*

МАЙОР ДЕЯНОВ И ВОДЕЩИЯТ МУ ОФИЦЕР ПЪРВАНОВ ПОХЛУПИХА КАЛФИН

|
МАЙОР ДЕЯНОВ И ВОДЕЩИЯТ МУ ОФИЦЕР ПЪРВАНОВ ПОХЛУПИХА КАЛФИН

Без да му пожелавам да е истина, не мога да не отбележа, че политическият артист Стефан Данаилов днес се произнесе като престарял човек на края на жизнения си път, оставящ завещание: „искам да ме запомнят като актьор, не като политик”, заяви прочувствено той по TV 7.

С това допринесе за абсурдистиката като основен жанр в българската политика и особено в лявата част на тепиха, на който мазни лицемери се надпреварват да се тръшкат заради аплодисментите на простолюдието, което не можаха да нахранят докато бяха на власт, но подстрекават да недоволства, колчем друг пехливанин ги изтика от сцената.

Популизмът има много измерения и своя специфика във времето и пространството (географското – едно е да си популист в ксенофобска скандинавска среда, друго е да си такъв в русофилска българска), но е особено лицемерен сред социално спекулиращите политици.

Какво му пречеше на Бате Серго да работи за осъществяване на този завет? Спокойно можеше да си остане актьор, ангажименти не му липсват. Предсказуемият отговор на този въпрос се съдържа в позата му „спасител” на партията, което е смесица от месианско самочувствие и разглезеност от галенето на една съдба, преминала в света на привилегиите по партийно-политическа линия, катализирана парадоксално в това отношение от краткия период в началото на 90-те години, когато дискредитираният по идеологическа линия майор Деянов от „На всеки километър” беше временно пенсиониран от главните роли пред обществената трибуна. Но това само амбицира реваншизма му, както се вижда сега.

Георги Първанов, истинският ментор на „майора”, е определено водещият го офицер в това състезание по политическа суета. Обикаля страната с държавни средства за доизграждане на частната си бъдеща платформа за ново завръщане в политиката и не спира да повтаря главно две неща: че нямало друг президент (в Европа, а май и по света), който да се отчитал така съвестно за управлението си, както и главното „Имам Самочувствието на Успял”, което вече се превръща в мото, в лозунг, в исото на лебедовата му песен.

Явно е решил да га набие почти по метода на добива на шистов газ в главите на слушателите чрез вкарване на въздух под налягане в дълбините на достатъчно плиткоумните, готови да му повярват. Сега към специфичната хвалба за това, че в цялата история на човечеството нямало друг на света, опитомил вълк (повтори го в особено сълзливо в услужливо интервю на Валерия Велева по „Нова телевизия”), Първанов добави и себе си като единица мярка за опровергаване на социологията.

Ето така от една истина, че социолозите се провалиха през 2001 година и не предвидиха ловкия му номер да избута от кандидат-президентската надпревара действащия президент Петър Стоянов с помощта на партиен шпионаж в щаба на съперника (за мен това е най-големият неразкрит скандал на прехода, българският „Уотъргейт”, който ни докара огромни щети с възцаряването на Първанов), се вади спекулативен личен дивидент. „Аз съм къртачът на прогнозите – очаквайте нови изненади”, ни казва на практика Първанов.

А най-големият абсурд в тази абсурдистка постановка е, че двамата не са претенденти за президентския пост, но се изявяват и изживяват именно в тази роля, докато формалният червен кандидат Калфин се загуби някъде по този калдъръм на суетата. Може да всякакъв (и е!) като типичен представител на съветско българската дружба с човешко лице, но изпада от каруцата в бясната надпревара към панаира на суетата, теглена от другарите с огромното его – егати егото, ще каже някой!

Ами закъде, другари, сте го емнали този притеснен другар, определен да бъде подгласник на вицепремиера си и безгласен продължител на живота и делото на още по-гласовития др. Първанов? „За никъде е”, би трябвало да отговори електоралното ехо по въпроса за егото и неговото пропагандно значение за печелене на избори.

Само че това вече не е партиен въпрос: ако го качат „на черешата” (т.е. да поставят една безгласна буква да приказва с гласа на един амбициозен актьор и доказано отмъстителен политик), можем да очакваме само и единствено поредната парвенющина, да не кажа първановщина, да изпълзи начело на челото на България.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца