*

МЕДИИТЕ В СЦЕНАРИЯ НА "ЛЪЖЛИВОТО ДРУГАРЧЕ"

|
МЕДИИТЕ В СЦЕНАРИЯ НА "ЛЪЖЛИВОТО ДРУГАРЧЕ"

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg

Срокът на годност на информацията в българското медийно пространство отдавна е под съмнение, но без съмнение поне две новини от вчерашния ден бракуваха тази стока в очите на наблюдателния ползвател на новини.

Едната от тях гласеше как битият изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” Александър Николов изведнъж прозрял, че побоят над него бил по лични причини. С това той сякаш отрече всички подозрения за други версии, свързани с работата му. Те би трябвало да тревожат властта, която вече 16 дни мълчи по този фрапантен случай на нападение срещу шефа на най-важния стратегически обект в държавата.

„Никога не съм казвал, че причината е лична”, отрече обаче днес в телевизионно интервю по телефона Николов и бламира българските медии, качили се само ден по-рано на шейната на лъжливата версия. Така подозренията за връзката между побоя над него и работата му бяха реабилитирани,но пък медиите бяха дискредитирани.

Ако Николов обаче поне беше „скрита картинка” заради телефонната специфика на изявата му, какво да кажем за другата опровергана с физиономията на субекта на новината, свързана с вчерашното медийно (както се видя) преувеличение за „тежък” побой над свидетеля по делото срещу „октопода” Пламен Устинов?

В студиото на ТВ 7 от плът и кръв, но без видими следи от наранена плът и засъхнала кръв, се появи главният свидетел по делото срещу „Октопода” Пламен Устинов. За него пък вчера медиите писаха драматично, че не просто е бит, а конкретно, че биячите му са „насинили окото му, избили предните му зъби и сцепили устната му”. Нищо подобно обаче не се видя като телесна щета - нито избити зъби, нито синьо око, нито сцепена устна могат да бъдат скрити или гримирани за ден-два. Но пък явно някой гримира новините…

Излишно е да преразказвам двете различни интервюта в двете различни телевизии по двете различни теми, еднаквото между които беше само съвпадението, че става дума за побой. Просто няма нищо за преразказване от предъвканите известни неща: Алексанъдр Николов, предсказуемо, все така отрича да има каквито и да било злоупотреби в АЕЦ „Козлодуй”, а бившият служител на НСО Пламен Устинов повтаря обвиненията си към сочения от властта за лидер на организираната престъпност Алексей Петров.

Тези обвинения са известни откакто Устинов ги направи достояние на публиката на пресконференция преди два месеца. А водещият Бареков очевидно спази валидното за всички подчинени на Борисов да не говорят без личното му разрешение за президента Първанов и „пропусна” да зададе на госта си въпрос за най-сензационната част от обвиненията му, увиснали в тази си част във въздуха без никакво медийно развитие: връзката между Алексей Петров и президента Първанов, който, по думите на Устинов, се е намесил лично и е предотвратил поръчка на Алексей Петров за убийството на бизнесмена Гриша Ганчев. А щеше да е интересно да научим как точно е била осъществена тази намеса: като приятелска молба към съдружник; като заповед на началник: като омбудсман на подземния свят или срещу някаква услуга?

Ясно беше само, че целта на телевизията на Борисов беше да подготви публиката за предстоящото дело срещу Алексей Петров като очакван провал на очакванията за нещо друго. Вината, предвидимо, отсега се вменява на съда, а обяснението се търси в скъпо платената адвокатска защита: двата кита, върху които се крепят оправданията на вътрешния министър Цветанов за спукания балон с шумно проведените акции срещу предполагаеми разкрити престъпни мрежи, но безславно приземени в съда поради липсата на достатъчно доказателства от страна на разследващите, т.е. на подчинените на Цветанов.

Всичко това няма нищо с информирането и коментирането. Казва му се „пропаганда”. Времената може да се менят, но нравът на пропагандистите – явно остава същият. Лошото е, че в тази игра в ролята на лъжливото овчарче изпадат медиите като обобщен образ, защото т.н. обикновен гражданин не е длъжен да следи тънкостите на дебелашкото поведение на властта, която диктува медийната мода. Хората остават с впечатлението, че медиите най-нагло лъжат, след като един ден могат да тръбят нещо, а на следващия ден се самоопровергават без капка самокритичност и без дори да посочват факта, че днес показват обратното на вчера. Как после да се чудим, че цари пълна дезориентация в главите на гражданите кои точно са „наглите”?!

В край сметка от всичко това страда не толкова и не само реномето на една професия, колкото се руши доверието в автентичността на демокрацията, при която не медиите контролират лъжите на властта, а обратното. И утре, ако се наложи медиите да извикат предупредително „вълк, вълк в стадото”, хората с основание ще си помислят апатично” знаем го, сменил си е козината, но нрава не”.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца