*

ЖИВЕЕМ ТРЕТА ГОДИНА В СТАГНАЦИЯ

|
ЖИВЕЕМ ТРЕТА ГОДИНА В СТАГНАЦИЯ

Появи се парадокс - работните места намаляват, доходите не растат, а потреблението се увеличава. Мерките на Дянков може би все пак дават резултат

Десислава Николова, ИПИ
Сега

За поредно тримесечие българската икономика успя да се представи по-добре от повечето страни в ЕС. ЕС и еврозоната в частност отбелязаха отрицателен растеж както на тримесечна, така и на годишна база за второто тримесечие на 2012 г., докато България успя да се задържи на повърхността с ръст от 0.2% на тримесечна база и 0.5% спрямо година по-рано според сезонно изгладените данни на НСИ и Евростат.

Сред страните, които бележат растеж (и тримесечен, и годишен) на фона на общия спад, са Германия, Австрия, Финландия, трите балтийски страни, Швеция, Словакия. В същото време Унгария се присъедини към групата на тези, които са в рецесия.

Като имаме предвид мрачната като цяло картина в ЕС, интересно е да се види

откъде идва растежът,

бил той и скромен, в България. Тримесечните сравнения показват, че от страна на предлагането ръстът в индустрията и услугите е успял да неутрализира свиването на аграрния сектор. От страна на търсенето и индивидуалното потребление, и инвестициите са отчели ръст спрямо първото тримесечие.

Сравненията с година по-рано разкриват обаче по-различна картина. Въпреки лекия си ръст на тримесечна база и отчетеното повишение на инвестиционния внос в данните за външната търговия, инвестициите през второто тримесечие остават под нивото си година по-рано.

С други думи, брутното капиталообразуване продължава да се свива за 14-о поредно тримесечие (от началото на 2009 г.), но с все по-бавни темпове. Предвид лекия ръст на инвестициите миналото тримесечие според сезонно неизгладените данни (на годишна база) и все по-слабия спад на изгладените данни може да се предположи, че инвестициите вече са достигнали дъното си или най-вероятно ще го достигнат следващото тримесечие.

Оттам насетне (от 3-тото или 4-тото тримесечие на 2012 г.) може да се очаква постепенно възобновяване ръста на инвестициите. Към момента няма изгледи за по-сериозен (двуцифрен) растеж в краткосрочен план.

Но в по-дългосрочен план притокът на капитали с високи темпове би могъл да се възобнови само и единствено с възстановяване на чуждите инвестиции. А за да се случи това, ще трябва дълговата криза в ЕС ако не да се разреши, то поне да се успокои за по-дълъг период.

Освен инвестициите данните за потреблението също заслужават коментар. Индивидуалното потребление (за разлика от колективното, т.е. държавното) се засилва, като расте за второ поредно тримесечие както на тримесечна, така и на годишна база.

Това е озадачаващо,

защото данните за пазара на труда показват продължаваща загуба на работни места (т.е. свиване на заетостта) и постоянно задълбочаване на безработицата от второто тримесечие 2009 г. насам. Данните за депозитите на домакинствата в банките, които са традиционен индикатор за спестяванията на населението, също показват стабилно нарастване от 2009 г. насам.

Увеличаването на спестяванията от своя страна предполага засилени предпочитания към отложено сегашно потребление за сметка на бъдещо такова. В същото време обаче статистиката за БВП показва увеличаващо се потребление в настоящето.

Едно възможно обяснение за този "парадокс" са засилените мерки за борба със сивата икономика тази година и най-вече свързването на касовите апарати на различни търговци директно с НАП. Може би тези мерки са дали резултат и затова отчетените обороти са по-високи спрямо година по-рано.

Най-вероятно те са и едно от обясненията за скока на приходите от ДДС в бюджета тази година (покрай по-високите цени на горивата). Т.е. дори и потреблението реално да не е повече, част от сивите обороти са изсветлели и показват по-голямо потребление.

Но така или иначе ръстът на икономиката тази година се забавя спрямо 2011 г. Третото тримесечие би могло да разчита на добрия туристически сезон, но пък очакваните добиви в селското стопанство вероятно ще са по-ниски (особено при зърното, където лекият ръст на пшеницата няма да успее да компенсира значителния спад на царевицата и слънчогледа) и това донякъде ще изтрие положителния ефект от туризма върху брутния продукт.

Като цяло 2012 г. се очертава като трета поредна година на стагнация за българската икономика - след кризисната 2009 г. - със символичен ръст между 0 и 1%. Към момента рискът от рецесия в ЕС, който да "зарази" и България, остава на дневен ред, но по-вероятният сценарий за страната все пак е стагнация.

Стагнацията на фона на рецесия при всички положения е по-добрият изход, но в никакъв случай не е причина за радост. През 2011 г. икономиката на България все още беше далеч под предкризисното си ниво и по всичко личи, че ще остане там поне още 1-2 години, ако продължава да се възстановява с такъв неубедителен темп.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez