*

КАКВО И Е НА НАШАТА ДЕМОКРАЦИЯ

|
КАКВО И Е НА НАШАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Събитията напоследък предизвикват въпроса има ли демокрация в България и Източна Европа или се връщаме към нов социализъм с наченки на олигархизъм. Каква всъщност е разликата с комунизма, който претендираше да е форма на демокрация, дори висша? Тези въпроси не са ли свързани с йерархията в обществото и с йерархията на вземането на решения. А не се ли поддържат умишлено наследените от комунизма напълно отвесни структури на управление?

Отговорът може да е положителен и една от причините е неспособността на властта да поема отговорност за действията си, поради което всячески се опитва да се измъкне от нея, като я прехвърля по веригата. При бягството от отговорност задълженията се смесват, докато се получи хаос. А хаосът е

перфектната вегетативна среда за олигархията

При неясното и непрозрачно социално устройство с вертикална структура гражданите са изключени от вземането на решенията под предлога "разговорите се водят на експертно ниво". Когато обществото е с хоризонтална структура, гражданите участват във вземането на решения и тогава може да се говори за гражданска демокрация.

Макар по закон да не са изключени от вземането на решения за преразпределянето на блага и ресурси, гражданите в България всъщност не са включени в процеса. Как е възможно да са свободни по Конституция, но да не са свободни да се включат в процеса?

Противоречието е описано от Джон Ст. Мил, който разграничава два вида свобода - свободата като възможност за действие и свободата като липса на ограничение. Тази разлика днес се описва с въведените от Исак Бърлин термини ''позитивна свобода'', която включва упражняването на граждански права, и ''негативна свобода'' - гражданите са просто и само предпазени от репресията на вертикалната йерархия и олигарсите и толкова.

Докато държавните и публичните институции и структури са вертикални, няма как да излезем от състоянието, което наричам олигархдемокрация. Алексис дъо Токвил говори за ''мека тирания'' - свободата е давана като звание, по закон, но не и реална, не и изпълнена с функции.

Каква е "вредата" от прекалено отвесната йерархия?

Изхабяване, изтъркване и губене на отговорност по вертикала, което по невинен начин оправдава ненаказуемостта за всички нива по веригата. Резултатът от ненаказуемостта е издигането на определени субекти в ранг олигарси - паразити, които живеят и се хранят с власт и ресурси за сметка на изключване и омаловажаване на отделни групи и индивиди от обществото.

Тъкмо, за да вегитират паразитите, се подържа наследената от миналото вертикална йерархия, която изкривява преразпределението на блага по етажите на властта. А за да има ненаказуемост, се подържа полицейщината/милиционерщината. Полицейщината се създава чрез смесването на задълженията и отговорностите на съдебната и изпълнителната власт. Така се стига до отказ от правов ред.
Така се стига до оправданието "ние ги хващаме, те ги пускат".

Хващането и пускането наред с наследените дефекти на прекалено отвесните структури са показани в българския филм "Кит": хванатата хамсия при докладите по стъпалата на йерархията стана скумрия, акула и накрая кит. Така и дребните риби, които нямат нищо общо с олигарсите, се представят пред обществото като истински акули и направо октоподи.

Защо вертикалната йерархия не слага ред, както би могло да изглежда логично на пръв поглед, а създава хаос?

При вертикалната йерархия има прехвърляне на задачи от висши към по-долни нива, което усложнява комуникацията и размива отговорността (за публичните средства, например). Получава се нещо подобно на детската игра "развален телефон", в която чутата накрая дума, няма нищо общо с казаната първоначално. Или, първоначалните /добри/ намерения се превръщат в хаотично и неефективно преразпределяне на блага и ресурси.


Фотограф: Красимир Юскеселиев



Неефективната администрация и вредните публични практики са съпътстващите дефекти на йерархичната система, при която бягството от отговорност е съвсем легално. Спомнете си как ви пращат за зелен хайвер и ви размотават по гишетата за най-прости процедури, за които, разбира се, не се знае кой отдел е отговорен.

Може би

най-лошото при вертикалната йерархия е отказът от професионализъм

Размиването на отговорноста естествено премахва каквито и да е критерии за оценка и професионално израстване и оставя критерии за наказание. Това поражда нежелание за каквото и да е действие - да не би да се опере пешкирът заради някой друг. За това във вертикално изградените структури са характерни две явления. Първото е да се бездейства при всяка възможност, каквато е отсъствието на заповеди. Второто е да се проявява изобретателността да се намират най-енергоемките и времепоглъщащи начини да се свърши работата, наредена от началниците, за да се отложи следващата заповед за действие. Оттук и бавенето и протакането на действия, от които зависят милиони левове, за сметка на прибързването с други, от които почти нищо не зависи, но пък са за отчитане на някаква работа.

Човекът във вертикалната йерархия е с пагони или просто със степени, каквито предвижда законът за държавния служител. Решенията налага онзи с повече звезди на пагона, независимо че предложенията на нисшестоящия може да са по-добри и по-рационални. По правило по-нископоставените в йерархията нямат право да задават въпроси, а когато отговорят, висшестоящите дори и да слушат не чуват. Нали помните за войника, когото попитали дали може да кара колело и след като той отговорил: "мога", му наредили: "добре, тогава отивай да миеш тоалетните". Така често в България

хората правят това, което най-малко умеят или нaй-малко им влиза в работата

Та трьгнаха министри да инспектират хлебопекарни, спални вагони, болнични кухни...

Така, това което Токвил нарича ''взаимна свобода'' и полза, в България се превръща във всеобщо бягство от отговорност, взаимно пречене, вреда за всички.

''Вредата'' за българската демокрация произтича от липсата на диалог и неумението да се чуваме; от вертикално изградените отгоре-надолу стуктури и от отсъствието на отговорност.

Решението на проблема е преминаване към хоризонтално изградени структури и демилитаризация на всички сфери на социално-политическия живот.

Ако се замислим защо Япония и Западна Германия извършват чудо след Втората световна война за разлика от Източна Германия, ще открием, че именно демилитаризацията е в основата на характерните за демократичните общества хоризонтални структури, които гарантират социално-политическото и икономическото развитие.

Отдавна е време за цивилно общество, т.е. гражданско. Но няма как да сме едновременно гражданско общество и да има йерархично-военизирана държава.

Как се градят цивилни структури и гражданска демокрация?

Практическото решението е включването на гражданите и техните организации в политическия процес, разпределящ блага и ресурси. Още Хана Аренд описва ''съкровището на демокрацията" като изграждане на граждански организации, които не са свързани с политически партии. Модерните неправителствени организации са именно този инструмент. Проблемът е, че тяхната свобода е все още ''пасивна''. Следователно въпросът е как да се институционализира тяхното участие. Явно, че системата с обявяването на обществени дискусии не работи на пълни обороти.

Досега процесът на вземане на решения се ограничаваше предимно до разговори на експертно ниво. Пълни спекулации са призивите на някои обществени фигури, че така трябва да си остане. Та нали решенията засягат всички нас - гражданите, парите които властта дели, са нашите пари. Колкото до мненията, че НПО-тата се продават, нима не можем да кажем същото за някои експерти. Да, трябват експерти, но трябват и граждани и техните организации. Защото паметникът пред НДК, например, който експертите-художници защитават, е пред нашите очи, на гражданите.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez