*

КЪМ ГОЛГОТАТА НА РЕФОРМАТА, С КРЪСТА НА ХАРИЗМАТА

|
КЪМ ГОЛГОТАТА НА РЕФОРМАТА, С КРЪСТА НА ХАРИЗМАТА

Веселина Седларска
http://www.reduta.bg/

Бойко Борисов, министър-председател: „Ако ей това дете му кажеш сега иска ли да ходи на лекар, да му правят имунизация, ще каже “не искам инжекция”. Но родителят знае, че това трябва да се направи, защото след това много по-лесно ще живее, ще живее по-добре. Така че ние сега трябва да направим реформата…”

Баба Славка, съседка: „Малкия аз го водих на имунизация и нали няма къде да оставя големия, хайде и него. И добре че го взех. Като видя спринцовката, малкият се разпищя, разцепи поликлиниката. Сестрата, уж опитна, му вика да не се страхува, защото иглата била много остра, щяла да влезе бързо и неусетно. То пищи, ли пищи, а тя „ето виж колко е остра, въобще няма да я усетиш.” Имунизацията отиваше наникъде. Тогава баткото, отде му хрумна, вика на малкия: Бъзикат те, иглата е тъпа, стига си ревал. И малкото млъкна. Защо да реве, след като от тъпите неща не боли, а иглата е тъпа.”

То е ясно, че ние сме детето, но всеки режисьор ще ви каже, че в тази сценка най-сложната фигура е бабата. Довела е малкия на имунизация, защото някой друг не го е направил. Както е дошла, тъй може да си тръгне. Тя знае, че имунизацията се налага, но пък вече няма нерви за писъци. Бабата е Бойко Борисов.

Тук режисурата се разклонява в два възможни варианта. Първи: Бабата държи не толкова на имунизацията, колкото да остане в представата на детето любимата баба, тя не може да понесе мисълта, че детето ще я намрази, в крайна сметка да го доведат родителите му и те да станат лошите. Втори вариант: Тя решава да изпълни бабешкия си дълг да имунизира внука на всяка цена, вместо да поддържа имиджа си на благата баба от рекламите на едно кисело мляко. Бабата е разпъната на кръста на обичливия си образ. Бойко Борисов е разпънат на кръста на харизмата. Реформите в България зависят от това дали бабата е станала с левия, или с десния си крак.

Реформите могат да не бъдат проведени точно от Борисов по същата причина, по която могат да бъдат проведени точно от Борисов. Хората с харизма хранят два вълка в себе си – силата и суетата. Това е сложна душевна менажерия, в която силата и суетата се дебнат безпощадно – ако едното започне да надделява, то е за сметка на другото. Но ако едното започне да запада, влачи надолу и другото. Харизмата на премиера е във фаза пълнолуние. По пълнолуние вълците вият, защото знаят, че когато луната се напълни, започва да намалява, съответно и те.

Българската харизма е със секретни съставки, но Борисов ги разгада: грапаво минало, кокетна самота, сприхав демократизъм…тук вятърът започва силно да духа, като в онази реклама за наденички, и останалите съставки остават тайна на монополиста по производство на харизма. Необяснимото в рейтинга на премиера е повече от обяснимото, но така е в държавите, в които всички проблеми са на една псувня разстояние. Защо днес искат оставката на Дянков, но не и на Борисов? Ами защото сълзите на Дянков и сълзите на народа са от различни морета! Ако можехме да обясним защо нашите сълзи и сълзите на Борисов изглеждат като от едно море, щяхме да можем да обясним и харизмата.

Общонационалният проблем за реформите на практика е сведен до персонален – ще посегне ли Бойко Борисов на харизмата си? Ще спре ли гъделът в ушите му? Ще продължава ли премиерът да обслужва представата за себе си или ще предпочете да обслужи оправянето на грижливо подготвяни с години несполуки? Суетата ли ще погълне силата или силата ще прежали суетата?

Точно както бабата от горната сценка, премиерът има два варианта.

Първи, суетният: Бойко Борисов остава верен на образа на юнака, който бозае трийсет години от народната любов. (Фолклор, фолклор, ама един наистина боза трийсет години.) Ще продължава да си разменя словесни жетони с други посетители, заседяли се в казиното „България”, с надежда да препечелят. Ще продължава да говори тъй, сякаш троши орехи, но едновременно с това и ближнелюбиво. Ще му харесва, че Яне Янев е променил гласа си по такъв начин, че с него могат да се смажат осите на всичките неоткраднати вагони на БДЖ. И ще коментира с бащински регистър панаирджийско-народния сюрреализъм, наречен национални протести.

Ще вади от долапа най-острия нож, Дянков. Дянков ще продължава да обяснява, че пенсионната ни система е ни повече, ни по-малко от старомоден капан за мишки. По тази причина той предлага подобрен, следващо поколение капан за мишки. Министрите без очила ще продължават да правят сечено на Дянков. Той може да е най-острият нож в долапа, ама и селскостопанската техника си има някои сечива за рязане на твърди намерения.

Депутатите от ГЕРБ пак ще си шушукат, че Миро и Мони си мерят много лошо субсиидите, но отново няма да посмеят да кажат открито на Борисов, че дори сред собствените му министри няма разбирателство накъде върви правителството. Не че Борисов не го знае. Сдържането да се говори за това с Борисов не е лишаване от информация, а показател за съвсем друго нещо – за вече неизвървимия път до върха на обожествения. Самота по време на пълнолуние.

След което пълната луна на харизмата започва да намалява, да намалява…Бойко Борисов ще започне все повече да прилича на Краси Радков и Любо Нейков, които имитират Бойко Борисов. Нервите ще се опъват, изтъняват, накрая ще се скъсат – или неговите, или нашите. Новолуние, нови избори. Някъде напролет.

Втори вариант, силният: Бойко Борисов, в зенита на народната обич, решава да заложи в реформите камъни и дърве, и себе дори. Осъзнава, че какво тук значи някаква си личност, ако на тази личност й се е паднало да проправи/донаправи/изправи/оправи/преправи пътеките към по-устойчиво бъдеще на цялата държава. Сега е моментът – не подходящият, а неизбежният. Всичко отлагано вече няма накъде да се влачи, защото е дошло до точката преди разпада. На спасение отвън не може да се разчита. Състоянието на парите в света е такова, че инвестициите са непредвидими като епилептични припадъци.

Двете първи години от мандата на Борисов реформите къкреха на задните котлони на вечерните новини. Но вече са в анонсите. Падна му се да са неотложими. В трудно време и с труден народ – народ, чиято икономика се базира главно на отмъщението. Избори се печелят с обещания за отмъщения, но добър живот между гласуванията не се прави с отмъщения. В този втори, оптимистичен вариант Бойко Борисов проумява това и решава да се огледа как са ги правили тези работи по света.

А светът вече е установил, че за разлика от любовта, в икономиката триъгълникът е устойчивата фигура. Да си представим някакъв продукт, например битова услуга. Успехът й се гарантира от триъгълника „бърза”, „качествена”, „евтина”. В обичайния случай се постигат две от тези три характеристики – услугата е бърза и качествена, но не е евтина. Или е евтина и качествено, но става бавно. Или пък е бърза и евтина, обаче некачествена. Големият удар на пазара прави този, който успее да събере трите характеристики. За него са парите и славата.

При трудни реформи в трудна държава триъгълникът на усилията е устойчив, ако в ъглите му стоят: този, който може, онзи, който знае и третият, който е съгласен, т.е., който ще подпомага или поне няма да пречи. В нашия случай Бойко Борисов, можещият, човекът от горния връх на триъгълника, трябва да разбере първо това – че реформи се правят с обединяване, а не с по-нататъшно раздробяване. Суетата при реформите е напънът да се справиш сам. Силата при реформите е да събираш. Да осъзнаеш, че дори да имаш най-гениалните хора в собствената си партия, реформите няма как да станат без приобщаването на по-малко гениалните извън партията. А ако пък и онези, които се представят за най-гениални, не са най…

Симеон Дянков изглежда най-острият нож в долапа, само защото контактната му повърхност е широка колкото острие на нож. Никой не иска да се пореже при преговори. При забележителния талант на Симеон Дянков за необщуване, как да му обяснят извънпартийните експерти, че просто и само увеличаването на възрастта не е пенсионна реформа? Ако той чува само собствените си аргументи, как сините да му разяснят, че дясна реформа се прави , като задължително се разделят принципите на заслужената с осигуровки пенсия от социалното подпомагане под форма на минимална пенсия? Как да се чуе гласът на разума, че когато се реформира БДЖ , трябва да се гледа малко по-напред в бъдещето, отколкото е рамката на бюджета за следващата година, щом разговорите за това са в трета глуха? Как болниците, как земеделците… и т.н.

В третия ъгъл – затъпелите ножове на синдикатите, които решиха да си ги наточат на шлайфа на протестите, да си спомнят старите славни времена, да си заслужат членския внос. Дори най-отявлените противници на Борисов сред социолозите, икономистите, политолозите се произнесоха в подкрепа на реформите. Синдикатите обаче продължават да се държат като човек, който е задрямал преди години, но толкова се е стреснал от опасението, че е изтървал шанса си, та е забравил да погледне датата, годината и световните новини.

Така изглежда в момента триъгълникът на българските реформи: един потенциално можещ (Бойко Борисов) в горния ъгъл с надделяваща ту решимост, ту досада, ту свръхценностната заплаха, че ще ни накаже, като ни лиши от себе си. В другите два ъгъла – нито достатъчно можещи, нито достатъчно подкрепящи. Силата или суетата ще надделее у Бойко Борисов? Личната ми прогноза: Суетата да покаже силата си.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца