*

МРЪН-МРЪН

|
МРЪН-МРЪН

Хленченето не се ползва с добро име - смята се за дразнещо, досадно, дори нецивилизовано. От друга страна още от праисторически времена то е част от нашето съществуване. Представлява нещо като вентил. А и е вездесъщо.

Има народи и етноси, които хленчат особено много, други - далеч по-малко. За северноамериканците, например, оплакването е нещо крайно неприсъщо - дори и да мизерстват, те твърдят, че всичко им е наред. При скандинавците нещата стоят по съвсем различен начин - тяхното съществуване е в много по-голяма степен белязано от меланхолията, което вероятно се дължи на безкрайните зимни нощи. При Херман Банг, Аугуст Стриндберг и Ингмар Бергман по правило се страда и хленчи.

Защо мрънкаме?

Всъщност нещо подобно се наблюдава и в Германия - жителите на Рейнската област са много по-малко склонни да се оплакват, отколкото обитателите на Тюрингия и Саксония, например. Като в случая важна роля играе политиката, тъй като тюрингците и саксонците са преобладаващата част от хората, живяли в някогашната ГДР, където е имало предостатъчно поводи за оплакване.

Тоест, хленченето може да бъде политически обусловено. Като склонността към него има както политически, така и социални предпоставки. В това отношение може да се предположи, че по-бедните слоеве на обществото са особено склонни да се оплакват, имайки за това съвсем реални причини. Но и по-облагодетелстваните мрънкат от време на време - на това в Германия му казват "оплакване на високо ниво".

Смята се, че мрънкането е един вид тих протест - тоест, израз на някаква потребност за промяна. Това важи за всички социални слоеве, като принципно става дума за копнеж по някакъв положителен обрат.
Мрънкам, следователно протестирам

От векове за векове

В този смисъл оплакването е демокрация в действие - подобно на стачките, събиранията, демонстрациите и изборите. Така е било още преди възникването на демокрацията като обществен модел. Във времената на феодализма, когато изборите са непознато явление, а стачките и демонстрациите са забранени и се потушават насилствено, оплакването е единствената форма на социална съпротива. И намира широко приложение. По сходен начин стоят нещата и при диктатури като сталинизма, при който тайните служби следели особено внимателно от какво се оплаква народът. Данните за хленченето като всеобщ обществен ропот се предоставяли на върхушката, която от своя страна решавала да реагира или не.

Казано накратко: обвинението е структурирано и има по-скоро твърди очертания. Оплакването е неясно и може да бъде нескончаемо. Това е неговият минус, но и неговата сила.

АГ, ДПА, ДВ, РШ, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez