега, от кмета си пари не могат да вземат, защото избори във Вировско за първи път няма да има, а ще им го назначават отгоре. За три-четири села вече имат уговорки да свирят, там пък кандидатите са по пет-шест, така че, няма да имат свободна събота и неделя. На приказката, че музикант къща не храни отговарят, че преди ги е хранила и тях и семействата им, но сега нещата са къде, къде по-трудни.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца