*

МЕЖДУ КРЪСТА И ПЕТОЛЪЧКАТА

|
МЕЖДУ КРЪСТА И ПЕТОЛЪЧКАТА

Deutsche Welle

В многовековната си история БПЦ е преживяла не едно драматично събитие, включително пет века османско владичество, близо пет десетилетия атеизъм, а и църковен разкол. С какво ще запомним 41-годишната "ера на Максим"?

Най-сериозната криза в съвременното битие на БПЦ настъпва през 1996-та с възникването на т. нар."Алтернативен синод", оглавяван от Неврокопския митрополит Пимен. Неговите привърженици оспорват законността на избора на патриарх Максим през 1971 г. и обявяват за алтернативен патриарх митрополит Пимен /междувременно официално осветен като агент на комунистическите тайни служби/.

След неговата смърт през 1999 г., с подкрепата на Вселенския патриарх Вартоломей, на Руския патриарх Кирил, и в резултат на натиска от страна на официалните български власти, през 2009 година в София е свикана Всеправославна работна среща. На форума главите на православния свят застават зад оглавяваната от патриарх Максим канонична Българска патриаршия и така практически е сложен край на двувластието в църквата.

"Свидетел на три епохи"

Преодоляването на разкола в БПЦ се приписва основно на нееднозначната личност на българския патриарх Максим. Ръководителят на БПЦ, роден през 1914 година със светското име Марин Минков в троянското село Орешак, е по думите на историка Момчил Методиев "последният висш духовник, свидетел и участник в три епохи от живота на Българската църква" - до промяната на режима в България през 1944 година, в годините на комунистическото управление до 1989 година и след демократичните промени до своята кончина в наши дни.

Патриарх Максим завършва Богословския факултет в София през 1942 година. През 1950 година като архимандрит е изпратен да представлява БПЦ в Московската патриаршия, като това става с "благословията" на комунистическия режим в София. В препоръчителните документи за него е отбелязано, че произхожда от "бедно селско семейство" и че е "благонадежден и с прогресивни разбирания". След приключването на мисията му в съветска Русия през 1955 година, за която получава висока оценка от българската тоталитарна власт, дядо Максим е избран за Ловчански митрополит.

Патриарх по волята на комунистите

През 1971 година той е предложен за патриарх от своя съученик от Семинарията Михаил Кючюков, който тогава е председател на Държавния комитет по църковните въпроси, и от тогавашния министър на отбраната генерал Добри Джуров, който според сведения на дъщеря му, проф. Аксиния Джурова, също е бил съученик на Максим от Семинарията.

По това време генералът е член на ПБ на ЦК на БКП и фигура от най-близкото обкръжение на Тодор Живков. На 4 юли 1971 година митрополит Максим е интронизиран официално за патриарх на БПЦ. Именно решаващата роля на комунистическата власт при избора на Максим за патриарх се превръща по-късно в основен аргумент на разколниците на Пимен.

Оценката за 41-годишната служба на патриарх Максим начело на църквата, както и за отношенията му с комунистическия режим, е нееднозначна. Според историка Момчил Методиев, патриархът никога не е бил истински опонент на комунистическата власт, нито пък успява да се пребори за повече свободи на православната църква в условията на атеистичния комунистически режим. Успехите му от онзи период са по-скоро дребни - свързани са например с издаването на ново печатно издание на Библията или с опазването на църквата "Св. Иван Рилски" в Перник, която е била предвидена за събаряне.

Най-голямото си разочарование патриарх Максим вероятно преживява в края на своя жизнен път, когато Комисията по досиетата разкри, че 11 от 15-те владици, членове на Светия синод, са били агенти на комунистическата ДС. Самият патриарх обаче не беше сред тях. "Независимо от историческата логика на този факт", както пише историкът Момчил Методиев на страниците на вестник "Култура".

А тъкмо въпросният скандал дава едно от обясненията за все по-засилващото се откъсване на Светия синод от миряните, за спадането на доверието към висшия клир на БПЦ. Изследователят на църковните процеси Горан Благоев критикува неспособността на БПЦ през последните години да стане "истински харизматичен обединител на православните българи". Вместо това, църковният клир проявява странен афинитет към светски изкушения като имоти, луксозни возила, почетни звания и връзки със съмнителни дарители.

Кой ще е новият?

След кончината на патриарх Максим актуален става въпросът за избора на новия предстоятел на БПЦ. От всичките 14 владици, които са членове на Светия синод, само четирима имат реални шансове да бъдат избрани: Видинският митрополит Дометиан, Сливенският владика Йоаникий, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил и Ловчанският владика Гавраил. Според устава на БПЦ, кандидатите трябва да са навършили 50-годишна възраст, да са били митрополити поне 5 години и "да се отличават с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред".

От споменатите владици обаче има трима - Дометиан, Кирил и Йоаникий - които бяха компрометирани заради принадлежността им към бившата Държавна сигурност. Без досие са само трима митрополити - Ловчанският Гавраил, Пловдивският Николай и Силистренският Амвросий. Последният е уязвим заради краткотрайното си увлечение към алтернативния синод на Пимен, а дядо Николай няма необходимите 50 години. Промяна на изискваната възраст за патриарх може да бъде направена с корекции в устава на БПЦ, които трябва да бъдат гласувани на Църковно-народен събор.

В предстоящата битка за патриаршеския престол има няколко любопитни момента. Интересно е например да се знае, че възрастните митрополити, както и пловдивският Николай, са руски възпитаници, а част от по-младите са обучавани в Гърция. Чие влияние ще се окаже по-силно, засега не е ясно. Също и това дали при избора ще надделеят интересите на църквата или по-скоро някои външни фактори.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez