*

КАКВАТО ДЪРЖАВАТА, ТАКИВА И БАРОВЦИТЕ

|
КАКВАТО ДЪРЖАВАТА, ТАКИВА И БАРОВЦИТЕ

Стела Стоянова
Стандарт

Представяте ли си български богаташи, скупчени като запорожците от популярната картина на Репин, да пишат писмо до министър Дянков с молба да им повиши данъците?

Прилича на сценка на абсурда. Поне у нас. За 138 техни "колеги" отвъд океана обаче подобна молба се оказа в реда на нещата, когато страната е в криза.

Сдружението на милионерите патриоти в САЩ изпрати писмо до Обама с молба да бъдат премахнати данъчните им привилегии, въведени по времето на Буш, за да спасят хазната.

У нас данъчни привилегии няма. А милионер патриот звучи като оксиморон. Дори и самите богати хора у нас признават, че по-голямата част от заможните българи, чуе ли за криза, първо ще се замисли какво да прехвърли в сивата икономика и какво да укрие, за да спаси себе си

Ако преди това не са прехвърлили данъците си за плащане изцяло нейде на Кайманите.

Не само у бедните българи дреме по един малък Андрешко, на който му светва червената лампичка всеки път, щом стане дума за държавни вземания. Извечната мечта да оставят съдия-изпълнителя насред блатото кроят и далеч по-заможни люде, когато опре до данъците им. И може би дори още в по-голяма степен - защото имат повече за губене.

Вероятно така сме устроени. Вероятно всички сме свикнали, че от държавата трябва да се взема с шепи, колкото можеш да изнесеш, а й се дава само в краен случай. Когато просто няма как. Това мислене няма как да се промени само със смяната на едно-две поколения.

Нека само си припомним, че първите милионери у нас се родиха с партийна директива и няколко куфарчета банкноти. Дали 20 години са достатъчно, за да усетят следващите им събратя, че с парите идва отговорността. Не само за себе си, а и за околните. Че благоденствието задължава, при това

не само да спонсорираш конкурси за миски

и да се отдаваш на псевдоблаготворителни каузи, които не ти костват нищо. В първите години на демокрацията у нас президентът Желю Желев обичаше да казва, че колкото по-свестни са богатите хора в една държава, толкова по-малко са бедняците й. Не се нуждае от коментар, достатъчно е само да се огледаме наоколо.

"Онези от нас, които могат да си го позволят, трябва да излязат напред", казва Ерик Шьонбърг, един от водачите на милионерския клуб, отправил призива за скок на данъците. Дали у нас, ако на някой богаташ му хрумне да отправи подобен призив, останалите няма направо да го разпнат?

Чувството за мисия на заможната класа, присъщо на всяка демокрация и пазарна икономика с по-дълги традиции, у нас се приема като нещо екзотично. В САЩ тя вярва, че може да спаси държавата. У нас като спасители винаги провиждаме политици, правещи

най-често помен с чужда пита

А бизнесът, някак свенливо и по домашному, се реди на опашка за най-голямото парче от нея.

Вярно, Шьонбърг казва и друго, което малко разваля ореола на саможертва около US баровците - че отмяната на данъчните облекчения би засегнала него и събратята му точно толкова, "колкото умряла муха е в състояние да прекъсне пикник".

Дали обаче в България някой би склонил дори на подобно прекъсване на пикника си в името на това държавата да е добре? Или би се възползвал от ситуацията да отгледа по-добре какво още има в кошницата? Май каквато ни държавата, такива ни и милионерите. А би било добре да ни опровергаят.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца