*

КОГАТО НЯМА НЕМИСЛИМИ НЕЩА

|
КОГАТО НЯМА НЕМИСЛИМИ НЕЩА

ЕС има броени дни да се опита да спаси еврото. Или ще му се наложи да открие дали има живот след него

Светломира Гюрова
Капитал

Краят на света едва ли ще дойде през 2012 г. Но краят на еврото може и да наближава. Така вече мислят не само циничните евроскептици с черно чувство за хумор, а сериозни мениджъри от най-големите световни компании.

Признават го дори в Брюксел, където от началото на дълговата драма се бяха специализирали в дружно самозалъгване и отричане на реалността. Сега обаче еврокомисарят по валутните въпроси Оли Рен беше мрачен и лаконичен: "Навлизаме в критичен период от 10 дни, в който да завършим кризисния отговор на ЕС." Така Европа има съвсем малко време да се опита да спаси единната валута. Или ще й се наложи да открие дали има живот след еврото.

Еврокалипсис сега

Всички се надяваха, че този момент няма да дойде. Но той вече е тук. Европа е в точката, в която няма немислими неща. Справка - треската в директорските бордове на банки и фирми, които са в еврозоната или търгуват с нея. Те вече мислят какво да правят, ако най-кошмарният сценарий - разпад на еврото - се сбъдне.

Все още има надежда, че както винаги досега, когато стигне до ръба на пропастта, ЕС ще направи чудо и ще се спаси. Просто защото е трудно човек да повярва, че Ангела Меркел, Никола Саркози и компания няма да направят всичко възможно да запазят еврото.

Алтернативата е прахосване на огромния политически капитал, вложен във валутния съюз, и епичен икономически армагедон, който ще се развихри след разпада му. В този дух беше и най-вдъхновяващото и смислено изказване тези дни, което дойде от Полша (която дори не е в еврозоната).

"Вероятно съм първият полски външен министър в историята, който ще каже това, но ето го: страхувам се от германската сила по-малко, отколкото започвам да се страхувам от германското бездействие", заяви Радослав Сикорски в реч пред Бранденбургската врата. И предупреди, че ако Берлин не направи всичко възможно да запази еврото живо, ни очаква "криза с апокалиптични мащаби".

Има ли живот след еврото

Шансовете 13-ата година от съществуването му да се окаже фатална за еврото никога не са били по-големи. Съвсем доскоро никой уважаван икономист не се занимаваше с въпроса какво ще стане, ако валутният съюз се срине. Сега управителят на Bank of England Мървин Кинг признава, че в Лондон се готвят за всякакви варианти, включително крах на еврозоната. А немски икономисти съвсем свободно чертаят схеми не само за изгонване на Гърция, но и за излизане на Германия.

Президентът на влиятелния IFO Institute Ханс-Вернер Зин отдавна повтаря, че за всички - включително за самата Гърция - ще бъде по-добре тя да се върне към драхмата. Пред сп. Spiegel икономистът Ханс-Йоахим Вот твърди, че Германия трябва да се оттегли, защото "не трябва всяка глупава икономическа идея да се защитава до горчивия й край."

Той прави конкретни разчети защо за Берлин ще е по-изгодно да си тръгне, отколкото да плаща до безкрай, и твърди, че наближаващите коледни празници са перфектният момент за "Деня Х", в който Меркел да каже Auf Wiedersehen.

Че при основаването на еврото не бе направено достатъчно за неговата стабилност, вече разбраха всички. Но продължава да има хора, които си мислят, че Европа и особено Германия може да е по-добре без него. За тях би било полезно да прочетат анализа на Себастиан Малъби от Council on Foreign Relations във в. Financial Times, в който той обяснява защо федералната република е страната, която е спечелила най-много от еврото и трябва да е готова да плати още доста, за да го спаси.

Еврозоната и сега е трансферен съюз, но това не означава само немци, плащащи заплатите и пенсиите на пиещи узо години гърци. Това е двупосочна улица и докато Берлин пише чекове за спасителни програми и европейски фондове, той извлича ползи по търговски и монетарни канали.

Малаби например изчислява, че ако на Германия не й бяха спестени валутните вариации, износът й в бурния период между август 2009 г. и май 2011 г. нямаше да скочи с 18%, а с не повече от 10%, защото марката щеше да поскъпне подобно на считания за инвестиционен оазис швейцарски франк. "Ако Германия успее да приеме тази истина, тя все още може да спаси еврото и да не позволи да бъдат унищожени усилията на цяло поколение за изграждане на интегрирана Европа", посочва Малъби.

"Трудно е да се мисли немислимото, но краят на еврото ще е огромна, огромна, огромна криза. Тя ще порази не само Европа, но и глобалната финансова система. Много хора си спомнят за фалита на Lehman Brothers. Той ще изглежда като дреболия на фона на това, което ще се случи, ако еврозоната се разпадне", казва пред "Капитал" д-р Гунтрам Волф, зам.-директор на брюкселския аналитичен център Bruegel. И описва какви ще са вероятните ефекти - невъобразим безпорядък във финансовата система, верижни фалити на банки в еврозоната и периферията й (включително България), пресъхване на капиталовите потоци, замиране на инвестициите и потреблението, двуцифрен срив на БВП, безработица и накратко - колосален икономически шок за всички граждани.

В същата посока са и очакванията на ОИСР, която през седмицата предупреди, че колапсът на еврото ще зарази глобалната икономика. Резултатът ще бъде дълбока депресия в развитите страни (особено САЩ и Япония), която ще повлече и развиващите се държави. Нищо чудно, че американският президент Барак Обама гледа с повече тревога към Европа, отколкото към лагера на републиканските му противници преди изборите догодина.

"Никой не знае какво ще стане след смъртта на еврото. Няма сценарий за това. Има един милион правни и икономически последици, които още не могат да се предвидят", коментира пред "Капитал" Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Дали например всички страни ще се върнат към националните си валути или само някои? Дали ще има обезценяване и с колко точно? Какво ще се случи с договорите, сключени в евро? А с изтеглените кредити? Как ще се "разнищят" преплетените финансови активи и потоци, за да се установи кой какво точно притежава? Как ще бъде въведен отново контрол върху трансфера на капитали, така че да се попречи на всички гърци и италианци примерно (ако страните им бъдат изгонени от валутния клуб), да си направят германски банкови сметки в евро?

Единственото сигурно е, че хаосът ще е с библейски пропорции. "Виждате колко е сложно и затова мисля, че ще бъде направено всичко необходимо, за да се запази еврото", смята Геро.

Спасението (не)възможно?

Проблемът е, че това, което е необходимо икономически, е трудно политически. Но е много вероятно този път, опрени с гръб до стената, лидерите на ЕС най-после да успеят да излязат с нещо като всеобхватно решение, което да премахне заплахите за оцеляването на еврото.

"Вече има сигнали, че на тази среща ще бъде приета поне френско-германска декларация, която ще призовава за промяна на договорите на ЕС и ще иска от останалите страни да ги последват. Повечето вероятно ще направят именно това, може би без Великобритания, защото имат интерес да останат в европейското ядро", смята Улрике Геро.

Контурите на големия план, който се очаква да бъде договорен на 8 и 9 декември в Брюксел, вече започват да се очертават. Германия иска промени в европейските договори и строг фискален съюз, в който националните бюджети се надзирават от останалите в еврозоната и всеки опит за разточителство и отклоняване от правилата се наказва автоматично. Точно тук остава основното разминаване със Франция, която продължава да се плаши от перспективата за категорични и неподлежащи на преговори санкции.

Берлин от своя страна все още се противопоставя стриктната дисциплина да бъде съчетана с някаква форма на солидарност - общи еврооблигации, по-решителна намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) или доливане на пари в спасителния инструмент на ЕС, Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

За момента неясната идея е той да бъде подсилен със средства от Международния валутен фонд. Но няма никакви детайли при какви условия да стане това и дали самият МВФ има достатъчно финанси и желание да участва.

Въпросът е, че промените в договорите не стават от днес за утре. И не решават краткосрочния проблем - инвеститорската стачка срещу европейските банки и държавни облигации. Тя може да бъде прекратена само ако ЕЦБ получи свобода да се намесва неограничено и да застане с цялата си финансова мощ зад всяка застрашена държава от евроклуба.

Интервенцията от тази седмица на базираната във Франкфурт институция говори, че точно това е посоката, в която се върви, макар че вероятно няма да бъде заявено публично. Цената за омекването на германската съпротива по въпроса за ЕЦБ ще бъдат допълнителни планове за фискални ограничения в уязвимите държави и най-вече в Италия. Там се очаква на 5 декември премиерът Марио Монти да обяви програмата си за реформи и ако тя се приеме добре, пътят за активизиране на ЕЦБ ще бъде открит.

Каквато и сделка да бъде постигната в следващите дни, тя няма да е нито пълна, нито идеална. И няма да гарантира, че нещо няма да се обърка - Италия да не успее с реформите, Гърция пак да залитне към хаос или промените в договорите да дерайлират. Но поне ще покаже, че Меркел, Саркози и сие си дават сметка, че ако пак се провалят, играта свършва.

По темата работиха и Илин Станев и Марина Станева


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца