*

ИЗБОРНИ ШАШМИ, БЪЛГАРИЯ КАТО СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ

|
ИЗБОРНИ ШАШМИ, БЪЛГАРИЯ КАТО СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ

Повторението на практиката мнозинството да прекроява законите в своя полза води до загуба на вота

ЛЮБЕН ОБРЕТЕНОВ
Сега

Изборното законодателство винаги е повод за разгорещени дискусии в парламента.

Това важи с особена сила, когато предстои вот за НС, както е в момента. В последните десетина години, през които се проведоха три избора за парламент, картинката се повтаря. Сменят се само ролите на политиците в зависимост от това дали са на власт или в опозиция. Но не може да служи за оправдание, защото опитите да се шикалкави с изборното законодателство най-накрая ядоса ОССЕ и я принуди да напише ясни правила, а ГЕРБ се закле да се съобрази с тях. И това е разликата с останалите.

През 2001 г. основната теза на тогавашната опозиция в лицето на БСП бе, че избирателното законодателство, което се подготвя, обслужва само тогавашните управляващи - СДС и Иван Костов. Критиките на левицата почти преповтаряха упреците на настоящата опозиция срещу ГЕРБ: СДС цели служебна победа на предстоящите избори с юридически хватки; има опасност ЦИК, районните и секционните комисии да се превърнат в политически органи; дава се възможност чрез правни механизми едно лице да гласува многократно, което да доведе до фалшификация на вота (по това време се въведоха новите лични карти и в тях нямаше как да се отбележи дали притежателят на документа е гласувал, както беше със старите паспорти); променя се "избирателната география" и районите, в които БСП има голямо влияние, остават с по-малко мандати и т.н.

Още тогава БСП предлага 120 депутати да се избират мажоритарно, както и въвеждане на бели бюлетини. Според социалистите прагът за влизане в парламента трябва да е 3% за партии и 5% за коалиции. По това време се въведе и събирането на подписи от партиите, за да могат да участват във вота. Според социалистите това обаче

нарушава тайната на вота

и създава неравнопоставеност между партиите...

Както се оказа впоследствие, и управляващи, и опозиция бяха отнесени на изборите от току-що създаденото НДСВ. И ако тогавашната власт не бе създала няколко ментета на царската партия, които събраха около 3% на вота, Симеон Сакскобургготски щеше да има собствено мнозинство в парламента. При това без нито един представител в изборната администрация.

Голямото нововъведение на изборите през 2005 г. бе депозитът, който партиите трябваше да внасят, за да участват във вота. Така мераклиите за парламента намаляха от 62 през 2001 до 33 през 2005 г. За партиите депозитът бе 20 000 лв., а за коалициите - 40 000 лв. Парите се връщаха на преминалите 1% партии. Този депозит бе обект на многобройни дискусии. Мнозина съзряха в него опит за въвеждане на имуществен ценз и люто критикуваха НДСВ, че ограничава демократичните права на гражданите да участват във вота. Само че на практика бяха ограничени единствено правата на партиите файтони, за които често не гласува дори председателят им.

През 2005 г. имаше и други промени, които определено бяха стъпка напред в развитието на изборния процес - премахна се цветната бюлетина, въведе се интегралната бюлетина. От ДПС, които към този момент бяха във властта, бяха против и дори заклеймиха новата бюлетина като опит да се въведе образователен ценз. Истината обаче е, че цветните бюлетини ни правеха туземци, а не граждани. Интегралната бюлетина пък е опит да се поправи един от основните дефекти на демокрацията - гласовете се броят, а не се претеглят.

В движението винаги са били против каквито и да било нововъведения, тъй като всяко едно от тях би могло да повиши избирателната активност, а това е в ущърб на ДПС. Към този момент хората на Ахмед Доган не искат и да чуят за преференциален вот, за електронно гласуване и т.н. И през 2005 г. се чуха гласове, че промените създават служебно предимство на управляващите, като този път те дойдоха от президента Георги Първанов.

През 2009 г. най-големи дебати се водеха около създаването на 31 мажоритарни мандата - по един във всеки избирателен район. Нововъведението бе предложение на тогавашния президент Георги Първанов и според мнозина с тях БСП се опита да открадне някой и друг мандат от ГЕРБ. Бойко Борисов обаче спечели всички мажоритарни мандати освен тези в смесените райони, които бяха взети от ДПС.

Днес от дистанцията на времето може да се каже, че президентът Първанов инициира тези мандати не за да попречи, а за да помогне на ГЕРБ. Така както Доган им помогна с онази реплика, че разпределя порциите в държавата. В този мандат коалицията ГЕРБ-ДПС-Първанов неведнъж проработи, като за последно това се случи при избирането на скандалната Венета Марковска за конституционен съдия.

Другият текст, който предизвика разгорещени дебати, бе

вдигането на бариерата за влизане в НС

на 8% за коалиции.

За всички бе ясно, че неговата цел е елиминирането на създадената току-що "Синя коалиция". От днешна гледна точка отново би могло да се направи предположение, че с този текст депутатите от тройната коалиция разчистваха пътя за ГЕРБ. Една от най-големите цели на герберите за последните 4 години бе да останат единствената дясна партия в парламента и може да се каже, че те в крайна сметка са на път да я осъществят. Но Конституционният съд поразбута сметките на политиците, като отмени текста за 8% бариера за коалиции и тя остана 4%.

Приемането на промените в изборното законодателство преди предстоящите парламентарни избори също достигна твърде високо ниво на драматизъм. Аргументите на опозицията произтичат най-вече от многобройните нередности, с които бяха съпътствани изборите през 2011 г. Не е много сигурно дали проблемите тогава се дължаха на текстовете в Изборния кодекс или на конкретната ситуация. Изборите бяха "две в едно" - президентски и местни, а хората на ГЕРБ в изборната администрация бяха новобранци.

Тъжната истина е, че управляващите са на път да се отметнат от най-важното си обещание, свързано с изборното законодателство - преференциално гласуване за депутати с нисък праг. Преди да се прекъснат дебатите по кодекса, бе гласуван текст, с който възможността на гражданите да пренареждат листите отпадна. За отмятането от това обещание ГЕРБ няма как да се оправдава с икономическата криза или лошата тройна коалиция, какъвто навик има лидерът на партията Бойко Борисов.

Въпреки това опозицията не ги атакува по този важен пункт, тъй като всички формации имат интерес да продължи досегашната практика, при която централите да спускат листите, без гражданите да имат думата. Разгорещените дебати са по други теми - опозицията иска хора в ръководствата на избирателните комисии, прозрачност на изборния процес и т.н. Любопитна подробност е, че текстът за това как се формира ръководството на ЦИК, РИК и СИК не е създаден от ГЕРБ, а важи вече 15 години. Именно благодарение на него на миналите избори всички комисии се ръководеха от БСП, НДСВ и ДПС. А и няма как да не си зададем въпроса

как ГЕРБ навремето печелеше избори,

без да има дори членове в избирателните комисии. Що се отнася до прозрачността - заседанията на ЦИК и РИК вече ще се предават пряко онлайн - нещо, за което настоящата опозиция дори не си беше помисляла, когато държеше властта. Ако ГЕРБ наистина въведе практика да се правят копия от протоколите на секционните комисии, това също ще е огромна крачка в посока осветляване на нещата от кухнята на вота.

При всички случаи ще е най-добре ако и управляващи, и опозиция поне малко смекчат тона на дебатите, покажат готовност за взаимни отстъпки и не се държат така, все едно сме държава от Третия свят, която за пръв път ще прави избори.

В крайна сметка вече имаме доста практика зад гърба си и няма защо да се принизяваме до страна, която не може да проведе парламентарен вот, без да бъде зорко наблюдавана от ЕС, както се случва в бившите съветски републики например. Нито един политик няма интерес от това в чужбина да мислят, че България не се отказва от практиката избори да се печелят с изборни шашми.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez