*

"МИЛИЦИОНЕР - РОДНИНА..." - БЪДЕЩОТО УСТРОЙСТВО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

|
"МИЛИЦИОНЕР - РОДНИНА..." - БЪДЕЩОТО УСТРОЙСТВО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

Евгени Колев
Парламентарният фарс по избора на Венета Марковска за конституционен съдия стана последния пирон в ковчега на мита за независимата съдебна власт. Мит, в който впрочем отдавна никой не вярва не само в Ботунец, но и в Брюксел.

И въпросът вече далеч не e за прословутите професионални и нравствени качества, които Конституцията изисква от магистратите, призвани да я пазят от грешките на законодателната власт. Проблемът е, че същите тези законодатели по непрофесионален и съвсем не нравствен начин си осигуриха дългосрочен политически комфорт. Като поставиха вълка да пази стадото.

И още нещо извратено има в казуса „Марковска" - единодушието, с което непримирими (на думи) парламентарни опоненти стигнаха до консенсус. И далеч не по тема от особено обществено значение - по такива обикновено управляващо малцинство и опозиция се дъвчат до дупка за последната запетайка, като засипват електората с пустословни псевдодебати. Но пък намират съмнително съгласие, когато трябва да се избере удобната фигура в орган, чието предназначение е да следи за конституционноста на актовете на Народното събрание. Наш човек за подходящото място.

На фона на всичко случващо се през последните седмици, кадруването сред слугите на Темида на Красьо Черничкия вече изглежда като невинна лудория на пораснал тийнейджър.

Освен че парламентаристите сътвориха безумна процедура по избора на конституционен съдия, с което предизвикаха реакция от белгийската столица като една Раймонда Диен в защита на „професионалните и нравствени качества" на Марковска пред Еврокомисията се изправиха тежката артилерия на монтанската юридическа школа Фидосова и експертът по магистратски въпроси на вътрешните работи Цветанов. Дори министър Николай Младенов, който иначе рядко е в час, се включи в общата агитка, като определи изявлението от Брюксел за извънреден доклад за некоректно.

Само премиерът леко се дистанцира от очевидния скандал. Всъщност неговите съпартийци отново успяха да го поставят в неловката ситуация той да взема непопулярните решения. Но Б. Б. успя този път да си умие ръцете, като обяви йезуитски, че ако се потвърдят скандалните разкрития за Марковска „нейно право е да се оттегли". Прозвуча като онова прословуто: „Кажи си, Иване!" на Петър Стоянов. Но ако се имат предвид реакциите на съдията от началото на скандала досега и устойчивия й далтонизъм, който я кара да бърка черното с бяло - ефектът ще е същият.

През двайсетте и една години от своето съществуване Конституционният съд на Република България като че ли остана независимата институция, която донякъде се съхрани от поредиците скандали, които периодично разтърсваха също така независимата съдебна система. Но когато една система в държавния организъм боледува хронично и тежко, то неизбежно под ударите на болестотворните бактерии попадат и най-устойчивите и привидно здрави органи.

Сегашните управляващи и техните уж опозиционни подгласници полагат основите на всеобщо недоверие и към тази неопорочена досега институция. Което е обидно, като се вземе под внимание, че през годините в различните състави на КС са минали бележити юристи като Живко Сталев, Христо Данов, Димитър Гочев... Списъкът не е пълен.

Но оттук нататък ще се пълни вероятно на принципа „милиционер - роднина". Или по-скоро - милиционер, търговец на влияние в конфликт на интереси.

Защото редом с надарената с ненадминати „професионални и нравствени качества" Вената Марковска, ГЕРБ даде и своя принос към новия състав на Конституционния съд - Анастас Анастасов. Защото, ако за неговите нравствени качества досега не е имало повод да се спори, професионализмът му би могъл да се подложи на съмнение - конституционното право не е най-силната дисциплина, преподавана във Висшия институт на МВР в Симеоново.

Когато парламентаристите в своя угода нанасят поредния тежък и неоправдан удар върху съдебната система, те не се замислят, че ерозията на държавността започва от мъничка пукнатина в една-единствена нейна брънка.

Двайсет години вече върху малката някога пукнатина се упражняват с чук и длето политици от всички партии. На власт и в опозиция.

Дали пък точно на ГЕРБ не му е писано да сложи точка на агонията - чрез евтаназия.

Размер на шрифта: a a a
биография

Евгени Колев


е роден на 9 май 1969 в София. Учи в 133 ЕСПУ „А.С. Пушкин”, след което завършва руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
Своята работа в медиите започва като стажант-репортер в програма „Хоризонт” на БНР през 1992. Като репортер е работил в радио „Експрес”, „Витоша”, „7 дни”, в Балкански информационен пул (бип), вестниците „Малък вестник”, „Дума”, „Континент”, в news.bg, вестник „Експрес”. Публикувал е свои материали в списанията „Европа 2001”, „Епоха”, „Вестник за народа”.
Превежда от руски за списанията „Диалогът в историята” и „Образование и квалификация”.
Пет години е офицер, впоследствие държавен служител, в дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността” на МВР.
Последни от Коментари
Добре дошли в 1984-та
„Милиционер - роднина..." - бъдещото устройство на Конституционния съд
Внимание! Ревизията на историята завършва с прекрояване на граници
Дуелът Обама-Ромни е към края си, а след това?
Принципите на демокрацията се сблъскаха челно с "монтанското право"


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez