*

КАМО ДЕГРЯДЕШИ: ПРОСТ КАТЕГОРИЧЕН СИЛОГИЗЪМ

|
КАМО ДЕГРЯДЕШИ: ПРОСТ КАТЕГОРИЧЕН СИЛОГИЗЪМ

„... вече съм се променил и изкривил. Преди ми беше най-любимо да отида на мач на „Левски” на „Герена”. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност.”

Бойко Борисов, министър-председател на Република България, в-к „Труд”, юни, 2011

Вероятно и аз вече поне малко съм се променил и изкривил. Много е вероятно. Колкото до нормалността ми, тя със сигурност няма как вече да не се е попречупила. Поне малко. Не като при премиера окончателно и прискърбно, но наченки на пречупване трябва да има. И аз вече усещам понякога, че не ми се ходи на „Герена” да люпя семки. Най-малкото по къси гащи.

Признавам, майтапя се. Майтап, майтап, но все пак се обръщам към простия категоричен силогизъм, белким намеря у него утеха от житейските кривини и чупки, да намеря праволинейност и нормалност. Веднага ми се ще да успокоя по-нервните читатели, че този текст няма да се занимава със сложни логически материи, няма да предлага трудни и неразбираеми умозаключения. Той затова е и озаглавен „Прост категоричен силогизъм”, защото е посветен на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и на техния кандидат-президент (първа не Гоголева, а нашенска птица-тройка!), на също такива едни чисти души от Столичната община (втора птица-тройка), на други едни чисти души измежду комунистите (трета птица-тройка), на главния прокурор и така нататък.

Апропо, има, разбира се, и сложни силогизми, ама те няма как да бъдат свързани с въпросната събирателна група чисти души.

И тъй, що е прост категоричен силогизъм или просто силогизъм? Отговарям простичко според както пише в дебелите книги: силогизмът е умозаключение с две предпоставки – голяма и малка, свързани със среден термин, наречен медиатор, при което се прави някакъв извод. Класическият гръцки пример гласи:

Всички хора са смъртни.

Всички гърци са хора.

Всички гърци са смъртни.


Много е просто, нали?

Можем да се прехвърлим малко пò на север от Гърция и да дадем друг балкански пример на прост категоричен силогизъм:

Когато говори, Цветан Цветанов лъже.

Цветан Цветанов говори за Росен Плевнелиев.

Цветан Цветанов лъже за Росен Плевнелиев.


Пак е много просто, нали? Значи, казусът с хипотетичния подкуп е решен! За жалост на Цветан Цветанов, пак и за кой ли път за негова сметка. Я да проверим! Нека погледнем загадката откъм камбанарията на кандидат-президента Росен Плевнелиев.

Когато говори, Цветан Цветанов лъже.

Росен Плевнелиев казва обратното на Цветан Цветанов.

Росен Плевнелиев казва истината.


Ох че хубаво се получи! Просто и категорично! Значи, наистина казусът с хипотетичния подкуп е решен! За радост на тоя фин, тоя нежен човек Росен Плевнелиев, който казва истината.

Де да беше така… Понеже:

Бойко Борисов винаги казва истината.

Бойко Борисов каза, че Цветан Цветанов не лъже.

Цветан Цветанов не лъже.   Лошо. Много лошо. Понеже:

Бойко Борисов каза, че Цветан Цветанов не лъже.

Росен Плевнелиев казва обратното на Цветан Цветанов.

Росен Плевнелиев лъже.
  Ами сега?

„Ех, тройка, птица-тройка!” – възкликнал разчувстван великият Гогол по повод руските впрягове. „Ех, тройки, птици-тройки!” – да възкликнем разчувствани и ние, приключвайки с първата ни тройка нашенски птици. Понеже в простите и категорични схеми се намесва втората ни тройка чисти души? Ето как:

Росен Плевнелиев лъже.

Тримата „брокери”, казват същото като Росен Плевнелиев.

Тримата „брокери” лъжат.


Пак лоша работа. Проста, категорична и лоша. Понеже:

Всяка сделка в Столична община се урежда чрез някакъв вид корупция.

Бизнес паркът е сделка.

Бизнес паркът е уреден чрез някакъв вид корупция.


Стана още по-лоша работата. Понеже:

Бизнес паркът е уреден чрез някакъв вид корупция.

Росен Плевнелиев е уреждал бизнес парка.

Росен Плевнелиев е замесен в някакъв вид корупция.


Карамба! Има ли изход за тоя фин, тоя нежен човек Росен Плевнелиев? Има! Време е на сцената да излезе и третата ни тройка от пойни птици – Кадиев, Корумбашев, Кутев, и те чисти души, червени, неподкупни.

БСП твърди, че бизнес паркът е уреден чрез някакъв вид корупция.

БСП винаги лъже. (Нота бене: и майка й, БКП, винаги лъжеше.)

Бизнес паркът не е уреден чрез някакъв вид корупция.

Ура, не е! Значи:

Бизнес паркът не е уреден чрез някакъв вид корупция.

Росен Плевнелиев е уреждал бизнес парка.

Росен Плевнелиев не е замесен в някакъв вид корупция.

Е, слава Богу! Ура, ура, ура! От просто по-просто и от категорично по-категорично! Обаче:

Главният прокурор е разпоредил проверка дали бизнес паркът не е уреден чрез някакъв вид корупция, за която властимащите Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов не са сигнализирали, нарушавайки закона.

Всяка проверка срещу властимащите в Република България влиза в процедурата „Чакане от умрял писмо”.

И властимащите Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов няма да дочакат от умрял писмо.

Ами чудесно! Що залудо да чакат хората? Тъй, ама тогава възниква деликатна неяснота по следния прост категоричен силогизъм:

Бизнес паркът не е уреден чрез някакъв вид корупция.

Главният прокурор е разпоредил проверка дали бизнес паркът не е уреден чрез някакъв вид корупция…

Главният прокурор е разпоредил проверка на нещо несъществуващо.

Абе несъществуващо, ама уредено. Дааа… Ето че полека отиваме към сложните силогизми, а това не е предмет на този прост текст. Колкото и да ми е неприятно, комай няма оправия и няма как да стигнем до един-единствен прост категоричен извод.

Затова, уважаеми читателю, предлагам да спрем дотук, без да намесваме госпожите Фандъкава, Цачева, Попова – и те с ценен принос за популяризацията на простите категорични силогизми у нас. Да надникнем в една друга кухня – само за момент.

Как реагира на поредната дивотия, на поредната гавра с българското общество нашето бедно, облечено в басмената си рокличка журналинче, стиснало плетената си кошничка в ръка? Как реагира, да я наречем Журналинка, на поредното издевателство над елементарния разум? Какво направи тя, Журналинка, за да раздере, вместо да пере, кирливите ризи на господарите си? Точно тъй – нищо не направи. Или по-скоро не съвсем нищо.

Журналинка преразказваше и продължава да преразказва до пълно затлачване на издевателството с приказки кой какво казал, кога, къде. Толкова. За Журналинка съществува само преразказът, тя не познава школския жанр „преразказ с елементи на разсъждение”. За Журналинка не съществуват най-елементарни въпроси като защо, с каква цел, кому е изгодно, като как „не ти се ще” да спазваш закона, а ще ставаш президент (макар и насила!), как така нещо е публична общинска „тайна” вече пета година, а, от друга страна, то не съществува. И кой е виновен, кой е виновен, кой е виновен? И още куп, камари, цяло софийско сметище с въпроси около българския боклучарник.

Защо се държи така Журналинка ли? Ами защото Журналинка отдавна-отдавна не е никакво бедно, облечено в басмената си рокличка журналинче, а е доста богата вече, „пипната отвсякъде” (пак си позволявам да цитирам Бойко Борисов, министър-председател на Република България, по повод външния вид на г-жа Мишел Обама, съпруга на американския президент), многоопитна е вече Журналинка, вряла и кипяла е, та вече не е и никаква Журналинка, а професионална журналутка, която обслужва господарите си по пантофи, на определен брой очи, приятно топло или по-разгорещено и още както ви дойде на ума, но никога не задава въпроси, понеже задаването на въпроси никога и никъде не е влизало и не влиза в сферата на обслужването. И журналутките го знаят. Камо ли пък професионалните.

Скоро и тая трагикомедия, и тоя водевил ще отшуми, ще се забрави. Ще забравим, че всички участващи без никакво изключение лъжеха отново безсрамно и нагло. Ще забравим, че всички участващи отново демонстрираха – без никакво изключение – чудовищния си цинизъм към собствения си народ. В съзнанието ни ще остане – и то смътно – само един мъчителен за мнозина казус: от глупост ли го направи Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи на Република България и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, или от коварство, подлост, ревност, отмъстителност?

Що за идиотщина! Що за безмозъчен казус! Що за проблем! Много важно заради какво го е сторил! И защо се използва разделителният съюз „или”, а не съeдинителният съюз „и”? Много по близо до ума е глупостта и подлостта да са съединени! Или греша? Както и да било, и в трите случая простите и категорични изводи, които можем да си направим, са просто и категорично безрадостни и отчайващи. Безрадостни и отчайващи за нас, не за него. Много му пука на него за какъв го смятат: глупав ли, подъл ли или и двете!

Ние, ние какви ги вършим? Ние докога ще се самоунищожаваме? Това ли е страната, в която искаме да отгледаме децата и внуците си? Това ли е страната, в която искаме да погребем предците си? С това ли позорище ще членуваме в Европа! Толкова ли няма на тази територия хора, хора нормални и непречупени, които в разум и в съвест да решат, че повече не бива да се живее по този начин, да се обединят в политическа или обществена структура и да се опитат да променят унизителното за всеки нормален и непречупен човек статукво?

Не е ли толкова просто и категорично:

От много и много десетилетия България се управлява позорно и престъпно.

Огромна част от българите живеят в България.

От много и много десетилетия огромна част от българите търпим да ни управляват позорно и престъпно.


Или пък всички отсам границите вече сме с пречупена нормалност? И търпим, търпим, търпим, бленувайки отново да станем нормални? Сиреч да ни се приходи на „Герена” да люпим семки по къси гащи...


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца