*

КАБИНЕТЪТ ИГРАЕ НА СЛЯПА БАБА ДОРИ С ДОКЛАДИТЕ НА ЕК

|
КАБИНЕТЪТ ИГРАЕ НА СЛЯПА БАБА ДОРИ С ДОКЛАДИТЕ НА ЕК

Георги Ангелов, ст. икономист, Институт „Отворено общество“
Сега

И евробюрократите вече виждат вредите от минималните осигурителни прагове, а българските министри се чудят защо безработицата не спада

Когато в края на май т.г. Европейската комисия предложи отпадане на процедурата по свръхдефицит на България и Германия, това съвсем очаквано предизвика прилив на гордост у нашето правителство - новината все пак е добра, въпреки че най-добре щеше да бъде въобще да не се изпада в свръхдефицит и да не се губят две години за икономиката. Във всеки случай покрай решението по процедурата за свръхдефицит на заден план останаха няколко други документа, публикувани по същото време от Европейската комисия. А те съдържат сериозни анализи и препоръки за икономически реформи в България.

Заслужава да се отбележи, че работният документ на Европейската комисия, както и препоръките към България са необичайно задълбочени и целенасочени и именно затова трябва да им се обърне по-сериозно внимание. Рядко се случва външни препоръки към България да са базирани на добър анализ и да посочват решения, които ще решат местни проблеми, а не просто да се изисква от страната да се включи в един или друг чужд или световен приоритет - като "щастливите" кокошки или борбата с глобалното затопляне например.

ЕК отделя голямо внимание на пазара на труда, доколкото кризата подчерта много структурни проблеми в неговото функциониране. В своя анализ еврокомисията отчита, че мерките за пазара на труда не са предотвратили растежа на безработицата и че

политиката по създаване на работни места "не изглежда да е сред приоритетите

в дневния ред на правителството". Това са тежки констатации за министър Тотю Младенов, който вече три години прилага синдикални "мерки" за защита на работниците. Резултатът от тях е обременяване на пазара на труда, по-голяма и по-продължителна загуба на работни места, отколкото в много други страни от ЕС. Към края на юни работещите българи са 2.15 млн. души - с 47.5 хил. (2.2%) по-малко, отколкото през същия период на 2011 г., съобщи вчера НСИ.

Комисията посочва, че трябва да има механизми, които да обвързват по-здраво заплатите и производителността на труда, и отбелязват проблемите, създадени от минималните осигурителни прагове. В България много се обсъжда всяка промяна на минималната заплата, но реално тук не минималната заплата, а минималните осигурителни прагове са важният фактор, влияещ на заетостта. За съжаление вдигането на минималните прагове минава доста по-незабелязано, поне така бе предни години.

Минималните прагове продължиха да се вдигат дори в кризата, създавайки допълнително бреме върху фирмите точно когато те бяха ударени от свиващи се пазари и спадащи приходи. За последните четири години се натрупа общо увеличение на минималните прагове с над 50%. Това започва да се отразява много зле на цели региони и отрасли. При това лъсва сериозен структурен проблем - минималните прагове са едни и същи за цялата страна, независимо от местната икономическа ситуация.

И в най-големия град, и в най-малкото село за дадена дейност има един и същи осигурителен праг. И в най-развития морски курорт, и в най-неразвития туристически регион минимумът е еднакъв. И в университетски център, и в регион с ширеща се неграмотност разлика няма. Минималните прагове не са особена пречка за София и големите градове, където заплатите са високи, но в други райони те са тежка бариера пред заетостта. И е жалко, че Европейската комисия вижда този проблем, а българските институции, особено нашето министерство на труда, остават слепи.

Съмнявам се, че правителството е готово да отмени праговете и да се бори със сивата икономика с други средства. Обаче е крайно време поне да се въведе регионална диференциация и на минималната заплата, и на минималните осигурителни прагове. Един възможен подход е в региони с висока и растяща безработица минималните прагове да са значително по-ниски и да са обвързани с развитието на местния пазар на труда.

Но не само праговете са проблем - да не пропускаме и тормоза с

административното разпространение на колективни трудови договори

в цели отрасли, дори във фирми, в които няма нито синдикат, нито са членове на работодателска организация. Не бива да се пропускат и несъответствията между търсенето и предлагането от гледна точка на квалификация, които ЕК изрично отбелязва. Това е свързано не само с нуждата от по-добро харчене на средствата за квалификация на безработните. Както ЕК подчертава, необходима е цялостна реформа в образованието; включително по-високо качество и по-тясно обвързване на образованието с пазара на труда. Например когато има засилено търсене на IT или други специалисти, това трябва сравнително бързо да доведе до увеличение на бройките за тях в университетите - а не да губим чужди инвестиции заради липса на подготвени кадри, и то при положение че безработицата е висока.

Комисията повдига отново и въпроса с изравняване на възрастта за пенсиониране за мъжете и жените. Министър Тотю Младенов вече отговори на това искане, като обяви, че това ще се случи - след 2020 г. Законодателна промяна в този смисъл не е внесена, а точно това очаква комисията, не просто заявления. ЕК повдига и друг стар въпрос - за

ограничаване на ранното пенсиониране и злоупотребите с пенсии

за инвалидност. Колкото и да се вдига общата пенсионна възраст, това няма да има ефект, ако огромен брой хора от привилегировани сектори се пенсионират в трудоспособна възраст и тежат на системата, вместо да внасят в нея. Тук естествено най-вече стои въпросът с ранните пенсии в армията и полицията.

Европейската комисия насочва вниманието и към държавния бюджет - тя, разбира се, подчертава нуждата от продължаващи мерки за балансиране на бюджета, но това е само началото.

Освен от баланс бюджетът има нужда и от ефективност,

както при разходите, така и при събирането на приходите. Повишаването на качеството на публичните услуги заедно с увеличение на събираемостта и намаление на сивата икономика са две структурни предизвикателства пред управлението.

Комисията споменава изрично, в отделна препоръка, за обществените поръчки, които - ако се извършват добре - биха дали възможност за спестяване на средства и по-високо качество. В същото време, що се отнася до данъчната система, препоръката е както да се намалява сивата икономика, така и да се намалява извънредно тежкото бюрократично бреме за спазване на данъчните закони. Както при минималните осигурителни прагове целта за борба със сивата икономика доведе до крайности, водещи до загуба на работни места, така и при данъчното облагане има обратен ефект, когато са в името на целта, бизнесът бива омотан до задушаване в твърде бюрократични процедури.

Плащането на данъци трябва да е просто и лесно. Същото се отнася и до останалите процедури в държавния сектор - регулирането и бюрокрацията трябва да се опростят, за да изпълняват функциите си, без да убиват предприемачеството и без да създават възможности за корупция.

ЕК не пропуска и електронното правителство, което е най-добрата и реална възможност за подобряване на публичните услуги.

Когато говорим за икономически растеж и заетост, структурните реформи са от първостепенна важност. Това не се отнася само за закъсали страни като Гърция, но и за останалите европейски държави и особено България, която е доста изостанала и трябва да настига по-богатите. При това България не просто има нужда от реформи, а от бързи и дълбоки реформи, за да постигне така желаното настигане, или конвергенция, ако ползваме еврожаргона.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez