*

ИЗКУСТВОТО НА ЯПОНСКАТА ЧАЙНА ЦЕРЕМОНИЯ ОЖИВЯ В КИБИ „ЛОТУС-М“ МЕЗДРА

|

По покана на инструктора по карате-до Василий Ковяр в разгара на Празниците на културата „Мездра-май“ в Клуб по източни бойни изкуства (КИБИ) „Лотос-М“ гостува сенсей Биляна Николова, която представи едно от традиционните японски изкуства - чайна церемония, известна като Чадо (букв. „Пътят на чая“). Събитието премина при голям интерес от страна на местната културна общност, а сред зрителите, освен каратеки от клуба домакин, бяха и бежанци от Украйна, които в момента пребивават в община Мездра.

Биляна Николова е влюбена в японската култура от дете. Завършва магистратура със специалност „Средновековна философия и култура“, която включва и японска история и култура. След известен опит с различни бойни изкуства и други японски практики, през 2005 г. съдбата я среща с Чадо. Оттогава тя се посвещава активно на изучаването на „Пътя на чая“ и следването на неговите принципи в живота. През 2016 г. изучава за период от една година изкуството на чая в Urasenke Gakuen Professional College of Chado - Киото, Япония.

Преди същинската демонстрация Биляна Николова, която в момента е преподавател по чайна церемония в стил Урасенке в Японския културен център „Кокоро“ (Japanese Culture Center Kokoro) в София, запозна присъстващите с основните елементи, история и принципи на чайния ритуал. Тя разказа, че чайната церемония (чадо или садо) е ритуална подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай в присъствието на гости. Една пълна официална церемония включва хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча) и трае около четири часа. В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите. Идеята на чайната церемония идва от Дзен Будизма, да живееш единствено в настоящия момент, a целият ритуал е конструиран така, че да ангажира сетивата на човека, той да бъде изцяло въвлечен в церемонията и да се освободи от своето ежедневие.

На една пълна официална церемония (чаджи) гостите се събират най-напред в чакалня, където им се сервира гореща вода. По-късно тя се  използва за приготвянето на чая. После те отиват в градината, където чакат да бъдат поздравени от домакина. Домакинът мълчаливо се покланя от вътрешната врата. След това гостите отиват до каменна купа, измиват ръцете и устата си с вода и влизат в стаята за чайни церемонии през нисък вход. По този начин им се напомня, че всички са еднакви.

Гостите се възхищават на разгънатия свитък в нишата, който обикновено е калиграфия на известен дзен будист и заемат местата си като сядат на пода върху татамите (тръстикови рогозки). След строго определени поздравления домакинът добавя в огнището малко дървесни въглища и сервира на гостите обикновено ястие от типичните за дадения сезон плодове, така че гостите да заситят глада си. После им сервира сиропирани сладки.

Гостите се връщат в градината и чакат да бъдат извикани отново за сервирането на чая. Съдът за чая, черпакът и купата се избърсват за символично пречистване. Ритмичните движения успокояват и съсредоточават гостите. Мълчаливо се приготвя плътен чай и между гостите се пуска една купа с този чай. Гостите трябва да отпиват от едно място като символично обвързване. Тогава домакинът добавя още въглени в огнището, сервира сухи сладки и приготвя чай с малка плътност и пяна. По време на тази последна част от церемонията атмосферата се разведрява и гостите повеждат разговор. Гостите не обсъждат ежедневието, а ограничават разговора си до произхода на приборите и възхваляват красотата на природните дадености.

Гостът носи пакет сгъната хартия, върху която преди ядене се поставят сладките. Използва се специалнa клечка, с която се разрязват и ядат сиропираните сладки. Сухите се ядат с ръце.

Когато гостът получи купата с чай, той я поставя между себе си и съседа си и се покланя, за да се извини, че е пръв. После поставя купата пред коленете си и благодари на домакина за чая. Взима купата, поставя я на дланта на лявата си ръка и я повдига леко с поклон на главата за благодарност. Обръща купата с лицето настрани от устните си, лицето се познава по керамичния й знак или украса, отпива и избърсва с пръсти мястото, от което е пил. После обръща лицето на купата към себе си, поставя я върху татамито пред себе си и с лакти над коленете я взима отново, за да й се възхити. Когато подава купата на следващия, гостът трябва да внимава лицето на купата да не сочи към човека.

Японската чайна церемония е усъвършенствана от майстор Сен но Рикю (1522-1591), син на богат търговец от гр. Сакай, близо до Осака, най-голямото търговско пристанище в Япония през XVI век. Благодарение на потеклото си той имал достъп до чайните церемонии, предназначени за аристокрацията, но бива заинтригуван най-вече от подхода на свещениците към чайния ритуал като въплъщение на принципите на Дзен Будизма, оценяване на свещеното в ежедневието. Вземайки пример от будисткия учител Мурата Джуко (1422-1502), Рикю премахва всичко ненужно от помещението за чайна церемония и изчиства стила на приготвяне на чая. Така той развива чайния ритуал като церемония, в която няма излишно движение или ненужен предмет.

Рикю определя духа на Пътя на чая с четири основни принципа: хармония („Ва“), уважение („Кей“), чистота („Сей“) и покой („Джаку“).

Хармонията е резултат от взаимодействието между домакин и гост, поднесената храна и използваните прибори, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията означава да се освободиш от всякакви претенции, да бъдеш умерен - нито да се разгорещяваш, нито да оставаш невъзмутим и никога да не забравяш духа на смирението. Понякога този принцип се интерпретира като „мекота на духа”. Но за да се създаде хармония в чайната стая е нужна базова хармония на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, вкуса и чувствата. Заедно с хармония и равенство във формата - нито едно движение не надделява като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.

Уважението е искреността, която ни дава възможност да общуваме открито с непосредственото ни обкръжение, с другите хора, с природата, като същевременно не пропускаме да признаем достойнствата на всяко нещо. В по-широк смисъл този принцип ни кара да се вгледаме дълбоко в сърцата на  всички хора, с които се срещаме и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната външност.

Чистотата, под формата на обикновения акт на почистване, съставлява важна част от чайната сбирка. Такива действия, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, може да се наблюдава най-истинското състояние на хората и нещата. Така актът на почистване дава възможност да се усети чистата и своята същност на нещата, човека и природата. Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще обитава гостът, той установява ред и в самия себе си. Този ред е от съществено значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той полага грижа и за собственото си съзнание и онова състояние на духа,  което ще поднесе чай на госта си.

Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се постига с постоянното прилагане в ежедневието на предходните принципи. Сам, далеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните удобства, пречистен и с душа, отворена за святата същност на всичко наоколо, човекът, който прави и пие чай в съзерцание, се доближава до състоянието на върховен покой. Макар и да звучи странно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко същество влезе в микрокосмоса на чайната стая и се присъедини към домакина в неговото съзерцание над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием траен покой в самите себе си, докато сме в компанията на някой друг.

Днес най-големите школи за чайни церемонии са Урасенке и Омотесенке, които са основани от внуци на Рикю. Под тяхно влияние и под влиянието на други големи школи в момента чайната церемония се преподава по цял свят (вкл. в България), а в Япония преоценяват стойността на чайната церемония като ценностна система за усвояване на изкуството на живота.

По време на представянето на японската чайна церемония в КИБИ „Лотос-М“ почетни гости на домакина (Биляна Николова) бяха кметът на Мездра Иван Аспарухов, 11-годишната Диана Дончева и мексиканката Алая Ловик, която в момента пребивава с дъщеря си в с. Лютиброд.

Това е поредното представяне на чайна церемония в гр. Мездра по покана на КИБИ „Лотос-М“. Предишните бяха през 2016 г. и 2019 г., когато Биляна Николова гостува в местния Храм на източните бойни изкуства заедно със своята колежка от Сдружение за популяризиране на японската култура у нас „Чадо Урасенке Танкокай - България“ шихан Криси Прахова.

„Кои са най-важните неща, които трябва да се разбират и да се помнят при една чайна сбирка?“ - попитал веднъж един ученик Сен но Рикю. Отговорът гласял:

„Направи чаша вкусен чай, постави въглените, така че да подгряват водата, подреди цветята така, както са в полето, през лятото създай усещане за хлад, а през зимата за топлина, предугаждай всичко с действията си, подготви се за дъжд и окажи всячески внимание на тези, с които си.“

Ученикът, недоволен от този отговор, тъй като в него не виждал нищо чак такова важно, че да се смята за секрет на чайната практика, казал: „Това и аз го знам...“

А Рикю му отвърнал: „Тогава ако можеш да бъдеш домакин на чайна сбирка, без да се отклониш от нито едно от правилата, които току-що споменах, аз ще стана твой ученик.“

Пътят на чая не е просто изкуство или умение - той е по-скоро начин на живот, със силно изразен естетически, етически и нравствен характер, казват запознати. Историята на Пътя на чая може да се разглежда и като история на японското схващане за красивото. Но и като начин за строго себевъзпитание и навлизане във философията на дзен чрез ежедневна практика.

„Има много начини да приложим на дело в живота си учението на великите майстори от миналото. При дзен, за да постигнем просветление, се стремим към истината посредством медитация. Докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, за да постигнем същото.“


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар