*

КАК МУ БЕШЕ ИМЕТО НА ЕС?

|
КАК МУ БЕШЕ ИМЕТО НА ЕС?

Светослав Терзиев
Сега

С изключение на еврофондовете България изгуби интерес към общата европейска политика

Как се казва онова, в което България влезе преди пет години? Не е нужно да питате разни Златки в телевизионни шоу програми, за да се посмеете. Скоро повечето българи ще забравят, че са част от Европейския съюз, както забравиха, че България членува и в Съвета на Европа.

Докато брюкселски мъдреци вихрят фантазията си за изграждане на европейска федерация върху основите на клатушкащата се еврозона, нашите политици полека се усамотяват

на границата между Европа и Анадола

с единствената надежда да ги оставят спокойно да консумират европейските фондове. Нищо друго не ги интересува. Последното официално доказателство е съобщението на Външно министерство как протече на 24 септември Съветът на ЕС по общи въпроси.

Текстът заслужава да бъде цитиран, за да се види образец на европейското мислене на българския администратор: "Заместник-министърът на външните работи Иван Найденов участва в Брюксел в заседанието на Съвета "Общи въпроси" на ЕС, който се съсредоточи изцяло върху Многогодишната финансова рамка на съюза за периода 2014-2020 г. България като член на групата на Приятелите на кохезионната политика потвърди своята политика в подкрепа на предложението на Европейската комисия за общия обем и разпределението на средствата по отделни политики. Тя защити и съвместната позиция на групата, че кохезионната политика не следва да бъде обект на по-нататъшно съкращение на финансирането. От българска страна основен акцент бе поставен върху постигането на справедливо разпределение на средствата за кохезионната политика, като се отчита фактът, че по-голямо финансиране следва да се задели за по-слабо развитите области и държави. Подчертано бе, че по отношение на Общата селскостопанска политика следва да се върви към сближаване на досегашните преки плащания на хектар между страните членки, без да се намалява досегашният им среден обем."

От този кратък, но съдържателен текст научаваме три неща: първо, че Съветът на ЕС се е концентрирал върху бюджета през следващия 7-годишен период; второ, че България е сред Приятелите на кохезионната (хармонизиращата) политика, която според нас не само не бива да съкращава бюджета си, а е хубаво да заделя още повече пари за слабо развити държави като нашата; трето, ЕС трябва да дава повече пари и на българското село. Исканията са основателни, защото главният мотив за влизането на България в ЕС бе да ускори развитието си и да заприлича на "нормалните държави" в Европа.

Доколкото обаче европарите позлатяват с прашеца си главно пръстите на администрацията, през които минават, обикновеният българин остава далеч от кохезионната политика на ЕС. Никакво сближаване на стандарта на живот не се наблюдава през последните пет години и по този показател продължаваме да се чувстваме 1/5 европейци, измерено по доходи и покупателна способност.

Българинът обаче е свикнал с мизерията си, защото се е сродил с нея, откакто се помни. Онова, с което още не се примирява, е грубото мачкане на чувството му за справедливост. Противно му е, че го яздят откровени разбойници, крадци, празноглавци, и все му се струва, че в един клуб на порядъчни и образовани държави няма да има място за тях, защото и на чужденците ще им се догади. Факт е, че и те извръщат глави, което личи от периодичните доклади на Еврокомисията за организираната престъпност и корупцията в България. И какво от това?

Нашите управляващи станаха толкова

дебелокожи срещу стреличките на Брюксел,

че вече не ги забелязват. Въпросният Съвет на ЕС прие "Заключения..." по последните доклади на ЕК за България и Румъния, но нашето Външно дори не ги спомена в съобщението си за заседанието. Как е възможно заместник-министър да присъства и да ги пропусне? Много просто. България отдавна си е запушила ушите за брюкселските мантри. Главният извод в "Заключенията" е, че държавата ни приема закони, без да ги прилага - с други думи, обслужва беззаконието.

Доколкото първото условие за членство в ЕС съгласно Копенхагенските критерии е наличието на правова държава, би трябвало другите страни членки да не я търпят в своята среда. Те обаче също са се примирили, че нищо не може да се направи, и продължават да отправят критики по-скоро по инерция, отколкото с реалното намерение да променят положението. Тактиката им напоследък е да избутват България в периферията на ЕС, където и без това й е хубаво, за да не ги дразни.

През последните месеци България не е включвана в нито един съществен дебат за европейската интеграция, където се обсъжда бъдещето на ЕС. А и самата тя не се натиска. Франция се сети за нея покрай проблемите си с ромите, но когато се опита да й търси сметка защо не ги интегрира, че да не й гостуват без покана, се сконфузи, защото преброи едва около 250 български роми на своя територия, както съобщи на "Сега" дипломат в Брюксел. По тази причина френските министри на вътрешните работи и европейската интеграция Манюел Валс и Бернар Казньов, които в средата на септември трябваше да посетят България и Румъния, стигнаха само до Румъния и в последния момент се отказаха да дойдат у нас.

Чул ли е някой досега каква е българската позиция по предложението на Германия за нов европейски договор? Той би засилил властта в Брюксел чрез отстъпване на още суверенитет от страните членки. Перспективата е някой ден България да стане 27-и щат на Съединените европейски щати, но равнодушието й е още по-голямо дори от някогашното й угодничество за превръщането й в 16-ата съветска република, което все пак е било съчетано с оживена дискусия на високо равнище.

Държавата живее извън дневния ред на Евросъюза

и затова неговата "мека сила" не я променя. Наблюдението на Брюксел над нея ще бъде точно толкова успешно, колкото беше предишното наблюдение на Страсбург (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ).

Интересно е, че в деня, когато бе обявено заключението на Съвета на ЕС по механизма за наблюдение над България, ПАСЕ съобщи, че изпраща докладчика си за България Лука Волонте (италиански консерватор) да провери как София изпълнява задълженията си по т. нар. постмониторингов диалог. Горкият! Той не подозираше, че властите у нас съвсем са забравили за съществуването на неговата организация и че трябва да започне с обяснение за разликата между Съвета на Европа, Европейския съвет (висшия орган на ЕС) и Съвета на ЕС (ресорните министри).

Няма нищо лошо Европа да се интересува от България, само че как да им запомниш имената на всичките тия европейски структури, които все ни интегрират и все сме си същите? Поне една да бе успяла, че да можем да я различим от другите.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"


box_title_arrow.gifКоментари

  • バーバリー アウトレット |

    That’s Too good, when it comes in india desire may well make a Rocking position for youngster.. desire that come true. バーバリー アウトレット http://www.thbsf.com/

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez