*

ИЗБОРНА ПОБЕДА НА ВЛАДИМИР ПУТИН ОЗНАЧАВА РАЗПАД НА НАТО

|
ИЗБОРНА ПОБЕДА НА ВЛАДИМИР ПУТИН ОЗНАЧАВА РАЗПАД НА НАТО

Автор: Юрий Баранчик, Regnum

Анализа на последните събития в Русия показва, че самите избори, както и процедурата за тяхното провеждане, прозрачност, „транспарентност“ и прочие вече не вълнуват прозападната руска опозиция. Въпреки обилните подскоци на отделни политперсони и експертното общество /нали изборите са „ден година храни“/ на всички е ясно – народът дава своя глас за построяването на силна Русия, тоест за княз Владимир.

Колко ще получи Путин на първия тур – 55 или 75% вече не е от значение. Той побеждава на първи тур. Опозицията, поне по-умната й част, разбира прекрасно това и вече се подготвя не за изборите, а за това което ще стане непосредствено след тях – при затварянето на изборните участъци на 4 и 5 март по територията на цялата страна. Опозицията има предварително подготвена желязна логика.

Първи вариант: Путин взема 55-60% – властта не тръгна на „безпредел“, уплаши се да озвучи твърди високи резултати за Путин. Значи трябва да усилим натиска и току-виж властите вдигнали белия байрак.

Втори вариант: руският премиер получава по-висок резултат, над 60-65% – властта тръгна на „безпредел“ – ето ви видео и аудио – имаме право на протест, за отмяна на тези фалшифицирани избори и провеждането на нови, но вече без Путин.

Тоест, и при двата варианта прозападната опозиция и световните медии вече се готвят, но не за изборите, а за това, което ще стане след тях.

Ако отчетем опита на състоялите си и несъстояли „цветни революции“, стратезите от площад „Болотной“ ще изберат два паралелни сценария след затварянето на изборните урни.

Започват митинги – и активисти „целите в бяло“ започват да раздават интервюта на западните и руските прозападни медии, в които се казва, че изборите са фалшифицирани. Те твърдят това дори без да са дочакали първите резултати от ЦИК, като се опират изключително на „екзит-половете“, според които Путин ще получи някъде 35-40% от гласовете. Но не повече. Таванът е 40.

Почти едновременно с това се разгръща втората картинка – докато ЦИК обнародва първите резултати, нощна Москва потъва в хаос, тук-там пламват офиси на „Единна Русия“ и „Обединения народен фронт“, банки, магазини и т.н.
Някъде там, бунтуващи се „срещу кървавия режим“ младежи слизат от своите бентлита и започват да палят с коктейли „Молотов“ , да правят барикади и да предизвикват сблъсъци с милицията.

Възможно е за спусък на хаоса да послужи ритуална жертва /или жертви/, които „демократичния и цивилизовано-либерален“ Запад и неговите руски слуги ще положат в олтара на „снежната революция“.

Този сюжет ще обиколи светкавично световните медии, а самите изборни резултати ще играят ролята на несъществена, но необходима подробност. Но не повече. Главното блюдо трябва да бъде приготвено от протестите на опозицията.
Такива или подобни сценарии стоят в основата на делигитимацията на резултатите от изборите.

По този начин – чистата победа на Владимир Путин в първи тур ще стане начало на атака по целия спектър на руските интереси. От бойкот в международните организации, до замразяването на собственост в западните банки и на пазара на имоти.
И така – новата студена война, току виж, изгряла на хоризонта.

Украйнският аналитик Сергей Лунев в статията си „Пъзелът на дестабилизацията и смисълът от бунта на „Болотной“ казва, че Западът не е за провалянето на изборите /ясно е, че те ще се състоят/, не е дори против победата на Владимир Путин /ясно е, че той ще победи в първи тур/, а против самата легитимност на резултатите от изборите.

Делигитимацията на резултатите ще даде возможноста на някои сили в Русия, включително и във властта, да поставят под въпрос победата на Путин.

Лунев казва още:

„Не се съмнявам, че Западът и неговата агентура са подготвили цял пакет от „провокации“ и от работата на руските спецслужби ще зависи дали тези заготовки ще бъдат пуснати в действие и доколко обилно ще бъдат опръскани с кръв „белите лентички“ на протестиращите. Цветните революции не минават без ритуални жертви, а значи жертви трябва да има. Представете си колко живописни ще бъдат репортажите от белоснежна Москва, където младо и невинно създание, облечено в бяло палтенце лежи в локва кръв на тротоара. Западният зрител трябва да бъде потресен от ужас и искрено да повярва в кръвожадността на руските власти и лично на Владимир Путин“.

Западът е пресметнал точно – да не реагира на резултатите от изборите, а против действията на властите след изборите. Под същата сурдинка руската прозападна опозиция ще започне да раздува нуждата от повторение на изборите, но вече без Путин, тъй като той ще бъде обвинен за фалшификациите.

В резултат – не просто под натиск, а под непосилен натиск на обществеността от „Болотной“, Дмитрий Медведев ще бъде принуден да участва в новите избори, за „спасението на Отечеството“ от гнева на Запада.

Ето, това е всичко.

Главното препятствие пред „тържеството на демокрацията“ и доразграбване на неразграбеното ще бъде премахнато.
Ходорковски ще се върне от едно отделечено място, а заедно с него ще се върне и цялата му собственост. Поименни покани за банкет в Кремъл ще бъдат раздадени на всеки член от голямото семейство на банкерите.

Ще се откроят съдебни процеси срещу „най-корумпираните“ руски чиновници.

Най-общо – ще започне рушенето на путинското наследство – от що-годе нормалните заплати на хората до статуса на Русия на световната сцена.

* * *

Но защо Западът, САЩ и тяхната пета колона в Русия водят война не с институтите, не с руските власти, не с партиите, а персонално с Владимир Путин?

Само срещу него!

Целият огън на контролираните от тях политици, експерти, блогъри и медии, не само в Русия, но и по света, е насочен срещу руския премиер лично. Той е единствената и главната цел.

Ето го ключа от чекмеджето – победата на Владимир Путин означава съхраняване на Русия като суверенна и самостоятелна световна сила.

Ако Русия остане в това си качество, то и всички други световни центрове, които САЩ са на път да погълнат, ще имат шанс да оцелеят като цивилизации и да се противопоставят на Империята. А деветата вълна на световната експанзия, опакована този път като световна финансова криза, вместо да заличи всякаква финансова и геополитическа съпротива, ще се разбие в стените на крепостта Русия.

Наличието на силна Русия на фона на задълбочаващите се финансово-икономически проблеми в САЩ и Европа, срутващите се пазари и невъзможност за неоколониално управление на света, означава ликвидацията на Запада като исторически феномен и геополитическа конструкция – с всички произтичащи от това последици.

Това означава – разпад на Запада като единно цяло, разпад на транс-атлантическото единство и разпад на НАТО.

Все по-големите пукнатини в евроатлантическите отношения могат да доведат до окончателното излизане на Германия, Франция и Италия изпод влиянието на САЩ.

Ако на Германия не бъде позволено да го направи с добро – запазване на ЕС, на еврото и доминиращата роля на оста с Франция – на нея не и остава друго освен да разпусне Евросъюза, който в голяма степен сега съществува за сметка на немските производители и данъкоплатци. И да направи ново преразпределение на Европа съвместно с Русия, Франция, а защо не с Италия и Полша.

Немските елити повече няма да търпят целия ЕС да виси на шията на Германия. Ако към тези процеси се присъединят и елитите на Полша – то тогава няма пречки пред един бъдещ силен съюз Русия-Европа и формиране на единно евразийско пространство от Атлантическия до Тихия океан.

Този първи вариант може да стане действителност, когато страните от ЕС доброволно признаят върховенството на Германия и Франция и приоритетния характер на отношенията с Русия и престанат да се държат като американски уплътнители в Европа.
В противен случай на Стара Европа и Русия не им остава друго освен да направят нова подялба на континента, но не по историческите /1939 г./ принципи, а на нови евразийски основания. Не съм далеч от мисълта, че е възможен съвместен парад под ръководството на някакви нови Гудериан и Кривошеин. Но този път той няма да се проведе в Брест.

По този начин великолепно ще бъде решен и проблема с доставките на руски газ за европейските пазари. Казват, че в скоро време Турция ще стане главния газов хъб за Европа. Но при новата ситуация не Турция, а Германия ще бъде новия разпределител. Помислете – защо й са на Русия всичките тези главоболия, при които чисто икономически проблеми се представят като политически? Вечно някой се оплаква, че не му стига налягането в тръбите.

Нека оттук-нататък да се договорят с германците. Защо да доставяме газ в Прибалтика, в Румъния и в Полша директно, а не само на Германия и Италия? Щом им излиза скъпо, нека получават газ от Германия, а румънците – от Италия. Това може да им се стори по евтино…

Стоманените юзди на Евразия ще дадат силен икономически лост на Стара Европа за влияние върху неукрепналите характери на младите източноевропейски васали на САЩ.

Получавайки нова енергийна база и завършвайки политическото обединение, за което мечтаеше европейския елит от Наполеон до Бисмарк, Европа ще се позиционира по нов начин на световната сцена.

Изграждането на развита инфраструктура на енергийните потоци ще превърне територията на Русия в главна търговска магистрала за Евразия. То ще помогне за изграждането на равномерна производствена и демографска инфраструктура на отделечените руски територии. Северен и Южен поток ще доведат до рязко снижаване на геополитическата роля на Източна Европа, ще подтикне САЩ към редуциране на подрепата за граничните страни и към продуктивен диалог с ключовите играчи на континента.

Дали по лесния, или по трудния начин, ако Владимир Путин победи на изборите, Европа и Русия ще продължат да обединяват своите ресурсни, промишлени, научни и човешки възможности.

А в тези процеси за САЩ няма място.

Да се замислим – какво представляват САЩ при цялата им военна и финансова мощ? Те са по същество геополитически остров, какъвто е Австралия. Но кой днес се интересува от Австралия, лежаща в периферията на геополитическия материк Евразия?
По същия начин, без ролята на долара и без Пентагона, който поддържа неговата мощ, Америка, с нейната незначителна култура, няма да бъде интересна никому.

По тази причина американците се борят не просто срещу Владимир Путин, а за съхраняване на своя статус на световна свръхдържава. Единствената и последна преграда по техния път е завръщането на руския премиер в Кремъл.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца