*

КРАЯТ НА ТЪРПЕНИЕТО

|
КРАЯТ НА ТЪРПЕНИЕТО

Здравната система не се променя, а лекари и пациенти вече не си вярват

Люба Йорданова
Десислава Николова
Капитал

През лятото на 2008 г. 28-годишният Жельо Ярмов е на почивка с приятели във Варна. Една вечер му става лошо и го откарват във Военноморска болница в града. След външен преглед и промивка на стомаха с активен въглен е пратен за домашно лечение. Няколко часа по-късно Жельо се влошава. Приятелите му този път го водят в многопрофилна болница "Св. Анна", известна като варненския "Пирогов". Медицинските изследвания показват, че пациентът е диабетик с изключително висока кръвна захар. Инсулинът в отделението на болницата обаче е с изтекъл срок на годност. Жельо е транспортиран в трета болница, където малко по-късно умира.

Вече три години родителите на младежа водят битка със съдебната система и търсят справедливост за смъртта на сина си. Последната им надежда са медиите. Така както на много други пострадали пациенти или техни близки, които отчаяно се опитват да си отговорят на въпроса "защо стана така?".

Прост отговор на този въпрос няма. Със сигурност част от трагичните случаи са резултат на немарливост, корумпираност и безхаберия. Други лекарски грешки са резултат от системни проблеми на българското здравеопазване. Вечната (поне 11 години) реформа, недофинансирането на здравната система, липсата на контрол върху работата на лекарите и болниците, сбърканият процес на заплащане за здравни услуги, непрозрачни институции, дупките в обучението и демотивацията на младите специалисти. Факт е обаче, че грешките не са повече от преди.

Проблемът е, че не знаем кои грешки на кой фактор се дължат. И че досега няма нито един реално наказан медик. Това прави обществото истерично. И с право.

Истерията, която се роди от безхаберието на държавата, обаче е контрапродуктивна. Заглавия от типа "Лекари-убийци" не само че се отразяват изключително негативно върху лекарите и тяхната работа, вредят и на пациента, който в паниката си може да вземе грешни решения. Ако проблемите бъдат разгледани трезво, те могат да покажат къде се къса системата на здравеопазването в България и кои са възможните решения.

Има ли бум на лекарските грешки

По-скоро не. В България няма регистър на лекарските грешки, липсва и точна статистика за броя такива случаи. Данните за смъртността в клиниките обаче показват, че през 2011 г. тя не е по-висока от предишни години. Това е само косвен показател, тъй като няма как да се прецени доколко смъртността е резултат на неизбежен изход или на грешки. Но той е единственият, с които разполага обществото.

Убедеността, че през тази година лекарските грешки са повече от преди, се дължи на друго. Нелепите случаи на загуба на бебета, деца, млади и по-възрастни вече са широко известни, защото в отчаянието си и битката за справедливост близките не викат полицията, лекарския съюз, здравното министерство или прокуратурата, а медиите.

Организациите, които защитават правата на пациентите, също се разрастват и стават по-активни. Просто прагът на търпимост е паднал от липсата на реакция и наказание.

Защо грешат лекарите

Всъщност няма критерии за качество на работата на лекаря и болниците. Затова, дори и да има съмнение за лекарска грешка, тя трудно може да бъде доказана. Лекарска грешка се доказва в наказателно производство, а като вещи лица се призовават колеги на доктора от същата специалност. Те имат право да откажат да свидетелстват или често пъти да напишат, че манипулациите са извършени по правилата, но без да дават реално мнение.

В същото време контролните институции в сектора нямат достатъчно правомощия. Здравната каса проверява по документи дали е извършена медицинска дейност, но не разговаря с пациентите. По същия начин действа и медицинската ДАНС – Изпълнителната агенция "Медицински одит". И двете институции имат право да налагат глоби – в първия здравната каса не плаща за лечението на конкретния пациент, във втория случай заради медицински или административни пропуски, които са довели до увреждане или смърт на пациентите, болницата и лекарите понасят глоби от 500 до 1500 лв.

"Да, грешки стават, но в България липсва система за тяхното анализиране и докладване", отбелязва проф. Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество. Гудев допълва, че преди години е имало клинико-патологични срещи, на които са се коментирали различни сложни и тежки случаи, сега вече и това не се прави.

Той дава пример с изследване на Американската медицинска асоциация, според което всеки ден в болницата се дават 200 нареждания, от които 198 са верни, а 2 – грешни. Ако в авиацията има същата степен на сигурност, всеки ден би имало една голяма катастрофа, а в банките – 32 хил. грешно алокирани чека.

Д-р Цветан Райчинов, председател на управителния съвет на Български лекарски съюз, обяснява, че медицинските инциденти от последните седмици са комплекс от причини. От една страна, според него проблем на системата са здравнонеосигурени хора, които получават лечение само в най-наложителни случаи (като например само в деня на раждането). Другият голям фактор за д-р Райчинов е управлението на системата. "С всичко друго се занимаваме, но не и с това да се въведе ред", смята Райчинов.

Според проф. Гудев лекарската грешка е съчетание от много фактори – преумора, недостатъчно оценяване на ситуацията, множество тежки пациенти, недостатъчна образна и лабораторна диагностика, често на липса на научен подход към спешните състояния и на недостатъчен човешки ресурс. Грешката е верига от събития, в която последната част прелива чашата.

"Основна част от нея, към която са чувствителни всички, обаче е дехуманизацията на медицината", коментира професорът и дава пример с това, че в медицинските университети все по-рядко студентите имат чувство на мисия, дълг и отговорност. "Това не се учи от учебник, то се предава от учител на ученик", допълва Гудев. Пациентите например често се оплакват от това, че лекарите не им обясняват подробно какво е състоянието им и какви са перспективите.

Една от причините за това са купищата административни задачи, които лекарите са длъжни да изпълнят. За да получат пари от здравната каса за лечението на даден пациент, медиците трябва да попълнят множество бланки, които да удостоверят, че е свършено всичко необходимо по съответната клинична пътека (начин на плащане за медицинска помощ в болниците).

На хартия пациентът е лекуван, дори може да са му направени повече изследвания и прегледи от необходимото. На практика обаче той страда от липса на внимание. "Лекарите не намират време да информират пациентите – документите за информирано съгласие за предстоящите дейности се превръща във формалност, която пациентите подписват", допълва доц. Златица Петрова, директор на изпълнителна агенция "Медицински одит".

Естествено има и процент немарливост, за която лекарите не обичат да говорят - качествените медици не искат да принизяват професията си, а гнилите ябълки в съсловието естествено се спотайват. Проблемът е, че тази медицинска омерта вреди на всички.

Не всичко е въпрос на пари, но все пак...

САЩ отделят най-голяма сума на глава от населението за здравеопазване (7000 долара). Въпреки това Съединените щати са на 28-о място по продължителност на живота сред страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В България всяка година за здравеопазване се харчат над три млрд. лв. - това са средства от здравни вноски и данъци, които се преразпределят за осигуровки за здраве. С това България се нарежда на едно от последните места в Европа по процент от БВП, отделен за здравеопазване.

Оттам идва и проблемът с допълнителните плащания за избор на лекуващ екип или лекар, различни доплащания в съответната болница. И тъй като и това не достатъчно, често сте стига и да необходимостта от частни прегледи и изследвания, подкупи за медицинския персонал (за да "обърне внимание"), доплащания за лекарства, консумативи, храна. Според проучване на "Отворено общество" тези средства са толкова, колкото и легалните пари за здраве.

Тази година здравното министерство реши частично един от стряскащите въпроси – въведе таван за таксите за избор на екип и лекуващ лекар, който не надвишава хиляда лева. В момента управляващите разсъждават дали да не премахнат изобщо таксата, или пък да я прехвърлят към частен фонд, като предложенията им в повечето случаи са далеч от реалността. Просто свикналите с подкупи ще продължат да ги взимат под една или друга форма.

Още от годините на прехода лекарите са с едни от най-ниските заплати - на фона на шест години следване, още толкова специализация, напрегната работа и огромна отговорност. Стигна се дотам едни от първите частни таксита да са шофирани от лекари. Реформа в сектора така и не се случваше – лекарите продължаваха да получават ниски заплати, да работят с нещо като статут на държавни служители (повечето от над 400-те болници са държавни и общински) и повечето от тях се научиха да припечелват допълнително. Например като отворят своя частна практика.

Регламент кой и как може да отвори частен кабинет в болницата или извън нея обаче няма. Оказва се, че пациентът трябва да мине през частния кабинет, за да получи по-качествена грижа, а понякога кабинетът е път, който пълни клиниката с пациенти.

Генералната промяна в заплащането на лекарите все още не се е случила. Д-р Райчинов цитира статистика, според която средната лекарска заплата в БГ е 262 евро. "Според същите данни долният праг на лекарското възнаграждение в ЕС е 1500 евро (вероятно в старите страни на ЕС, бел. ред.)."

Реално в България високи заплати получават предимно хирургичните специалности, тъй като основният източник на финансиране – здравната каса, плаща най-много за операции. Най-дефицитни специалности през последните години са анестезиология, съдебна медицина и патология.

"Началната ни заплата е 700 лв., върху нея се начисляват стажът и пари по клинични пътеки", отбелязва кратко д-р Веселина Киселкова, анестезиолог в "Пирогов". Единственото, към което това възнаграждение може да те мотивира, е да се запишеш на курс по език и да потърсиш начин за работа в чужбина, което повечето лекари правят.

По-важният проблем е липсата на взаимообвръзка между здравните осигуровки и получавания продукт. В пенсионната система на теория може да се изчисли каква пенсия трябва да получава осигуряващото се лице при определено ниво на вноски. В здравеопазването това не може да се направи дори и на теория.

Проблемът с това кое колко струва в болниците си остава неясен въпреки огромните пари, които поколения ще плащат за информационната система на здравната каса. Единственият продукт, който има реална цена в здравния сектор, са лекарствата, които пък са регулирана стока. За всичко останало пациентът просто плаща по принуда на един здравен фонд – здравната каса. От своя страна тя не дава точна информация за какво се харчат парите му, за какво не стигат и как би могъл да получи качествена помощ.

Без такава информация обаче не може да се регулира здравната система - къде да се дадат повече пари, къде да се намалят, кои лекари да бъдат поощрени, а на кои да бъдат ограничени плащанията. Получава се една черна здравна кутия - някой печели от нея, но не пациентите или мнозинството медици.

Ефектът - обезнадеждени пациенти и демотивирани лекари

Тези три основни проблема на здравеопазването - липсата на контрол, слабото финансиране и лошото изразходване на средствата, в крайна сметка се отразяват на основните участници в здравния процес - лекарите и техните пациенти. Първите се чувстват демотивирани от средата, в която работят, а обществото им лепва грешни етикети. У пациентите пък се създава усещане за беззащитност и едновременно с това на безнаказаност от страна на лекарите.

Доверието помежду им се разрушава напълно, а без него трудно се постигат каквито и да било лечебни резултати. Държавата се намесва единствено с козметични мерки, които не решават генерално проблемите, или пък дава абсурдни предложения (като това на премиера Бойко Борисов към лекарите да направят курбан, за да не губим повече родилки и да се съберат да си говорят).

Институциите обаче си говорят вече 11 години за здравна реформа и досега нищо не се е променило. Обществото продължава да дава милиарди, в болниците продължават да стават грешки. Всяко по-смело решение за реформа среща политически отпор и обикновено коства постовете на здравните началници. Или накратко – здравната система е толкова болна, че ще продължи да генерира грешки, недоволство и проблеми, освен ако няма реформи, ясни правила и точно разпределение на парите.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца