*

КАТРИН ТАСЕВА ПРЕД EFIRBET: ЩАСТЛИВА СЪМ, ЧЕ ИГРАХ ПРЕД ПЪЛНИ ЗАЛИ И РАДВАХ ПУБЛИКАТА НИ

|
КАТРИН ТАСЕВА ПРЕД EFIRBET: ЩАСТЛИВА СЪМ, ЧЕ ИГРАХ ПРЕД ПЪЛНИ ЗАЛИ И РАДВАХ ПУБЛИКАТА НИ

Катрин Тасева е една от грациите, която направи горди и щастливи българските почитатели на спорта с прекрасната си игра и международните успехи. В художествената гимнастика тя спечели много отличия от най-големите първенства. Катрин има сребърен медал от Световно, сребърен и два бронзови от Европейско, сребърен и бронзов от Европейски игри, златен, 11 сребърни и 8 бронзови от Световни купи и два златни и по 5 сребърни и бронзови отличия от Гран При. След Олимпиадата през август Тасева преустанови своята славна кариера.

Как се справя без гимнастиката, кои мигове от килима винаги ще помни и коя е следващата й мечта? На тези и други въпроси Катрин Тасева отговаря в интервю за efirbetcom.

-       Катрин, изминаха два месеца, откакто казахте „край“. Липсва ли Ви тръпката от състезанията?

-        

-       Нищо не ми липсва, бях се пренаситила, постигнах достатъчно и преживях достатъчно емоции. Аз знаех, че рано или късно ще спра и ще отворя нова страница в живота си, така че бях подготвена.

-        

-       Какво почувствахте, когато приключихте със спорта?

 

-       Това не стана от един път. Бях взела това решение и знаех, че в Япония ще играя за последно. Когато приключи последното ми съчетание с лентата, усетих едно спокойствие и удовлетворение от добре свършената работа през годините.

-        

-       Смятате ли, че бе по силите Ви да постигнете по-предно класиране на Игрите в Токио и ако е така, защо не успяхте?

-        

-       Бях подготвена и уверена, но последното ми съчетание не бе най-хубавото, защото направих грешки. Може би, не бяха правилни реакциите ми, щом не изиграх по-добре съчетанието си. Но вероятно така е трябвало да стане, а и някои малки грешки в другите съчетания също понижиха  оценките ми.

-        

-       Кое е най-голямото признание за Вас в гимнастиката?

-        

-       Това е усещането, което изпитах, когато състезанията бяха в България – Световното през 2018 година в София и Европейското във Варна това лято. Почувствах най-силната, най-приятната и най-хубава емоция – да играя вкъщи пред родна публика. Не мога и сега да опиша колко бях щастлива, когато чувах как публиката в препълнените зали вика моето име и става на крака за мен.

-        

-       Най-голямото Ви разочарование на килима?

-        

-       Когато съм се справяла, а съм оставала недооценена и не съм получавала от съдиите оценките, които съм заслужавала с играта си. Това ме е огорчавало страшно много, но трябваше да се примирявам и да продължавам напред.

-        

-       Къде пазите отличията и купите?

-        

-       Някои са при майка им, а тези от сериозните първенства и турнири са изложени на видно място в дома ми.

-        

-       Коя беше детската Ви спортна мечта и сбъднахте ли я?

-        

-       Като малка исках да участвам на Олимпиада, да бъда добър спортист и да бъда на върха. Доволна съм, че го постигнах през тези 20 години.

-  Разкажете, как станахте гимнастичка?

-  Бях на 4 години, когато дойдоха в детската градина треньори и попитаха има ли някой желание да се запише на художествена гимнастика. Казах на моите родители, те ме заведоха в залата, хареса ми и останах там завинаги. Аз не съм тренирала друг спорт.

-        

-       Какво е за Вас гимнастиката?

-        

-       Любов. Всичко е любов.

-        

-       На кои хора сте благодарна за постигнатото?

-        

-       Доста треньори и учители имах. Помня ги всичките и оценявам това, което са направили за мен. Благодарна съм и на себе, че се съхраних, запазих се и издържах до края.

-        

-       Хапвате ли си сега от всичко?

-        

-       Разбира се. Хапвам си, каквото и когато пожелая, но фигурата ми е същата, тъй като съм доста активна. Ходя на фитнес, на бокс, тенис и пилатес.

-        

-       Това за бокса съм го чувал отдавна. Да не би да искате да му се посветите сериозно?

-        

-       Не, защото искам да запазя чертите на лицето си.

-        

-       Промени ли Ви славата?

-        

-       Промени ме към добро, тъй като се развих като човек и като характер, когато комуникирах с повече хора. Така че ме промени само в добра посока. Човек не трябва да се взема насериозно, защото всички сме временно тук.

-        

-       С какво искате да се занимавате занапред? 

-        

-       Все още повече мисля, но задължително ще стана треньор. Като начало планирам да подготвям девойки и мисля, че ще ми дадат шанс в националния отбор.

-        

-       Какво обичате да правите в свободното си време?

-        

-       Освен да го посветя на активен спорт, за което вече споменах, обичам да се разхождам, да почета някоя хубава книжка, да бъда с приятелки и да обърна внимание на близките си. Ограничила съм до минимум излизанията по заведения, тъй като предпочитам да се пазя в пандемията.

-        

-       Кое Ви прави щастлива?

-        

-       Уважението и подкрепата, които получавам от много хора, както и обичта им. Радвам се, че близките са до мен, и са живи и здрави в тези болни времена за живот. Като цяло малките неща ме правят щастлива.

-        

-       Кога плакахте за последно от радост?

-        

-       На Европейското във Варна през юни. Бях доволна от играта си и тези емоции избиха, въпреки че не се качих на почетната стълбичка. Очите ми се насълзиха и заради Боряна Калейн, която взе медал.

-        

-       Какви хора допускате до себе си?

-        

-       Много малко хора са толкова близко до мен, тъй като трудно се доверявам.

-        

-       Какво искате да постигнете в живота?

-        

-       Бих искала да създам семейство и да имам деца.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez