*

МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА ЛОТАРИИТЕ

|
МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА ЛОТАРИИТЕ

Правният екип на Института за модерна политика (ИМП) изпрати в Народното събрание и до министър-председателя обстоен експертен доклад и оценка на въздействието на предлаганите от група депутати промени в правния режим на лотарийните игри. Според доклада тези предложения ощетяват бюджета, бизнеса и хората. С факти и примери от законодателството на държавите-членки на ЕС, САЩ и Канада докладът категорично опровергава твърденията, че лотариите в България плащат ниски данъци. Лотариите плащат най-високите данъци – 15 % от целия приход от билети, а останалите фирми – корпоративен данък от 10 % върху печалбата. Лотариите не се облагат с ДДС поради изрично изискване на европейската Директива 2006/112/EC. Посочено е държава по държава какво предвижда данъчното законодателство в Европа. 21 държави в ЕС имат по-ниски данъци за лотариите от България, в 1 държава данъците са идентични с българските, а 4 държави са с по-висок данък. Прегледът на законодателството опровергава и твърденията, че в ЕС рекламата и разпространението на лотария са „забранени“ или по-рестриктивни отколкото у нас, както и че има ограничения в разпространението. По данни на Nielsen Research, например, обема на рекламата на лотариите в Германия през 2017 г. е 197,4 млн.евро.

Експертите обобщават и резултатите от 92 научни емпирични изследвания след 2000 г. относно „хазартната зависимост“. Процентът на лицата, които покриват петте медицински критерия за „хазартна зависимост“ в Европа варира от 0,12 до 3,4 %, в САЩ е окоро 3,5 %, в Канада 2 %. Установено е, че това няма причинно-следствена връзка с лотариите, както и въобще с мащабите, рекламата и разпространението на лотарийните игри. Значение за „хазартната зависимост“, макар и незначително, оказва рекламата на т.нар. „твърд хазарт“ (казина, рулетка, покер и пр.).

Лотариите са обект на строга държавна регулация и осъществяват дейността си под стриктен държавен контрол и при най-високи стандарти на прозрачност и отчетност, а финансовите им потоци са онлайн интегрирани със системата на НАП. Лотарийните билети са ценни книжа по действащото законодателство и отпечатването им подлежи на стриктен контрол от страна на финансовото министерство.

Докладът илюстрира и разпределението на приходите от лотарийни билети, съгласно действащата законова уредба: 100 единици приход от билети се разпределят – 15 за данъци (от които 1,5 в Национален фонд „Култура“); средно 66 - изплащане на печалби на участници (при законово задължение за минимум 50); средно 9 – търговска отстъпка за разпространители; 10 – реклама, организация плюс крайна печалба за фирмата-организатор. (вж. графика по-долу)

Фактите показват, че в ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Китай лотариите са легитимно държавно регулирано развлечение, което се организира от държавни и/или лицензирани частни оператори. Този сектор на икономиката генерира значителни приходи в държавния бюджет, които се разходват за социални програми, образование, култура и други държавни нужди. По данни на Европейската комисия общият обем на игралната индустрия в ЕС е 84,9 милиарда евро и има устойчив годишен ръст от 3 %. В исторически план лотариите, освен развлекателния си характер, винаги са били третирани от държавата и като полезен инструмент за мобилизирането на финансови средства за бюджета и за конкретни каузи. Някои по-популярни примери в тази посока: със средства от лотария (кено) е изграждана Великата китайска стена; със средства от лотария е играждана една от най-крупните културни институции в света – Британският музей, а също много от университетите от „Бръшляновата лига“ в САЩ – Харвардски, Принстън и пр.

Правният екип на ИМП препоръчва: да се проведе широко обществено и експертно обсъждане със заинтересованите страни; да бъде направена детайлна оценка на фискалните и социални ефекти от предлаганите рестрикции; да се възложи на компетентни научни организации да извършат научно изследване за състоянието на проблема „хазартна зависимост“ в България. Парламентът да изпълни изискванията за нотификация на Европейскаката комисия, което произтича от Директива 98/34/ЕО, препоръчват също от ИМП.

      Пълният текст на доклада е публикуван на официалната интернет страница на Института за модерна политика – www.modernpolitics.org.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez