*

КАРЛСОН, КОГОТО ИЗГОНИХА ОТ ПОРИВА

|
КАРЛСОН, КОГОТО ИЗГОНИХА ОТ ПОРИВА

Тринадесет месеца. Средно толкова е времето, необходимо на един мобилен оператор с цялата му немалка юридическа машина, за да въведе законно в експлоатация една своя базова станция в градски условия. "Настаняването" на GSM антените по покривите на сградите не става лесно и сега. След последната редакция на Закона за устройство на територията (ЗУТ) обаче режимът за строителната категория, в която попадат станциите, става сложен до степен невъзможност, заявиха и трите компании от сектора. Опитът им да прокарат през парламента по-облекчен ред за монтиране на съобщителна техника в градовете засега се проваля, като резултатът е още по-голямо затягане на законовия обръч. А без станции по покривите мобилна връзка няма - за разлика от Карлсон GSM клетките, често произведени от сънародниците му от Ericsson, нямат перка, с която да летят.

Каква я мислеха...

За да опростят и ускорят процедурата за узаконяване на базовите си станции в градовете, и трите мобилни оператора още в края на април направиха съвместно предложение за корекция в ЗУТ с писмо до строителния министър Лиляна Павлова и председателя на Комисията по регионална политика и местно управление в парламента Любен Татарски. С две думи, смисълът на поисканата промяна е да се направи разграничение между типовете базова телекомуникационна инфраструктура. Кулите и стълбовете, на които има GSM оборудване и са трайно прикрепени към земята с бетонни конструкции, остават в по-тежката от административна гледна точка трета категория строежи (в нея попадат също общински пътища, трамвайни линии, кабинкови лифтове, яхтени пристанища и др.). А станциите, застопорени с метални нитове върху покриви на сгради, както и другото оборудване, разположено в блокове и кооперации (метални кутии, допълнителни клетки и т.н.), да бъдат "преместени" в по-леката шеста категория и да се третират като преместваеми обекти. В първия случай говорим предимно за кули извън населените места, а във втория - за клетки в урбанизираните територии.

В момента и двата типа съоръжения са в трета категория и за тях е необходимо строително разрешение (като например за жилищна или офис сграда), а контролът се осъществява от Дирекция национален строителен контрол (ДНСК). Според проектанти на подобен тип съоръжения логиката на по-тежкия режим е да се гарантира безпроблемното им функциониране по време на целия експлоатационен период. А това още при монтирането им е свързано с редица обследвания, включително на самите сгради (например носимоспособност, земна основа, сеизмична устойчивост) плюс спазване на редица изисквания като пожарна безопасност и др. Въпреки това специалистите смятат, че всичко това не трябва да води до нежелателно усложняване на процедурите при изграждане на базови станции, а по-скоро трябва да се върви към опростяването им.

Идеята на "Мобилтел", БТК и "Глобул" беше с включването на градската техника към строежите от шеста категория поставянето на този тип съоръжения да бъде контролирано от общините. При последните промени в Закона за устройство на територията подобна опция се предвиждаше и за редица други по-малки строителни обекти, които в момента подлежат на двоен контрол - едновременно от общините и от ДНСК.

За целта под писмото с предложенията, подготвено първоначално от "Мобилтел", парафи са сложили освен неговият главен изпълнителен директор Андреас Майерхофер и мениджърите на БТК Бернар Москени и на "Глобул" Харис Коцибос.

"Облекченото изграждане на мрежи е стимулирано от нормативните изисквания за страните от Европейския съюз с директива на Европейския парламент от ноември 2009 г.", пишат юристите на трите оператора. В документа те подчертават, че промяната им е нужна не само за да могат да модернизират мрежите си, но и за да ги доизградят по новия стандарт LTE за четвърто поколение мобилни комуникации, на което се разчита за по-бързо навлизане на мобилния широко-лентов достъп до интернет. И каква стана...

Вносител на конкретните предложения за корекция в текстовете на ЗУТ (в рамките на течащия в момента цялостен ремонт на закона) е депутатът от ГЕРБ Александър Ненков, който е зам.-председател на комисията за местно самоуправление в Народното събрание. Сред аргументите, изтъкнати от него при разглеждането на промените, има и друг: по сегашния ред базовите станции на операторите върху сгради са законово непреместваеми. След като вече веднъж са получили строително разрешение, те имат статут на недвижим имот. И ако собствениците на самата сграда, където има клетка, се сменят и пожелаят да я премахнат, шанс за това няма.

Против предложенията на мобилните оператори по време на заседанието се обяви зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков, но без да посочи мотиви. По-късно от регионалното министерство заявиха, че с предложените от Александър Ненков текстове се утежнява, а не се облекчава редът за проектиране и изграждане на базови станции на мобилните оператори.

В резултат по предложение на председателя на комисията Любен Татарски, подкрепено от зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова, корекциите бяха отложени. Аргументът бе, че материята е сложна, може би изисква промени и в други закони и е най-добре да се обсъди отделно, с нов специален кръг промени в ЗУТ по-нататък. Накрая Александър Ненков оттегли текстовете.

В резултат мрежите на мобилните оператори остават изцяло в по-тежката за узаконяване категория. За нея пък в новия вариант на закона се предвижда за всеки обект от този тип да бъде изготвян подробен устройствен план - тоест процедурата се усложнява още повече.

"Тази промяна напълно ще блокира процеса по изграждане и развитие на електронните съобщителни мрежи в градовете, където не съществуват алтернативни възможности за разполагане на базови станции", твърдят от БТК. "Това на практика блокира изграждането на мрежи в градовете. Създава се невъзможност базовите станции в градовете да бъдат снабдявани с необходимите разрешителни за инсталиране и ползване, съответно да бъдат осигурявани услуги за потребителите", казват от "Мобилтел". Най-спокойно за момента реагират от "Глобул". "Ще се съобразим с решението на парламента ще и спазваме закона във вида, в който бъде приет. Смятам, че през последната година до голяма степен процедурите са по-изчистени", коментираха оттам. За момента не е ясно дали и този оператор ще се присъедини към новото искане към парламента, което вече е подготвено от "Мобилтел" и БТК. В него компаниите призовават пленарната зала да приеме предложенията им, макар и те да не са влезли в редакцията на закона, подадена след второто четене в ресорната комисия.

"Не съм против промените в ЗУТ, облекчаващи въвеждането в експлоатация на базовите станции", твърди самият Любен Татарски. По думите му обаче материята наистина е сложна и иска повече обсъждане и прецизиране на текстовете. Депутатът Александър Ненков също продължава да стои зад предложените от самия него поправки. "Смятам, че до два месеца ще успеем да решим проблема", твърди той.

Като основен противник на корекциите се очертават строителното министерство и ДНСК. Пред "Капитал" от министерството заявиха, че приемо-предавателни станции на мобилните оператори следва да се третират като строежи, тъй като за работата им е необходимо присъединяване към електроразпределителната мрежа, което в много случаи става чрез изграждане на трансформатори, разпределителни уредби и др., които влизат именно в обектите от трета строителна категория. Освен това базовите станции генерират електромагнитно поле, което при високи стойности крие здравен риск. По тази причина е предвиден контрол при проектирането и при въвеждането им в експлоатация чрез измерване на електромагнитните полета. Така че прилагането на по-облекчен режим би ограничило възможността за контрол върху изпълнението и безопасната експлоатация на тези съоръжения, посочиха от министерството.   Още по-незаконни

По последни данни от края на май практически незаконни са 300 базови станции на GSM операторите само в София. Тогава ДНСК направи проверка на статута им и установи, че една трета от мрежите нямат разрешителни. Тогава дирекцията дори заплаши, че поетапно започва да изключва клетките, като преустанови захранването им с електричество. Резултат от цялата акция от ДНСК така и не обявиха, а показателно е, че сред основните аргументи при обсъждането на тази част от ЗУТ в парламентарната комисия се споменава избягването на предпоставките за корупция, каквато е усложняването на всеки разрешителен режим.

И ако за трите работещи оператори въпросът, макар и важен, може би не е нерешим, то за евентуалния четвърти - "Булсатком", той стои с още по-голяма тежест, тъй като неговата мрежа още е само проект.

Дали облекчаването ще стане факт, ще разберем скоро. Цялата история обаче е показателна за това, че административната машина често заплита конците и на най-големите.
Къща на батерии? Може, но друг път


На същия режим като базовите станции на мобилните оператори са и фото-волтаичните панели, монтирани върху сгради. Едно от предложенията на Александър Ненков е и за тях режимът за поставяне да се облекчи, като те минат на разрешителни и контрол от общините, а строителни разрешителни и контрол от ДНСК да се налагат само за соларните панели, поставени върху терена извън населените места. Идеята е облекчението да важи за панели с мощност до 30 киловата - защото смисълът е по-лесния режим да разграничи бизнеса с фотоволтаичните паркове от случаите, когато панелът е с малка производителност за конкретните нужди на къщата или кооперацията.
По сегашните правила ако частно лице да иска да монтира на покрива на къщата си слънчев панел, за да намали разходите си за отопление и осветление, то трябва да чака за отделно разрешение за строеж за инсталацията, не е изключено - по-дълго отколкото за самата сграда. Съоръжението пак ще трябва да минава с Подробен устройствен план на територията, и задължително е в трета строителна категория, дори самата къща да попада в по-ниска. Заедно с предложенията за облекчение на мобилните оператори, отпадна и това за фото-панелите. То също ще чака нов кръг промени на закона. За разлика от тези два казуса обаче в промените на закона разрешение намери друг - този с изграждането на зарядни колонки за електромобили. Те влязоха в графата "преместваеми обекти" наред с увеселителни съоръжения, сергии и кофи за смет. Така зарядните станции ще могат да се изграждат на базата на одобрена схема от главния архитект на съответната община и "ще могат да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране".


1
2
3
Facebook
Twitter
Зарче
Email
Препоръчване (1)
Етикети:
базови станции
ЗУТ
мобилни оператори
оператори
разрешителни
GSM


Няма коментари.
За да гласувате или коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


24 часа
7 дни
Ново
Четено
Коментирано
3
На кой му е по-голям газът

5 окт 2012, 652 прочитания
Кобра, която още не дразни

5 окт 2012, 817 прочитания
1
В една паралелна реалност

5 окт 2012, 528 прочитания
4
Правилният въпрос

5 окт 2012, 443 прочитания
Всички новини


Последните тенденции за връзките с клиентите(CRM). 4та Конференция и ЕКСПО "CRM Еволюция 2012". 10 октомври. Научи повече


Промоция на Лаптопи Lenovo! Успешен избор за твоя бизнес. Научи повече >>




Още от "Компании" Затваряне


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez