*

КАКВО СЕ МИЕ С ПАРОСТРУЙКА И КАКВО НЕ МОЖЕ?

|
КАКВО СЕ МИЕ С ПАРОСТРУЙКА И КАКВО НЕ МОЖЕ?

Акцията на момчетата от Destructive creation, изрисували Паметника на Съветската армия, извади на показ деликатната граница между героичното и комичното.

Подозирам, че в близките месеци паметникът на Съветската армия в София ще бъде изрисуван отново със същите комиксови типажи, както това стана в нощта срещу 17 юни и то от същите млади "арт вандали" от групата Destructive creation, които миналата седмица открехнаха пред медиите част от своята самоличност. Възможно е този път всичко да стане официално и не друг, а министър Вежди Рашидов да открие оцветените барелефи. Звучи невероятно, но и по-невероятни неща са ставали у нас.

Автори на провокацията с декорираните като американски комиксови персонажи (Супермен, Дядо Коледа, клоуна Роналд Макдоналд, Капитан Америка, Жокера и др.) фигури от паметника се оказаха деветима младежи на възраст между 17 и 21 години.

От общо взето семплите им обяснения, публикувани в някои медии миналата седмица, личи, че творението понякога стои над твореца, а въпросът: "Какво е искал да каже художникът?" е сред фундаменталните глупости на образователната система.

Истината е, че тяхната акция постигна ефект, за какъвто много художници са мечтали през целия си живот. Според графика Калин Николов с един жест те са обезсмислили открития музей на модерното изкуство, защото тяхната акция е по-истинска. На третия ден, в нощта срещу Еньовден (звучи като евангелски разказ), боята от паметника беше измита с пароструйка, но това вместо да заличи образа на вече консумирания творчески акт, му дарува живот вечен.

Какво не можа да измие пароструйката?

1. Това е първата истински мащабна попарт акция у нас с оригинална идея, многопластови внушения и разнопосочни ефекти, представяща модерното изкуство като интелектуална провокация. Бих добавил, че хрумването на момчетата превъзхожда като оригиналност и сила на внушението скандалната инсталация на чеха Давид Черни в Съвета на Европа.

2. "Наивното" съчленяване на образи от две митологии (едната патетично-героична, а другата консумативно-развлекателна) в единно тяло постига взаимното им обезсмисляне, обезличаване и същевременно произвежда нов смисъл. Налагането на пъстроцветни комиксови персонажи от американската масова култура върху героичния тъмен чугун на комунистическата идеология предлага проникновено синтезиран образ на Студената война. Двете идеологически системи сякаш са имали нужда една от друга, за да съществуват, а събирането на техните символи в едно постига ефект на весело взаимно разпадане.

3. Акцията извади на показ интелектуалната непохватност на официалните власти и лицемерието на официозната "културна общественост". В протестната декларация на т. нар. творчески съюзи и разни обществени организации нямаше нищо повече от старомодно тесногръдие. Министър Рашидов нарече акцията "углавно престъпление" и пропусна чудесна възможност умно да замълчи. Нека отново зададем един вече задаван във форумите от края на юни въпрос. Защо опаковането на Райхстага от американеца Кристо минава за истинско модерно изкуство и предизвиква (неясно защо) национална гордост, а едно може би дори по-находчиво хрумване на няколко млади и български (все още) художници се възприема като вандализъм?

4. Акцията на момчетата от Destructive creation извади на показ политическата сенилност на т. нар. демократичен преход. Стана ясно, че докато повече от двадесет години политическите партии се дърлят за съдбата на монумента, в подножието му, карайки летни кънки и скейтбордове, е израснало едно поколение, което не го възприема като идеологически символ, а просто като монументална пластика, с която човек може и да се пошегува.

5. Акцията предизвика добронамерен интерес в авторитетни западни медии ("Евронюз", CNN, "Дейли мейл", италианския в. "Република"), които иначе рядко споменават България, при това обичайно в неблаговидна светлина. Става дума за новина, от която личи, че България все пак не е само криминално-политическо блато, както тя изглежда в секретните дипломатически грами, публикувани в "Уикилийкс". Под тинестите пластове на официозната публичност има друг, по-интересен свят, има хора, способни да поднасят остроумни изненади и интелектуални послания, излизащи отвъд домашната среда. Няма как да се калкулират ползите от това, но сигурно са повече от откровено тъпата туристическа реклама, за която министерството на икономиката харчи милиони.

6. Артистичният вандализъм не просто "освежи", а съживи паметника, даде му нов публичен живот отвъд примитивната и протяжна полемика дали да бъде съборен или не. Акцията вероятно ще помогне монументът окончателно да бъде изваден от образа му на низвергнат олтар, пред който са извършвани желани някога и презирани днес езически ритуали, и да бъде видян като пластично изкуство, носещо в пълнота и с майсторска изразност духовните характеристики на определено историческо време. (В скоби ще вметна, че лично аз винаги съм се впечатлявал от съвършеното отсъствие на сексуалност в женските фигури на този паметник. В коконите на Захари Зограф, рисувани в църквите на Троянския и Бачковския манастир, има повече секс, отколкото в женските фигури от този и много други соцпаметници. Но това е отделна тема.)

7. "Оскверняването" на паметника може да се тълкува и като своеобразен, модерен реверанс към неговите автори. Случката е добър повод да бъдат припомнени имената им: скулпторите Иван Фунев, Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров, Петър Дойчинов, архитектите Данко Митов, Иван Васильов, Любен Нейков, Борис Капитанов, както и графикът Борис Ангелушев. Ако човек поразчопли биографиите им и творческата диря, която са оставили зад себе си, ще установи, че повечето не са били адепти на комунистическата идея. Били са добри художници и професионалисти и точно това е направило възможна играта на момчетата от Destructive creation. Има паметници, с които подобна провокация би била невъзможна - например паметникът пред НДК. Само стойностно реалистично изкуство може да понесе товара на сюрреалистичната интерпретация. Поради което Салвадор Дали е украсил "Джокондата" със своите мустаци и няма данни авторитетът на Леонардо да е пострадал. Нито паметта на Едуар Мане е осквернена от десетките или стотици по-късни вариации по неговата "Закуска на тревата". Впрочем Дали рисува своя "Автопортрет като Мона Лиза" през същата 1954 г., когато е построен и Паметникът на Съветската армия. Вероятно поне половината от неговите създатели, ако бяха живи, биха се усмихнали дружелюбно на комиксовата закачка.

Оскверняването всъщност може да се окаже спасение

Не върви да бъде разрушено мястото, където се е случило най-важното арт събитие, както някои вече смело го класираха, на 2011 г. По-логично е общината да възстанови откъртените гранитни плочи и откраднатите елементи от паметника, както и да почисти вулгарните надписи, които, странно защо, не будят възмущение у иначе ранимия от артистични провокации обществен морал. После може да го направи и около други паметници.

8. Акцията показа колко деликатна и пропусклива може да бъде границата между героичното и комичното.

Всичко това са ефекти, които пароструйката не може да заличи. Както не може да заличи и усещането за дълбокото безсмислие на травмите, които всяка авторитарна идеология оставя след себе си.

Паметникът не заслужава нито укор, нито възхищение, а само разбиране. Същото заслужават и неговите автори, които са изпълнили майсторски една професионална задача. Дружелюбно разбиране с доза симпатия заслужават и момчетата от Destructive creation. Храмовете понякога надживяват божествата, в чиято чест са построени. Тогава престават да бъдат храмове и стават просто паметници, т.е. монументални сувенири, с които човек може и да се пошегува.

Миналата седмица актьори изобразиха на живо заличените с пароструйката образи. Ако някой реши да ги нарисува отново с цветни бои, би било глупаво. Но у нас и по-глупави неща са ставали.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца