*

МАРСИАНСКИ ХРОНИКИ

|
МАРСИАНСКИ ХРОНИКИ

Любослава Русева
http://www.reduta.bg

Сензационна новина: марсоходът „Кюриосити“ откри неоспоримо доказателство, че Червената планета е била заселена от… българи!

За какво става дума ли?

Джиткала си машинката по повърхността на Марс и попаднала на тайнствен предмет. Това обстоятелство дотам я озадачило, че мисията й блокирала за няколко дни. Специалистите от НАСА се вторачили в снимката, изпратена от слисаното „Кюриосити“, и установили, че яркото петно, което надвишавало размера на околните камъни, не е нищо друго, освен полиетиленова торбичка.

Експертите предполагат, че пликчето е долетяло от Земята, но не изключват вероятността да е паднало от самия марсоход. И тъй като по темата, изненадващо!, все още мълчи аерокосмическата агенция в Скопие, днес имаме невероятния шанс да реагираме превантивно срещу поредния опит за посегателство върху българската история:

Много, много отдавна, когато на Земята още се гонели тиранозаври, а плезиозаврите им се плезели от храсталаците, на Марс живял народ с хилядолетна история и култура. Природата била щедра и този народ също щедро се възползвал от нея. Затова в Галактиката наричали неговите представители „зелените човечета“.

Освен, че човечетата толкова обичали горите и моретата, планините и равнините, върху които построили гигантски комплекси с цел да се хвалят с природата си, те измислили и полиетиленовите торбички.

Досега се предполагаше, че пликчетата долетели от македонския Плутон – джудже, което дълго се преструвало на планета, но истината е, че торбичките били измислени на Марс, а марсианците ги заобичали дори повече от природата си. Започнали да слагат в тях домати, краставици, тиквички и най-вече боклук, а с времето се превърнало в обичай да си хвърлят пликчетата с боклука директно от прозореца чак до кратера Гейл (тъкмо там беше спуснат „Кюриосити“ и затова кацането му се осъществи толкова меко).

Торбичките летели навсякъде, оплитали се в клоните на дърветата и било много красиво. Въобще на Марс имало атмосфера до момента, в който полиетиленовата красота не налегнала плодородния марсиански червенозем и не се настървила да го задуши.

В резултат някъде след около 1330 години славна история и култура човечетата били принудени да напуснат планетата. Всеки тръгнал да се спасява поединично (още едно доказателство, че марсианците били българи), като скочил от ръба на Космоса с пликче-парашут на гърба. На Марс хартисало едно-едничко, но с останалите „зелените” криво-ляво успели да се спасят. От ръба на Космоса кацначи в Онгъла, т.е. на ръба (хайде ъгъла, ама какво е ъгъл без ръб?) на Земята, и направили поредното полиетиленово поселище. За малко да го кръстят Марсилия, ако някакви (вярно, не македонци) не си били присвоили изконното за нас име.

Уви, тези факти от българската история изглеждат фантасмагорично, макар някои съвременни историци отдавна да са срещнали границите на историята и фантасмагорията. Остава надеждата, че преди откриването на следващия летен туристически сезон край Созопол ще изскочат колянна става и ключица от извънземно, грижливо опаковани в зелено пликче…

Не вярвате?

А как тогава вярвате на разни социолози, които дават между 5, през 11, до над 20 процента разлика в подкрепата за ГЕРБ и БСП, а един (по-точно една) смело сочи, че 99.99% от нас продължават силно да обичат правителството? А как вярвате, когато министър Дянков твърди, че заложените приходи в бюджета били реалистични?

С тези внезапно хрумнали примери искам само да се скарам на скептиците колко учени хора – от социолози до министри, съвсем сериозно смятат, че сме паднали от Марс…

Но да се върнем на темата и отново да обърнем поглед към Космоса, откъдето през последните дни ни засипаха купища български новини:

На 14 октомври до „ръба на Космоса” (39 км над Земята) се изкачи с балон някакъв австриец и после взе, че скочи. Това развесели много сънародници, които с пълно основание омаловажиха „подвига” на тоя чичо (по Ръпончо) във форумите и „Фейсбук”.

Тези хора не само защитиха честта си като потомци на човечетата, скочили на Земята чак от Марс, но и доказаха, че в Космоса има много по-опасни ръбове за скачане. При това не с краката, а с главата надолу; и не в пространството, а във времето. Най-важното – оказа се, че можеш да скочиш в бездната, без дори да помръднеш от дивана и компютъра, както и да изпиташ кеф не от онова да се „направиш на герой”, а от това да се присмееш на героя.

И така, след като се изпонахилиха и нарекоха безсмислица свръхзвуковия скок от 39-километрова височина, българите успяха да дадат още едно доказателство, че някога са населявали така неприветливата днес Червена планета:

От един всекидневник, който твърди, че съобщава „новините такива, каквито са”, те научиха, първо, че оня австриец не е успял да счупи еди-какъв-си рекорд, и второ – че същият тоя рекорд, който австриецът все пак счупил, „май”, бил счупен от наш парашутист още през 1957 година.

Да, от 11 200 метра, което прави с 27 800 метра по-малко от височината, достигната от австриеца. И, да, изкачил се без балон, на бомбардировач, скочил с парашут и изобщо не надминал скоростта на звука, но въпреки всичко го бил счупил…

Ден по-късно съвсем естествено дойде новината, че рекордите на онзи там, австриеца, дето не били рекорди, но май били рекорди, се дължали на българин. Последният дори обвини австриеца, че му бил откраднал идеята, след като споделил с него изчисленията си още през 2005 г. „Това беше моят проект!”, изплака нашият човек, но после призна, че е на 67 години – възраст, на която и да иска, не е препоръчително да скача.

Впоследствие разбрахме, че идеята за стратосферен скок датира поне от 50 години. Научихме и името на 84-годишния днес Джо Китингър, който стискаше палци на австриеца Феликс Баумгартнер от командния център в Ню Мексико. През 1960 г. същият Китингър скочил от 31 км. Преодолял почти 20 км. повече височина от българския парашутист през 1957 г. и го направил точно 45 години преди нашият неосъществен скачач да сподели плановете си с неблагодарния австриец…

Ако сте си помислили обаче, че тези недоразумения променят изконната ни връзка с Космоса, не бързайте да се отчайвате!

Защото ще завърша с една наистина добра новина от мар.., пардон, българските вестници:

От врачанското село Синьо бърдо изчезнала бабичка. След няколко дни изчезнала и втора. Ама сякаш се изпарили или били отвлечени от НЛО (коментарът е на кмета на селото Цветан Йотов).

Първата била облечена със синьо елече и синя пола на цветчета, другата била със синя престилка. И двете си обули галошите, грабнали по една полиетиленова торбичка и, куцук-куцук с патериците, тръгнали нанякъде. И завинаги, така да се каже.

„Изчезнали хора нямахме от Татово време. Тогава обаче Васил го намериха паднал в една пропаст край Карлуково”, разказал кметът Йотов. Не се притеснявайте – той бил пиян. Васил, де, не кметът Йотов…

По-горе казах, че това е добра новина, не за да се подигравам, а защото мотото на „Марсиански хроники” от Рей Бредбъри гласи: „Хубаво нещо е да се удивлява човек, казал философът, космическите полети отново направиха всички ни деца!”

Та затова сега си мисля и дори се вдъхновявам да си представя, че може би някакъв прастар марсиански ветрец е повял над село Синьо бърдо и е върнал детския спомен на бабичките за смелия полет от Марс с полиетиленовите торбички. После може би е кацнало НЛО и си ги е върнало обратно на Червената планета. Там двенките продължили да слагат в пликчета домати, краставици, тиквички и много, много боклук.

Представям си даже, че онази машинария, наречена „Кюриосити”, е зациклила не толкова заради полиетилена, а защото е зърнала стариците да пъплят по дъното на кратера Гейл. Бързо доприпкала тая гадина, за да предава на НАСА, но нещо я бъгнало и се спряла да ги погледа. А накрая напълно блокирала пред загадъчната българска душа.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez