*

КАК КРИЗАТА СЪБОРИ ГРУЦКИТЕ МЕДИЙНИ ПИРАМИДИ

|
КАК КРИЗАТА СЪБОРИ ГРУЦКИТЕ МЕДИЙНИ ПИРАМИДИ

Гръцките медии са изправени пред предизвикателството да отразяват един от най-щедрите откъм новини периоди в историята на тяхната страна – взривилата се икономика и ефектите й върху обществото. Но съкращенията и падащите приходи се отразяват зле върху собствения им капацитет, разказва Би Би Си.

Празни студия, тъмни и заключени контролни зали. Отвън над вратата се вее плакат с надпис: "Работниците на Alter не са роби".

В продължение на девет месеца – от миналия ноември – сградата на този някога популярен телевизионен канал е окупирана от неговия персонал. В буквалния смисъл. Служителите пазят входовете на смени и работят денонощно. Тъй като не могат да си позволят дори да отидат за кафе, се случва външни хора да им носят храна, която да си разпределят. Днес обаче програми вече не се произвеждат и ефирът мълчи. Това е лицето на медия в дълбока криза.

Преди две години от Alter започват да забавят заплатите. След четири месеца без възнаграждения персоналът тръгва бавно да оредява. Някакви пари се появяват, но скоро отново свършват. Тогава избухва истинската стачка.



Входът на сградата с висящия надпис: "Работниците на Alter не са роби"



Никос Спиреас е, или по-скоро е бил, един от техническите кадри на телевизията, отговорен за осигуряването на външните живи предавания. Печелел по 1300 евро на месец, но повече от година не е получавал заплата. Сега се опитва да оцелее с месечните помощи за безработни в размер на 360 евро.

"Не си плащам сметките, живея със заеми от семейството си и не мога да си платя данъците," споделя той.

Alter е класически пример за това къде сбъркаха както Гърция, така и нейните медии, коментира Би Би Си. Техните собственици са магнати, които теглят безкрайни заеми, за да градят империи, включващи вестници, радиостанции и телевизионни канали. Те са обвинявани в укриване на данъци, заради което един от собствениците в момента е в затвора.

Когато рецесията удря и приходите от реклами се сриват, Alter скоро се оказва неспособна да изплати, взетото назаем. Според някои изчисления дълговете на телевизията достигат 500 милиона евро.

Сега работниците казват, че ще изчакат още един месец. Ако и дотогава не получат някакви заплати, ще съдят компанията, така че да я принудят да обяви банкрут, вследствие на който персоналът трябва да получи малка компенсация.

"Alter беше микрокосмос на всичко прогнило в Гърция – скъсваше се да харчи пари, които нямаше," коментира Спиреас.







И други медии стават жертва на същия порок в периода, в който финансовата криза разтърсва всички сектори на обществото. Смята се, че около 4000 работещи в средствата за масова информация са съкратени от началото на рецесията досега.

Може би най-шокиращият от всички фалити е този на качествения ляв всекидневник Eleftherotypia – един от редките гласове на независимост и безпристрастност. Основан след падането на гръцката диктатура през 1975 г., той беше вторият най-четен вестник в страната с над 800 служители.

Янис Богипулос е редактор в политическия отдел на изданието, докато неговите журналисти не започват стачни действия миналия декември заради липсата на заплати. Оттогава той и някои негови колеги издават шест броя на вестника със собствени средства и на свой риск. Те се надяват да подновят редовното му печатане под свое ръководство и със собствени финанси.






"Затварянето на Eleftherotypia е голяма загуба за Гърция. Той не беше като повечето медии тук, които са собственост на хора с други интереси. Болшинството журналисти, например, няма да кажат нищо срещу бизнеса, който ги кредитира. Ние трябва да се чувстваме свободни да отразяваме действията на политиците, които крадат от държавата – точно това правеше Eleftherotypia," разказва Богипулос пред Би Би Си.

Според него Гърция ще се превърне в страна като от "1984" на Джордж Оруел, ако не съживи истинската, честна и отговорна журналистика, която е гарант за демокрацията.

Самата родина на понятието "демокрация" в момента се намира на 70-то място по свобода на печата в класацията на организацията "Репортери без граници", като се е сринала с 40 места през последните 5 години.

Тормозени от най-лошата финансова криза в модерната им история, гърците жадуват за честен източник на информация. Разочарованието от водещите медии е дълбоко, а вместо тях процъфтяват блоговете и локалните радиостанции. Те са запълнили нишата, като описват и анализират сложните кризисни процеси – нещо, което повечето от стандартните средства за масово осведомяване не успяват да направят.






"Традиционната преса не се адаптира към новия пейзаж на социалните медии," анализира ситуацията Никос Ксидакис, главен редактор на Kathimerini – един от малкото уважавани гръцки всекидневници. "Някои от големите медийни компании са в ръцете на бизнес магнати, които редят своя дневен ред посредством печата. Твърде дълго медиите тук се държаха все едно са правителство: сега си получават наказанието за това," заключва той.

Разбира се, съществува и аргументът за наистина пренаситената гръцка медийна сцена, на която се наблягаше на количеството за сметка на качеството, отбелязва Би Би Си. Все пак една страна с 10 милиона население просто не се нуждае от дузина телевизионни канала, повече от 20 национални всекидневника и безбройни радиостанции.

Така че, може би като толкова други неща в Гърция, и медиите просто ще бъдат сведени до нормалния им брой.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez