*

КЪДЕ СТЕ, БЪЛГАРСКИ БУДИТЕЛИ?

|
КЪДЕ СТЕ, БЪЛГАРСКИ БУДИТЕЛИ?

Дойче Веле

Тези дни българските интелектуалци изгледаха поредния епизод от сагата, наречена "Провалът на българската демокрация". И за пореден път не обединиха гласа си, не възроптаха, не въстанаха, пише в коментара си Еми Барух.

“Правителството злоупотребява с мнозинството си в парламента и методично руши устоите на демокрацията, за да премахне ограниченията, заложени в конституцията, и да подчини на волята на управляващата партия всички власти, независими институции и дори медиите.”

Ако би имало протест от страна на българския просветен елит, той би трябвало да започва точно така. Особено след острото предупреждение на Европейската комисия по повод последните назначения в Конституционния съд, което отново бе демонстративно пренебрегнато в София.

"Диктаторските наклонности на премиера"

Такъв протест обаче няма. Горният цитат е заимстван от унгарските интелектуалци и е адаптиран към българската реалност. Той е част от открито писмо, разпространено миналата година с подписите на близо 80 от най-отявлените критици на Виктор Орбан, които запознаха Европейския парламент с “диктаторските наклонности на министър-председателя”.

Критици на идентичните наклонности на българския министър-председател има. Но критична маса няма. Ако имаше, то обединените гласове на онези, които наблюдават провала на българската “демокрация”, биха могли да поведат битка за бъдещето на страната и да изискат промяна в дневния ред на обществото.

Дневният ред на България се диктува от овластените - същите онези, които светкавично организираха зле режисирана постановка в отговор на предупрежденията от Брюксел за допълнителен доклад за напредъка на България в областта на правосъдието; в отговор на откровената загриженост на Европейската комисия за репутацията на новоизбрания Конституционен съд; в отговор на дипломатично, но ясно подсказаното подозрение за участие на изпълнителната власт в корупционни практики.

Шамар подир шамара

Как реагира изпълнителната власт? С разнопосочни и противоречиви коментари, които варираха от странни забележки към Еврокомисията “да не разпространява слухове” (както заяви външният министър), до странно неразбиране за смисъла на казаното (както стана ясно от изказване на правосъдния министър).

А как реагира гражданското общество? Никак. Може би отговорът ще дойде на следващите избори. Може би междувременно българският просветен елит ще прочете внимателно откритото писмо на унгарските си колеги и ще се опита да открие приликите и разликите.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez