*

МИЛИ ГЪРЦИ, И НИЕ МИНАХМЕ ОТ ТАМ!

|
МИЛИ ГЪРЦИ, И НИЕ МИНАХМЕ ОТ ТАМ!

Дойче Веле

Извинете, но Гърция не е ли също Източна Европа? И не говори ли за надменност това, че гърците не желаят нито да се отъждествяват с източноевропейците, нито да прочетат уроците на промените след 1989-та?

Въпреки че сегашната гръцка драма си има своята специфична история, на очи се набиват редица сходства с източноевропейските страни, които изживяха подобна дълбока промяна през 90-те години - над 20-процентна безработица, трицифрена инфлация, екстремно неравенство в личните шансове и богатство. Освен "витамините" В и К (връзки и корупция), на помощ дойдоха сенчестата икономика и емиграцията.

Програмата за реформи се състоеше от последователни мерки за либерализация, приватизация и макроикономическа стабилизация - с неизбежните, наблюдавани сега и в Гърция, последствия като уволнения, намаляване на заплатите, свиване на социалните разходи.

Себична помощ

Същевременно има и важни отлики, които поставят положението в днешна Гърция в още по-лоша светлина. На първо място трябва да се отбележи липсата на местни сили, които искат, планират и действат в полза на трансформацията. Вместо от местни реформистки елити, препоръките какво да се прави и какво да се пожертва идват от външни актьори. Това предизвиква неразбиране и съпротива сред населението.

В успешните източноевропейски страни реформистките сили можаха да се възползват от благоприятни предпоставки, каквито не съществуват в днешна Гърция. Основната сред тях бе завладяващият стремеж за промяна и икономически възход, на фона обаче на един атрофиран манталитет от старото уповаване на държавата. Друга такава предпоставка бе перспективата за присъединяване към ЕС.

В Гърция обаче конфликтът между страдащото население и външните актьори ще придобие вероятно по-остри черти, отколкото трусовете, предизвикани от трансформацията, да речем, в една Източна Германия. Тъй като в чужбина смятат, че гръцкото общество и неговите политици сами са си виновни, последните не могат да разчитат на съчувствие, да не говорим за безвъзмездна помощ.

"Помощта" се изразява преди всичко в искания за реформи, мотивирани от съображения за защита на собствените интереси. Отпусканата на Гърция финансова помощ не служи за финансирането на социалния сектор, пенсии и инфраструктура, а за стабилизирането на валутната система и обслужването на държавния дълг. ГДР обаче бе "спонсорирана" с гигантската сума от 1,5 трилиона евро, като по-голямата част от тези пари бяха насочени в сферата на потреблението.

Да можеш да чакаш

Така че опитът от постсоциалистическата трансформация налага поне два основни извода. На първо място не бива да се подценява нуждата от време за налагането на новите правила в икономиката и обществото.

Ако гърците успеят да възприемат ново отношение към държавата и правото, плодовете от тази промяна ще узреят едва в следващите поколения, тоест след не по-малко от 20 до 30 години.

На второ място не бива да се надценява ползата от преките финансови инжекции. Колкото и да са полезни за облекчаване на положението, те не вършат никаква работа като препоръка за един нов ред. Затова е много по-важно въвеждането на принципи на социална справедливост и уравновесеност в социалната и данъчната политика на страната.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца