*

ЛЯТОТО, В КОЕТО ГЕРБ ИЗГУБИ ЗДРАВИЯ СИ РАЗУМ

|
ЛЯТОТО, В КОЕТО ГЕРБ ИЗГУБИ ЗДРАВИЯ СИ РАЗУМ

Лято е. Но не е като предишното. Вместо да обсъждаме горещините и безумията по пътищата, произтичащи от жегата и от глупостта, която "минава всякакви граници на моменти" (както наскоро заключи премиерът), ние отбелязахме три години власт на ГЕРБ, засипани от типично есенни проблеми. Лятото на 2012-а е лято на кризи, скандали, пожари, протести.

Властта ражда проблем след проблем

Един от тях е повишената цена на тока. От опит знаем, че такива стъпки се предприемат предимно наесен. Установената практика е домашният бюджет да се натоварва, след като слънчевата топлина е повлияла позитивно както на физиологията, така и на психиката на гражданите. За разлика от предишните настоящото правителство явно има друга тактика. Струпва ни каквото се сети на главата и се надява, че слънчевото време ще смекчи удара.

Тази тактическа линия започна със забраната за тютюнопушене на закрито в началото на летния сезон. Можем да кажем, че това беше ловък ход. Пушачите са навън и на практика не усещат рестрикцията. На прага на лятото последва и решението за по-висока цена на електроенергията. Високата сметка за ток обаче не е нещо, което няма да забележиш. Дори и през лятото.

Сигурният посрещач след кратката отпуска се оказаха повишените сметки. Все пак вероятно щяхме да ги преживеем, ако ни бяха оставили малко време за почивка. Но месец юли със светкавична скорост ни поднесе изненади и скандали, чийто изход със сигурност ще повлияе на есента и на бъдещето ни.

Лавина от събития ни заля малко преди парламентарната ваканция

Топ новината "код "жълто" в 17 области" бързо бе изместена от: скандал с подкупи; силно отрицателен евродоклад; спорното и предизвикващо редица съмнения уволнение на съдия Тодорова; атентата на летище Бургас и произтичащите от него въпроси. За капак цените на горивата в България отново се наредиха сред най-високите в Европа, а Комисията за защита на конкуренцията обясни, че в горивната индустрия няма нито картел, нито дори злоупотреба с монопол.

Упорито и по никое време катастрофалните за властта събития се сгъстиха. Забеляза се с невъоръжено око и всички се запитахме: Защо?

Логично е правителството да предвиди събитията, да ги предотврати или поне разпредели във времето до изборите. Това не се случи. А събитията бяха лесно прогнозируеми. Единствено терористичният акт в Бургас можем да определим като по-трудно предвидим. Въпреки че този резултат от съчетанието между най-застрашените туристи и слабо охранявано летище не би трябвало да убегне на страна, уверена в своето право да е част от шенгенското пространство.

Ако в този случай лъсва зле прикрито нехайство, не е ясно защо ГЕРБ позволи на парламентарната си група да се еманципира и да му поднесе корупционен скандал. ГЕРБ можеше да направи необходимото и да дисциплинира (в това го бива) депутатите си за да не му създават главоболия. Особено след като твърди, че желае още един мандат.

Желанието вероятно е искрено, но явно почти никой не вярва в успеха на начинанието. Затова още година преди изборите започна скорострелното гласуване на редица, меко казано, спорни законопроекти. Вероятно управляващите разчитаха, че гражданите и медиите са поне малко разсеяни от наближаващите отпуски. Но всичко беше забелязано. А изненадващо за властта Законът за горите предизвика бурна обществена реакция.

Веднъж събудено, гражданското общество почувства,
че е необходимо да защити още каузи, и не се прибра вкъщи


Последваха протести за Морската градина на Варна, шумно недоволство от продължаващите опити на Емил Димитров да нагоди Закона за горите към своите интереси, както и постоянно изобличаване на опитите на депутати от ГЕРБ да саботират политиката на министър Лиляна Павлова за спиране строежите на първа линия по морето.

Ако гражданското недоволство беше прераснало в поредица от все по-мащабни политически протести, това щеше да е лесно обяснение на поредицата от неудачи за правителството. Но протестите нямат политическо лице. Удобен виновник няма. Отговорността за задаващите се политически сътресения, която управляващата партия отказва да поеме, е всецяло нейна.

С поведението си ГЕРБ сама провокира и създава все нови кризи,
с които не успява да се справи

Пример в това отношение е и трескавата правоохранителна дейност, развивана от властта седмица преди публикуването на доклада на Европейската комисия. Внезапният изблик на несвързани помежду си акции, обвинения, дори заклинания очаквано не подобри картината в доклада. В Брюксел този филм са го гледали. Партньорската оценка потвърди репутацията на страната ни – такава, каквато е. Защото, както пише Маргарет Тачър в свойте мемоари: "В крайна сметка репутацията отразява действителността. И онова, което трябва да се направи, е промяната на тази действителност."

Струпването на толкова кризисни събития в такъв малък отрязък от време разкрива същината на самата власт. "Не може да си тук и да не защитаваш никакви интереси", каза неотдавна Красимир Велчев, шеф на парламентарната група на ГЕРБ. И илюстрира тезата си, допълвайки: "Аз съм казал, че ще защитавам преди всичко интересите на ГЕРБ... Не казвам, че не трябва човек да се съобразява с личните си интереси." (Във в. "България днес" от 28 юли - бел. авт.)

Така и председателят на парламентарната група на управляващите потвърди:

ГЕРБ смята за редно да управлява в полза на свои приятели

Техните интереси трябва да бъдат удовлетворени сега – преди изборите. Това обяснява мятането от въпрос на въпрос и от интерес на интерес. На този фон няма как да не се замислим: дали уволнението на непокорен на властта съдия не е проява на уважение към министър Цветанов; дали забраната за производство и продажба на празни цигари не е в угода на поименно известни депутати от ГЕРБ; дали вдигането на цените на горивата през най-мобилния сезон не се случва, за да гарантира свръхпечалби на петролни монополисти.

Този начин на управление винаги ражда кризи и сътресения. Както знаем от Аристотел, най-крехката форма на управление е олигархията, съчетана с тирания. На езика на съвремието – опитът за едноличното управление на Бойко Борисов в полза на шепа приятели. За да се разклати такъв модел, не е необходимо външно усилие. Той никога не се намира в стабилно състояние. Постоянно сам генерира напрежения, които не може да реши. Отвъд някаква точка всичко започва да се разпада на отделни, макар и трескави пориви, сътресения и кризи.

Хегел обяснява това така: "Когато разумът напусне политическото тяло, то продължава по инерция да извършва некоординирани движения, които пораждат единствено хаос. И все пак в крайна сметка напуснатото от разума тяло загива."

Някъде по пътя, докато мислеше единствено за себе си, ГЕРБ загуби здравия си разум. Вече е без значение дали действията му са ръководени от лични или обществени интереси, от добронамереност или злонамереност. Те са несъстоятелни и ни водят към кризи, скандали и протести.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez