*

КЪДЕ ГИ СТЯГА ЧЕПИКЪТ?

|
КЪДЕ ГИ СТЯГА ЧЕПИКЪТ?

Михаил Вешим
Стършел

Научих от новините за една странна подписка - сред гражданството вървяла кампания за разрешаване на продажбата на обувки втора употреба.

Досега били забранени в магазините "Секънд хенд" по медицински причини, за да не се разпространяват гъбички и екземи. Да носят носени чепици вече се били подписали повече от 20 хиляди българи, очаквало се параф да положат поне още толкова.

Някой може да се усмихне на една такава акция, но тя изглежда доста по-нормална от оная, другата - за свикване на референдум за подновяването на строежа на атомната централа в Белене.

Социалистите от "Позитано" превърнаха АЕЦ-а в своя червена кауза и се хвърлиха да се борят за нея, сякаш им е завещана от Маркс, Енгелс и Благоев. Политиката измести икономиката и никой не говори по основния въпрос - за ония десет или повече милиарда евро, които ще хвръкнат за такъв обект.

Откъде ще дойдат? Външен инвеститор няма. Държавата също ги няма, особено при сегашната криза. А има ли изобщо финансов смисъл да се строи такава централа, която нашите деца, внуци и правнуци ще изплащат? - за това на "Позитано" си траят.

Сметките на независими експерти показаха, че цената на киловатчас от Беленската централа ще са космически в сравнение с тока от други енергийни източници. Но социалистическите сметки са други.

Освен икономически, съображенията против нова АЕЦ са и екологични. Не беше толкова отдавна заметресението и последвалото цунами в Япония. И случилото се във "Фукушима". След това бедствие Япония и Германия туриха кръст на ядрената си енергетика.

А у нас се опитват да сложат петолъчка. За позитанците това е стратегически проект - не защото е важен за България, а защото е руски. За този проект бившият президент Първанов и Путин лично си стиснаха ръцете в софийски нощен бар. Толкова години размяна на делегации, подписване на договори, взаимни обещания, първи копки, комисиони... Всичко това не може да отиде току-така в историята. Русия и "Росстройатом" ще се сърдят.

Ето там ги стяга чепикът нашите социалисти.

Затова са се активизирали, въпреки жегите, и обикалят страната за подписите на членове и симпатизанти. Били събрали повече от 400 хиляди. Лидерът им Сергей лично бил агитирал за 4000 подписа. А пък Румен Овчаров се похвалил, че успял да убеди и бившият финансов министър Милен Велчев да се подпише в подкрепа на референдума.

Само че когато ходят с тетрадките да събират подписи, нашите социалисти забравят да кажат на обикновения човек една малка подробност. Че с подписа си става длъжник - при едно евентуално строителство на нова АЕЦ всяко българско семейство ще задлъжнее с 5000 евро.

Семействата на Станишев и Румен Овчаров да не ги мислим - те могат да си го позволят. Милионерите от БСП - също. А останалите, редовите социалисти?

Със събраните над 400 хиляди подписа наистина може да се стигне до референдум - висша изява на демокрация. И народът да реши - да има или да няма централа.

Но трябва ли народът да решава един един толкова сложен въпрос - въпрос за експерти? Може ли мнението на баба Пена от Долно Нанагорнище да бъде по-важно от становището на енергетици, финансисти, еколози?

На народа повече му отива да се произнесе по оня казус - за обувките втора употреба. Със събраните подписи не е проблем да се съберат и достатъчно чифтове "Секънд хенд" от цяла Европа. Но с подписка да строим ядрен реактор, и то - руски, почти "Секънд хенд", това вече е сериозен проблем - не само за нас, а за бъдещите поколения.

Та като видите на оживено място в града си масичка, на която събират подписи, не бързайте да слагате параф. Първо питайте за какво е... Ако е за обувки втора употреба - само тогава може.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez