*

МАЛКО ОТКЛОНЕНИЕ ЗА КОМУНИЗМА И АНТИКОМУНИЗМА

|
МАЛКО ОТКЛОНЕНИЕ ЗА КОМУНИЗМА И АНТИКОМУНИЗМА

Николай Флоров
http://www.svobodata.com

В България такива няма, искам да кажа антикомунисти. Те са избити, избягали или безнадеждно уплашени. Те нямат публични изяви и антикомунистически организации, макар че ситуацията в страната плаче за такива.


Антикомунизмът не е идеология, той е съпротива на злото, отпор на злото, тоест на най-голямото зло, което историята познава – марксизма-ленинизма. Такъв човек е Феликс Родригес, човекът, който гони до дупка комуниста-терорист и анархист Ернесто Че Гевара.



Историята има навика да си прави такива майтапи, тоест да избута на преден план престъпници от сорта на Че Гевара , които представя за мъченици: коридорите на българските училища бяха пълни с портретите на такива мъченици, «загинали, за да живеем ние». Марксистите-ленинци обичаха да тъпчат главите на децата с подвизите на комунистическите мъченици, само за да ги захвърлят мизерно в кошчето за боклук на историята и да се върнат като мръсни псета с подвити опашки обратно към капитализма.



Кой е Феликс Родригес? Роден в 1941 в Куба в семейство на богати земевладелци (както и Фидел Кастро) с корени в испанска Баския. Повечето от членовете на семейството му са избити от режима на Кастро скоро след революцията в 1959, останалите бягат в Маями, Флорида, където и днес живее по-голямата част от огромната кубинска емиграция. Започва като студент в Пенсилвания, но скоро напуска университета, за да се включи в Анти-комунистическата Лига на караибските държави. Трениран от ЦРУ в бойните единици със специално предназначение, той е един от разузнавачите при подготовката на инвазията в известния Залив на Свинете.



След провала на операцията в 1967 той оглавява група командоси, чиято задача е да намери и ликвидира Че Гевара, който по това време е напуснал Куба и се намира в Боливия с цел да предизвика революция. За него единствения път да се ликвидира «ел колониалисмо, ел империалисмо и ел капиталисмо» е нищо друго, освен световна революция.



Не е трудно да го намерят: по късовълновите му комуникации откриват базата му и боливийската армия го обкръжава. Че Гевара се предава жив и очевидно счита себе си за много важен, очаквайки съдебен процес и представление пред света, на който той ще блесне с революционния си ентусиазъм.



Родригес го разпитва само около един час, след което боливийците безцеремонно го пречукват. Следва незнаен гроб. Така изчезва «команданте нумеро дос», един от двамата идоли на кубинската революция.



Междувременно кубинската революция върви по своя път, така болезнено извървян и от българите, и от всички, опитали меда на марксизма-ленинизма: национализация на земята и на промишлеността, доктринизиране на образованието, безчислени убийства и саморазправи, оправдавани като «революционна справедливост» (Ленин е по-точен: революционен терор) Следва завардената в кошарата на комунизма младост на комунистическата младеж и «доброволния» труд за щастливото бъдеще на Куба. Църквата повече няма думата.



Това е времето на триумфа, когато можете да видите Фидел, Гевара и останалите револусионариос с пура в уста, коси, бради, военни униформи и армейски обувки да играят голф по капиталистически. Като за пред трудещите се ще ги видите в същите униформи и да карат трактори, да учат пионерчетата на революция и да раздават мъдростите на марксизма.



А трудещите се ги гледат в устата като светци и са готови да стоят с часове под тропическото слънце да слушат как заклеймяват “el imperialismo yankee” понеже не ще повече да им купува кубинската захар. Купувахме им я ние, българите и останалата източно-европейска банда по нареждане от Съветския съюз, и то на завишени цени, за да помогнем на кубинските другари.

А революцията си върви към своя неизбежен и така добре познат на всички ни провал: валякът на идеологическата догма неумолимо съсипва икономиката; ченгетата («зад секо кюше и юнак»)постепенно стават единствения начин за поддържане на «революционния ентусиазъм»; кубинците бягат на поразия на север през пролива; Фидел не търпи критици и ги държи по затворите... Като за капак и Съветския съюз се обърна наопъки, помощите спряха и Фидел изпсува публично и доста безпардонно руската подлост (единствен от социалистическата общност).



Животът също си върви, кубинците живеят на купонни подавки, не могат да пътуват, правят се че работят и за компенсация въртят тропически секс и проституират – тропиците диктуват начина на живот повече от самия Фидел.



Но времето – ах, това време! - минава така неумолимо: Фидел вече прилича на стар марул, ушите му клепат, брадата му е пършива и става само за музея на революцията. А беше време, когато на говорене можеше да му излезе само Бойко Борисов. Брат му Раул е разбрал, че не го бива и сам решава какво да се прави: да пусне малко безжични телефони, да разреши на кубинците да получават пари от чужбина, и то от кого? Ами от същите контрареволусионариос в Маями!



Очевидно парата в Куба е вече под високо налягане и затова на кубинците вече е разрешено да пътуват, да купуват и препродават имоти. Църквата отново отвори вратите си, (за да има къде да идат ония, които вече не вярват в революцията повече, отколкото във всевишния). Той дори вика на помощ и китайците, понеже те са единствените, които познават гротеската, наречена «комунистически капитализъм».



Не, не мислете че това е завръщане към капитализма! Няма такова нещо! Това са само реформи, корекции, или както казваше ел команданте Че след другия си неуспешен опит за революция в Конго: «Не взехме предвид човешката природа. Няма желание за борба. Водачите са корумпирани. С една дума, тук няма какво да се прави!» Какъв красив евфемизъм – човешката природа! Той просто иска да каже: «извинявайте, че ви избихме»!



Ако сте чували тия думи и от устата на един български комунист, то ще трябва да е по чиста случайност! Те просто си приличат. Раул разбира човешката природа по-добре от брат си и е оставил кубинците да си въртят алъш-вериша с малки бизнесчета, та да не пътъркат, за да може Фидел да си пише мемоарите на спокойствие.



Ако човек види колко нещо е било изговорено, с колко огън и жупел е бил обсипан предреволюционния диктатор Фулхенсио Батиста, ще си помисли, че това е бил някой като Дракула, макар че промишлеността в Куба е била на ниво и кубинските работници са получавали най-високите надници за Латинска Америка.

Ама при Батиста Хавана била станала кубинската Лас Вегас! Айде бе! Ами елате ни вижте!



Корупция ли? Ами да, нещо като Московските и българските казина – Батиста си е имал мафия, но си е бил прост, завалията, защото не е знаел как мафията да си има държава.

И най-големия майтап: диктаторът Батиста е стоял на власт от 1952 до 1959, тоест по-малко от ченгето Гоце Първанов, и пет пъти по-малко от правешкия червей. А диктаторът Фидел е вече на власт 53 (!!!) години – седем пъти повече! Явно ще да е на крилата на народната любов!



А какво мислите става междувременно с Феликс Родригес? Нищо особено - когато става дума за комунисти, той си знае работата: в 1969 отива във Виетнам като пилот на боен хеликоптер. Там има над триста бойни мисии, в които трепе виетнамски гнидички с червени петолъчки – от ония, които викат «ура» с тънки вегетариански гласчета. Свалян е пет пъти и три пъти е награждаван с най-високите награди на САЩ.



Днес той отмаря на сянка до басейна си и когато го попитат какво ще каже за легендата около името на Че Гевара, той казва: «Това е пропагандата на неговия приятел Фидел. Хората никога не бива да забравят колко човешки живота е унищожил тоя терорист без съд.»



Наистина, такива неща хората никога не бива да забравят.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez