*

ЛЕЙДИ ГАГА В СОЦИОЛОГИЯТА

|
ЛЕЙДИ ГАГА В СОЦИОЛОГИЯТА

Любослава Русева
http://reduta.bg/

Учен решил да проведе експеримент с жаба. Извикал й „скачай” и тя скочила. Ученият записал в бележника си: „Жабите могат да скачат.” После отрязал краката й, извикал „скачай”, но жабата не помръднала. Ученият заключил: „Когато останат без крака, жабите оглушават.”

Последното социологическо проучване на кварталната фризьорка Славка установи, че 56% от клиентите й с къса коса ще гласуват за ГЕРБ. Тези с дълги и прави коси се колебаели между РЗС и „Атака”, но къдравите категорично предпочитали Сидеров пред Яне Янев и коалиционния му партньор Веселин Марешки. Беловласите, както може да се предположи, продължавали да си харесват БСП, а жените, които се боядисвали в червено, симпатизирали на Кунева.

„Изрусените и плешивите са ми най-неясни”, разправя Славка, която през последните 15 години е давала най-точните прогнози за изхода от даден вот. Не знам как го прави – гадае ли по тия коси, бае ли им нещо, но е факт, че е „на 100 процента” в час с изборните резултати.

Таксиджията Вальо от съседния блок въобще не й отстъпва. Даже позна съвсем точно колко души ще гласуват за Росен Плевнелиев на втория тур за президент. „Като се кАчи некой в колата, веднага го сканирам за кого че гласува”, твърди Вальо, а последната извадка от неговия екзит пол гласи: повече от половината пътници с шапки няма да гласуват за ГЕРБ (53%), докато тези с шлифери и шалове са твърдо за БСП (34 на сто).

Ако го попиташ как пресмята процентите, Вальо обяснява: „Тия с шапките са от райони, до които не стига метрото. И да е хубаво времето, фактът, че са взели шапка, означава какво недоверие изпитват към управляващата партия”.

Колкото и абсурдно да ви изглежда, Славка и Вальо потвърждават сентенцията, че онези, които разбират от политика, стават или фризьори, или таксиметрови шофьори. До този момент, ще повторя, те не са сбъркали в прогнозите си, въпреки че „полустандартизираното face to face интервю” не им говори нищо, нито пък извършват подбора на респондентите си по модифицирания метод на Лесли Киш.

Славка и Вальо обаче не са профани. Напротив, те са тотални профани, което е и хубаво, и лошо. Хубавото е, че все още не претендират за публична изява, а лошото е, че и да тръгнат да претендират, вече ги изпревариха:

Т.нар. Институт за модерна политика (ИМП) реши да експериментира в полето на социологията с новаторска „шоукарта”. За да провери електоралните нагласи за определени типажи, анкетьорите му тръгнали да обикалят из българските градове, като показвали снимки на майка, баба, роми, полицай и... Лейди Гага, задавайки въпроса за кого всеки от тях би гласувал на изборите през 2013 г.

В резултат 77,2% от интервюираните отговорили, че бабата ще пусне бюлетина за БСП, от което следвал изводът, че партията е „пенсионерска”. Не по-малко внушителните 68,1% пък били категорични, че полицаят би дал гласа си за управляващите. По-интересното: според 30% Лейди Гага била потенциален гласоподавател на ГЕРБ, докато 3,7 % решили, че тя би си паднала по РЗС, а други 8.6% - по „Атака”.

Ако изследването не претендираше да е национално и представително, заключенията в стил „Когато останат без крака, жабите оглушават” биха звучали що годе приемливо. За разлика от Славка и Вальо обаче, Институтът за модерна политика рекламира данните си на шумно разгласена пресконференция, а всички медии отразиха спорния им експеримент с Лейди Гага като нещо новаторско и много симпатично.

На пръв поглед вкарването на шоу елемент в анкетата наистина звучи „свежо” и дори „яко”. Само че то не просто не дава информация за реалната картина, а целенасочено я изкривява. Този похват, например, е улеснил експертите от ИМП да ударят рамо както на управляващите с намигването, че са по-готини от скучните пенсионери на БСП, така и на формации като РЗС и „Атака”, превръщайки се в единствения до момента наблюдател, който ги „вкарва” в следващия парламент. Засега социологическите агенции дават на РЗС и „Атака” рейтинг, който не би могъл да им стигне, за да прескочат изборната бариера (това се отнася преди всичко за РЗС), но с причудливите си методи Институтът за модерна политика смело ги връща в играта като сериозни политически фактори.

Как се разбира това ли?

При по-внимателно вглеждане в методическата рамка на изследването се вижда, че то съвпада 100% с обявената от държавната агенция НЦИОМ за нейното ноемврийско проучване. Съвпадат време на провеждане, брой интервюирани, брой населени места, метод на подбор, вид на извадката и т.н., което поражда подозрения, че проучването на ИМП е проведено на терен от НЦИОМ, при това едновременно с проучването на НЦИОМ.

В такъв случай разминаването в обявената подкрепа за РЗС и „Атака” е странно. Лансирането на версията, че избирателите все повече харесват партията на Яне Янев заради коалирането му с аптекарския бос Марешки, пък звучи направо като вица с жабата, защото коалицията беше обявена на 4 ноември, а изследването е приключило още на 8-ми. Но ето и най-смешното: от ИМП хем твърдят, че РЗС ще влезе в следващия парламент, хем „собственото” им изследване регистрира едва... 1.9% електорални симпатии към Янев! Дори да се преизчислят само спрямо заявилите, че ще гласуват, процентите стават 2.4.

Подобна „грешка” не може да е случайна, но медиите вече цитираха казаното на пресконференцията и у публиката остана впечатлението, че РЗС има реални шансове да прескочи изборната бариера. Интересно е, че легитимирането на формацията като действащ фактор в политиката се случи в разгара на тура за овации, който предприеха новите коалиционни партньори Янев-Марешки, и предшестваше залпа от предложения, все дело на Янев, за промени в Изборния кодекс.

Тези предложения, както всеки би могъл да се досети, ще бъдат предимно в услуга на управляващите. Последните, от своя страна, не оставиха никакви съмнения колко са благодарни, че промените не излизат от тяхно име, правейки реверанс към вносителя им да се сдобие със свой представител в изборните комисии, въпреки че РЗС няма парламентарна група.

Куриозното е, че понравилите се на мнозинството в правната комисия предложения предвиждат драконовски мерки за контрол тъкмо над социологическите изследвания. Целта е очевидна - последните проучвания показаха срив в доверието към ГЕРБ и почти пълно изравняване на позициите му с тези на БСП, а това е тенденция, която ще се задълбочава и все повече ще пречи на партията с претенции за втори мандат.

В резултат ограничаването на възможностите да се представят електорални нагласи в ущърб на нейния интерес вече е в ход чрез „хрумванията” на Янев: обидените от дадено изследване да имат право на отговор; агенциите, които правят предизборни проучвания, да съобщават кой им е поръчал изследването; а неясно кой да проверява достоверността на публикуваните данни.

И трите звучат притеснително по много причини, но особено съществени са въпросите кой ще преценява дали едно проучване заблуждава, има ли Централната избирателна комисия достатъчно научна експертиза да извършва проверки, колко ще струва това на бюджета, коя агенция изобщо ще рискува да представя реалната картина.

Като че ли най-абсурдна обаче е проверката на достоверността, тъй като тя не може да се осъществи без достъп до т.нар. системен файл. Системният файл разкрива анонимността на респондентите, т.е. това означава имената им да бъдат предоставени на властите, а каквато и да е форма на повторен контакт с тях би дала възможности да се окаже влияние върху политическите им симпатии...

Ако промените целяха да се въведе по-голяма прозрачност (от която безспорно има нужда), беше редно агенциите да се задължат да предоставят паспорт на изследването, който да гарантира поне това, че то е проведено в съответствие с общоприетите правила, както и да публикуват точната формулировка на въпросите и относителния дял на отказалите да отговорят.

Пред столичен вестник социологът Юрий Асланов обясни съвсем ясно, че ЦИК и сега изисква документите на дружествата и институциите, които ще провеждат социологически сондажи, проверява ги дали имат задължения към държавата, дали имат дълга биография и доказан опит в извършването на такива проучвания и им разрешава или не да ги провеждат чрез регистрацията, която прави. Това е напълно достатъчно на социологическия терен да не попадат случайни и самозвани играчи.

В момента обаче се получава обратното - промените подпомагат социологията тип „Лейди Гага” и водят до още по-голяма непрозрачност:

- Законът, ако бъде приет в този вид, ще задължи агенциите да съобщават кой провежда и кой финансира изследването. Проблемът е по-скоро за финансиращите партии. Те не желаят тази информация да се съобщава, защото ще бъде използвана от конкурентите им за пиар и омаловажаване на получените резултати. Страничният вреден ефект пък е в това, че ако една агенция има продължителен договор с партия и тази информация стане общоизвестна, ще нарастнат отказите от участие на хора, които симпатизират на политическите конкуренти на въпросната партия. Така агенциите, работещи за ГЕРБ, биха свръхпредставяли влиянието на ГЕРБ, агенциите, работещи за БСП – на БСП и т.н. Поради тези причини партиите няма да се съгласяват да се съобщава, когато финансират изследвания, ще плащат на черно, а агенциите ще лъжат, че правят изследванията със собствени средства.

- Партиите, които са обидени от публикувани в медиите социологически изследвания, ще имат право на отговор в размер на една трета от обема на оскърбилата ги анкета. Партиите обаче се обиждат, когато резултатите от изследването са неблагоприятни за тях и обвиняват агенциите в тенденциозност и манипулации. Те няма и в какво друго да ги обвинят, защото няма как да проверят дали изследването е коректно проведено или не. Това могат да направят само висококвалифицирани специалисти, и то ако разполагат с възможност да проверят системния файл с данните от изследването. Оттук следва, че обидените партии няма да правят друго, освен да ругаят и допълнително да манипулират, като на всичкото отгоре ще получават безплатно (!) медийно пространство, за да си правят пиар. Представете си също какво би се получило, ако едно изследване бъде публикувано на 2 вестникарски страници, както обикновено се прави, и изведнъж цъфнат 25 партии, като всяка поиска право на отговор на две трети вестникарска страница!

- На медиите се забранява да публикуват проучвания, „получени или представени по въвеждащ в заблуждение начин”. ОК, само че не е ясно кой ще изпълни забраната. Законодателят изобщо не казва какво значи „представени по въвеждащ в заблуждение начин”, нито пък какво ще се случи на този, който наруши забраната. Данните от социологически изследвания са вероятностни, обременени със случайна грешка на извадката и правят статична снимка на един процес. В 1 от 20 случая грешат по теория. „Въвеждането в заблуждение” може да се тълкува толкова широко, че или да послужи за лов на вещици, или да доведе до пълен произвол...

Дали не се цели именно това, би означавало да навлезем в дебрите на конспиративните теории. Сигурно е обаче, че вместо да се въведе ред, така че Славка и Вальо да не могат да организират кръжок по социологическа самодейност, експериментите на дилетантите ще се множат за сметка на отстъпа на сериозните агенции от минирания със забрани терен. Защото кой, с извинение, би рискувал да прави задълбочени проучвания на реалните нагласи, та сетне да си има разправии?

И още нещо е сигурно: по този начин управляващите показват, че възнамеряват не да обърнат тенденцията на нарастващо недоверие, а по-скоро да я замаскират. И не да отговорят на критиките с действия, а да ги заглушат. Те най-вероятно си представят, че като не четат или слушат за нарастващото разочарование спрямо ГЕРБ, хората автоматично ще престанат да се разочароват от ГЕРБ.

Какъв ще е резултатът от подобна стратегия, предстои да видим, но Лейди Гага вече се изказа по въпроса твърде директно:

Ра-ра-ах-ах-ах-ах!

Рама-рама-мама!

Га-га-оохла-ла!


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez